Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 05 февруари 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2302 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения С. Д. Ж., депозирано на 13.11.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 453/13 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 206 от 22.07.13 г, с което е изменена присъда на Варненски районен съд № 87 от 6.03.13 г, по НОХД № 1833/12, като наложеното наказание е намалено на две години „лишаване от свобода”, присъдата е отменена в гражданско-осъдителната й част и е прекратено производството по заведения граждански иск, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият С. Д. Ж. е признат за виновен в това, че в периода от 27.05.2010 г до 1.07.2010 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е възбудил и поддържал заблуждение у М. М. П., управител на [фирма], и с това е причинил /на дружеството/ имотна вреда, в размер на 68 743 лв, големи размери, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, както и да заплати на М. М. П. в качеството й на управител на [фирма], обезщетение за имуществени вреди, в размер на 68 743 лв, заедно със законните последици. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че изведените релевантни факти не почиват на процесуално издържан доказателствен анализ, че деянието е несъставомерно / касае се за неуреден гражданско-правен спор /, че не са взети предвид действията на съдия-изпълнител по повод неизпълнението на процесните договори, че не е отчетено обстоятелството, че договорите са сключени за бъдеща продукция, че осъденият никога не е имал сметка в [фирма], а е прието е, че там са преведени процесните суми, че са описани телефонни разговори, които не са провеждани, че неправилно е интерпретиран разговорът между св. П. и осъдения относно зареждането на склада на [фирма] със земеделска продукция, че изпълнителното дело е заведено преди приключване на стопанската година, че след образуване на изпълнителното дело взискателят [фирма] не е изпълнил договори към свои съконтрахенти, че Съдебно-агротехническата експертиза не е боравила с всички необходими данни, че липсва причинена имотна вреда, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъдат отменени, по реда на възобновяването, осъдителните съдебни актове и молителят да бъде оправдан или да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено и да се постанови оправдаването му. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Неоснователно се твърди, че изводите по релевантните факти почиват на процесуално неиздържан доказателствен анализ. От събраните гласни и писмени доказателства е изяснено, че през 2010 г [фирма], притежавано от молителя, е имало регистрация като земеделски производител. Пострадалото дружество [фирма], представлявано от св. П. / негов управител / е страна по сключени с дружеството на осъдения договори за изкупуване на селскостопанска продукция. В периода от 27.05.2010 г до 1.07.2010 г е уговорена доставка на 200 т пшеница и 55 т рапица, със срок на изпълнение 30.07.2010 г / като за целта са сключени три договора /. Платената авансово сума, представляваща 90 % от уговорената цена, възлизала общо на 68 743 лв. Преведена е била по банков път / по сметка на [фирма] в клон на [фирма] /. След датата на падежа осъденият уверявал св. В., пълномощник на [фирма], че ще изпълни задължението си, без уточнение кога. Изпълнение обаче не последвало, а молителят се укрил и престанал да отговаря на мобилния си телефон. Когато св. П. му се обадила от скрит номер, той изразил готовност да й продаде пшеница, но й обяснил, че е необходимо да изчака, защото зарежда с продукция склада на [фирма], което не било вярно. От гласните доказателства, изводими от показанията на св. П., св. В., св. М., и от Съдебно-агротехническата експертиза, дала заключение след запознаване с представените от осъдения документи, касаещи дейността на притежаваното от него дружество, е изяснено, че още към момента на сключване на договорите, молителят не е имал обективната възможност да ги изпълни. Такава възможност не е имал и към момента на падежа на договорите, тоест, неоснователно е възражението, че не е отчетено естеството на доставката / на бъдеща продукция /. В тази насока от значение е следното: Молителят не е разполагал с необходимото количество земеделска земя, не е засадил обещаните посеви, не е закупувал препарати за растителна защита, не е разполагал със собствена селскостопанска техника за обработване на земята, респективно, не е наел такава, не е имал складове за съхранение на продукцията. Отделен е въпросът, че в регистрацията на дружеството като земеделски производител е липсвало заявяване, че ще се произвежда пшеница / заявено е производство на царевица и рапица /. Правилно е прието, че още към момента, в който деецът се е задължил по договорите, той не е имал създадена организация за производство на обещаната продукция, откъдето следва, че той не е имал и намерение да изпълни, а това е от значение при преценката дали се касае за неизпълнен гражданско-правен договор или за престъпление измама. Изложените от молителя доводи, които според него имат отношение към съставомерността на деянието, всъщност са ирелевантни за изхода на делото. Установено е чрез извлечение от клон на [фирма], че процесните суми са постъпили по сметка на [фирма], което дружество е страна по договорите / ирелевантно е дали осъденият е имал сметка в банката като физическо лице /. Въпросите, касаещи изпълнителното дело, заведено от [фирма] срещу [фирма], са без правно значение, тъй като е известно е, че измама би могла да бъде осъществена и чрез сключване на договор, а реализирането на правата на изправната страна по гражданско-съдебен ред не влияе на съставомерността на деянието. Що се отнася до това дали делото е заведено преди приключване на стопанската година, от значение е датата на падежа, която е 30.07.10 г. Ирелевантно за изхода на делото е дали [фирма] са изпълнили задълженията си към свои съконтрахенти. От показанията на св. В. е изяснено, че са правени безуспешни опити да се разговаря с осъдения във връзка с изпълнението на договорите. Вярно са интерпретирани показанията на св. П., заявила, че от проведения телефонен разговор от скрит номер е узнала за действителните намерения на молителя. От деянието е настъпила имотна вреда, възлизаща на платената от пострадалото дружество цена, в размер на 68 743 лв, срещу която не е получена насрещна престация. При правилно установените релевантни факти е изведен верният извод, че деянието покрива признаците на квалифициран случай на измама / измама в големи размери /, а не се касае до неуреден гражданско-правен спор. В тази насока правилно е прието, че представянето на документите за регистрация като земеделски производител и сключването на договорите е целяло да възбуди заблуждение у представляващия дружеството-съконтрахент, а след това заблуждението е поддържано, че молителят поема задължение за доставка на земеделска продукция, докато в действителност той не е имал обективната възможност да изпълни, респективно, не е имал и намерение за изпълнение. Ето защо, правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането на молителя за отмяна на осъдителните съдебни актове и неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като не са налице предпоставките на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / лицето не е осъдено за несъставомерно деяние /. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е приел, че целите на наказанието по чл. 36 НК биха се постигнали с наказанието две години „лишаване от свобода”, в какъвто смисъл е изменена първоинстанционната присъда. Не са налице основания за по-нататъшно смекчаване на наказанието, тъй като се касае за деяние със завишена степен на обществена опасност, а и такава е степента на обществена опасност на дееца / същият е с обременено съдебно минало /. Ето защо, не може да бъде уважено искането на осъдения за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното му положение. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. Ж. за възобновяване на ВНОХД № 453/13 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 206 от 22.07.13 г, с което е изменена присъда на Варненски районен съд № 87 от 6.03.13 г, по НОХД № 1833/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: