Р Е Ш Е Н И Е № 213 С о ф и я, 15 а п р и л 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 а п р и л 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 508/2013 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от осъдения Г. А. Т. от П., в момента в затвора Б. дол, по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила протоколно определение от 19.12.2012 г., постановено по НОХД № 1548/2012 г. от Петричкия районен съд, с доводи за наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият Т., лично и чрез служебния си защитник адв.Л.П. от САК моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С протоколно определение от 19.12.2012 г., постановено по НОХД № 1548/2012 г. на районен съд-П. е одобрено споразумението, постигнато между прокурор от районна прокуратура-П. и защитника на обвиняемия Г. А. Т. от П., адв.Д.Х. от АК-Благоевград за осъждането му за престъпление по чл.280, ал.2, т.3 вр.ал.1 от НК, осъществено на 22.10.2012 г. в землището на [населено място], област Благоевград и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от което наказание на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане по ЗМВР, с постановление на прокурора и по реда на чл.64 и сл. от НПК, като не са му наложени кумулативно предвидените за престъплението наказания глоба и конфискация. В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски. Определението, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 19.12.2012г. В искането си от 06.02.2013 г. осъденият Т. развива оплаквания за ограничаване на правото му на защита, за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствените материали и при повдигане на обвинението му, както и за насилие над него за сключване на споразумението за осъждането му, като претендира „промяна на присъдата ми, а по възможност и да бъда оправдан”. В допълнение към искането защитникът му адв.П. развива доводи за процесуални нарушения във връзка с процедурата по задържането му по реда на ЗМВР, както и при разпознаването му и настоява също за връщане на делото за ново разглеждане от прокурора. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет определение, неподлежащо на проверка по въззивен и касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : В основата на искането си осъденият Т. поставя първоначално поддържаната от него теза за невинност, изоставена в края на разследването, когато в присъствието на защитника си е признал извършването на инкриминираното деяние и е посочил мотивите да го стори, изявявайки желание да се сключи споразумение с прокурора. Такова е било изготвено на следващия предявяването на материалите от разследването ден и на 19.12.2012 г. съдът, след като е изпълнил задължението си по ал.4 на чл.382 от НПК, съобразил е подкрепата на признанието на привлечения към наказателна отговорност Т. за осъщественото от него престъпление в доказателствените материали, събрани по реда на НПК, законосъобразно го е одобрил. Нямат никаква стойност възраженията на защитника му в настоящето производство относно задържането му по реда на ЗМВР не само защото не са ограничили по някакъв начин правото му на защита, но и след това задържане над месец той е бил на свобода, когато са били събрани гласните доказателства, включително разпита на чуждите граждани пред съдия и осъщественото с тях разпознаване на осъдения Т. като лицето, което ги е превело „нелегално” в България през границата с Гърция. Няма допуснати каквито и да е процесуални нарушения, поради което доводите, свързани с доказателствената дейност на разследващия орган, не отговарят на извършените и документирани следствени действия и добитите от тях факти от предмета на доказване по делото и като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение. Не може да се възприеме и оплакването на осъдения, че е бил насилен от разследващия да сключи споразумението, когато то се сключва от прокурора и защитника му, изразено и документирано е признанието му за осъществяване на деянието и вината му, одобрено е от съда като съответно на резултатите от разследването, поради което не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за намеса на ВКС с отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на прокурора, още по-малко за оправдаване на осъдения Т. по предявеното му обвинение с оглед и на процесуалната фаза на процеса, когато е изготвено и внесено одобреното споразумение за осъждането му. Законосъобразно съдът е приел, че установените при разследването факти сочат на осъществяване на престъплението по чл.280, ал.2, т.3 вр.ал.1 от НК, като е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Осъденият Т. не просто е преминал границата с Република Гърция, а е указвал на двамата чужди граждани да го следват, за което е бил съответно възнаграден. Той е осъждан 6 пъти за нарушаване на граничния режим, но поради злоупотребата с алкохол отново си е позволил да го стори, наблюдавано от граничния патрул и резултатът е видим – тримата са били задържани на българска територия, като Т. се е опитал неуспешно да се укрие, съзнавайки какво е извършил. Поради това не е налице неправилно приложение на материалния закон и основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за отмяна на определението. Не се навеждат оплаквания за несправедливост на наложеното на Т. наказание, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като на основание ал.3 не са му наложени кумулативно предвидените наказания глоба и конфискация, поради което няма очевидно несъответствие между наказанието и обществената опасност на деянието и тази на осъдения. То е достатъчно смекчено, за да бъде намалявано. Искането на осъдения Т. в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. Т. от П., в момента в затвора Б. дол за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение от 19.12.2012 г., постановено по НОХД № 1548/2012 г. от Петричкия районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :