4 Р Е Ш Е Н И Е № 474/12 София, 14.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1499 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С решение № 1100 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1167/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от Е. А. К. от [населено място] против [фирма], [населено място] за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер на 1401,46 лева. За разликата до 16855,44 лева искът е отхвърлен като неоснователен, а в частта досежно претенцията за обезщетение в размер на законната лихва от датата на констатиране на заболяването - 20.07.1999 г. до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди първоинстанционното решение на Софийски градски съд по гр. д. № 295/2001 г. е обезсилено като недопустимо. С определение № 520 от 02.05.2012 г. е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е първоинстанционното решение е обезсилено в частта за присъждане на изтекли лихви след 12.10.2000 г. по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 214, ал. 2 ГПК (чл. 116, ал. 3 ГПК отм.) - допустима ли е претенция за изтекли лихви след предявяване на иска, заявена в писмени бележки, представени след приключване на устните състезания. Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК (чл. 116, ал.3 ГПК отм.), прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал.1 ГПК (чл. 116, ал.1 ГПК отм.). Ищецът може да заяви искане за присъждане на изтекли лихви във всеки един момент в хода на първоинстанционното производство по делото до приключване на съдебното дирене (чл. 149, ал.1 ГПК), а когато производството е проведено по реда на ГПК от 1952 г. до приключване на устните състезания по делото (186, ал.1 ГПК отм.). По реда на ГПК от 2007 г., след приключване на съдебното дирене, в устните състезания по делото страните излагат становището си по фактическите и правни доводи, въведени в хода на производството, без да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства – чл. 147 ГПК, поради което искане за присъждане на изтекли лихви не може да бъде въведено нито с устните състезания, нито в писмена защита, представена в определен от съда подходящ срок при условията на чл. 149, ал.3 ГПК. Искане за прибавяне на изтекли лихви след предявяване на иска не може да бъде направено в писмена защита и по реда на ГПК от 1952 г., в който крайният момент за изтъкване на нови факти, доказателства, искания или доводи е приключването на устните състезания по делото, без да е предвидена възможност за представяне на писмена защита – чл. 186 ГПК (отм.). В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието, че предявеният иск за вреди от професионално заболяване, изразяващи се в разликата между пенсия и трудово възнаграждение, което ищцата би получавала като здрава, е основателен за периода от 20.07.1999 г. до 01.07.2000 г. в размер на 1401,46 лева, които са присъдени на основание чл. 200 КТ. Прието е, че с исковата молба и до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд ищцата не е предявила претенция за обезщетение в размер на законните лихви; че това искане е въведено едва с писмените бележки по делото - след приключване на устните състезания, което е недопустимо, поради което е обезсилил първоинстанционното решение в частта му по несвоевременно предявената претенция. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Е. А. К. се поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод за недопустимост на искането за присъждане на законни лихви след предявяване на иска, тъй като възможността за представяне на писмени бележки е била предоставена от съда в заседанието по съществото на делото. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Производството по делото е проведено по реда на ГПК от 1952 г. отм. С исковата молба и в хода на първоинстанционното производство до даване ход на устните състезания, ищцата не е въвела искане за присъждане на законни лихви след предявяване на иска. Такава претенция е въведена с писмената защита по делото, т.е. след изтичане на законоустановения срок за предявяването и, но в рамките на погрешно определения от съда по-дълъг срок. В заседанието по съществото на делото, проведено на 11.11.2010 г., първоинстанционния съд е предоставил на страните възможност за представяне на писмени защити в десетдневен срок, т.е. за излагане в писмен вид на пледоария по съществото на делото, заместваща устните състезания, поради което и съгласно чл. 38 ГПК (отм.) извършеното от страната процесуално действие не следва да се счита за просрочено. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено в тази му част и делото върнато за произнасяне по съществото на предявеното искане за присъждане на законни лихви след предявяване на иска. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1100 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1167/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която решение от 14.01.2011 г. по гр. д. № 295/2001 г. на Софийски градски съд е обезсилено в частта по предявената от Е. А. К. от [населено място] против [фирма], [населено място] претенция за присъждане на законна лихва върху сумата 1401,46 лева от 12.10.2000 г. до окончателното и изплащане. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: