Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр. София, 21.05.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 934 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307 във връзка с чл.304 ГПК. Образувано е по молба на Л. Х. Б. /починала в хода на производството и заместена от наследника си по закон Е. Л. Х./ и З. Н. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 149/ 04.11.2011 г. по в.гр.д.№ 390/11 г. на Варненския апелативен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено Решение № 541/ 27.04.2011 г. по гр.д.№ 1101/10 г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен предявеният от А. Н. против Г. Н. Г. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за установяване, че ответникът не е собственик на южната част от имот с идентификатор *, съставляващ реална част с площ от 1800 кв.м., при граници: от север- останалата част от имот *, от запад- имот *, от юг- имот * и от изток- общински път- имот *, която част съставлява бивш поземлен имот № * по предходен кадастрален план на местността, идентичен с имот № * от КП от 1983 г. „В.”, ІV м.- [населено място]. Молителите поддържат, че имат качеството на трети лица, спрямо които влязлото в сила съдебно решение има сила, без да са били страни в производството по неговото постановяване, в качеството им на съсобственици, наред с ответника Г. Г., на имота, за който е признато, че не е собственост на последния. Заявяват, че се намират във владение на имота, но не са били конституирани като ответници по делото и не са могли да се защитят по предявения срещу съсобственика им отрицателен установителен иск, решението по който ги обвързва. На това основание молят влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд да бъде отменено. Ответникът по молбата А. Н. оспорва същата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. По смисъла на чл.304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението, и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. С., който не е участвал в производството, образувано по предявен от или срещу друг участник в общността иск с предмет правата му върху общия имот, не е трето лице по смисъла на чл.304 ГПК, тъй като в процеса съсобствениците са обикновени, а не необходими другари- тяхното материалноправно положение не е еднакво, делата им могат да бъдат решени различно и следователно неучаствалият в процеса съсобственик не може на това основание да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото обвързва само другия участник в съсобствеността. Доколкото молителите основават претенцията си за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд единствено на качеството си съсобственици наред с ответника в имота, по отношение на който със сила на пресъдено нещо са отречени правата на последния, същите не разполагат с необходимата за уважаване на молбата материална легитимация, тъй като на общо основание разполагат с възможността да защитят претендираните от тях собственически права в отделен процес. Предвид изложените съображения, молбата на Е. Л. Х. и З. Н. Б. и З. Н. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 149/ 04.11.2011 г. по в.гр.д.№ 390/11 г. на Варненския апелативен съд е неоснователна и следва да се остави без уважение. На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника А. Н. следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.304 ГПК на Е. Л. Х. и З. Н. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 149/ 04.11.2011 г. по в.гр.д.№ 390/11 г. на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА Е. Л. Х. и З. Н. Б. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят поравно на А. Н. сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.