6 Р Е Ш Е Н И Е № 220 гр. София, 02.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 905 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. К., против въззивното решение № 89 от 9 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 193 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е потвърдено решение без номер от 18 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 2087 по описа на районния съд в гр. Велико Търново за 2011 г. за признаване уволнението на Г. И. И. от [населено място] за незаконно, възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на касатора да му заплати 4200 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 17 март – 17 септември 2011 г., както и държавна такса. Касационното обжалване е допуснато с определение № 380 от 20 март 2013 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса какви са законово регламентираните критерии за извършване на подбор от страна на работодателя по реда на чл. 329, ал. 1 КТ и следва ли те да бъдат преценявани при условията на кумулативност. Противоречието е констатирано с разрешението, дадено от ВКС в решение № 188 по гр.д. № 428/2011 г., ІV г.о. С решението си въззивният съд приема, че не е доказано извършването на подбор съобразно изискванията на КТ – не са представени доказателства, че извършеният подбор е направен при спазване на критериите на КТ – да продължат работата си лицата, които са с по-висока квалификация. В обвързващата си съдебна практика ВКС приема, че критериите за подбор са определени в императивен порядък от законодателя и работодателят при извършването му трябва да се ръководи от по-високата квалификация и по-добра работа на сравняваните работници и служители. Посочено е, че квалификацията е обективен факт и включва образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация, които се установяват със съответните документи, а преценката за качеството на работата (точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения) се извършва след съобразяване на множество показатели, които са от значение за съответната трудова функция. ВКС изтъква, че оценката по двата показателя, посочени в чл. 329 КТ, е комплексна, като подборът включва още и съпоставяне по приетите показатели на всеки участник в подбора. Предвид посоченото задължително тълкуване, даденото от въззивния съд разрешение, е сторено в нарушение на материалния закон. Относимите обстоятелства са следните: В исковата молба ищецът сочи, че уволнението му е незаконно, тъй като не му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, заповедта не е подписана от лице, което има правомощия да прекратява правоотношението, не е налице реално съкращаване в щата, не е извършен подбор – работодателят е оставил на работа лица с по-ниска квалификация, допуснати са нарушения на колективния трудов договор. В отговора на исковата молба работодателят сочи, че ищецът е имал най-лошо изпълнение на работата в сравнение с останалите участници в подбора, получил е най-ниски резултати, поради което е уволнен. В доклада по делото съдът е посочил, че тежестта на доказване на законосъобразното упражняване правото на уволнение е на работодателя, който следва да установи промяната в щатното разписание и реалното съкращаване в щата, надлежното упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение, както и законосъобразното извършване на подбор между лицата, изпълняващи сходни трудови функции. Представеният протокол за подбор е оспорен от ищеца в първото по делото заседание, като е заявено, че той е антидатиран, съставен за целите на спора, и отразява неистински обстоятелства. Изрично се сочи, че липсва конкретика относно неизпълнените задължения, както и че е отразено неизпълнение на задължения, които не са вменени на ищеца, показателите по т. 1 до 4 напълно се припокриват, но са направени разбито, с оглед да се даде по-голяма относителна тежест на показателя как е извършвана работата и ищецът да получи най-малък сбор точки. В писмените бележки пред първата инстанция, освен поддържаното твърдение, че при извършването на подбора работодателят не е взел предвид квалификацията на участниците в подбора, е посочено, че липсва обективна преценка и относно начина на работа на служителите, не са посочени конкретни факти, но ответникът не е ангажирал доказателства за това, че получените оценки относно начина на изпълнение на трудовите функции, са обективни и че оставените на работа лица работят по-добре от ищеца. Касационната жалба е неоснователна. Прекратяването на трудовоправната връзка е станало на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ – поради съкращаване в щата. Със заповедта за уволнение е разпоредено и заплащане на обезщетение в размер на едно месечно възнаграждение поради неспазване на предизвестието. Съкращаването в щата е извършено по решение на Съвета на директорите на дружеството – работодател. Заповедта за уволнение е подписана от прокуриста на дружеството, комуто с договора за управление е възложено да осъществява правата и задълженията на работодател по индивидуалните трудови правоотношения със служителите на дружеството, работещи в предприятието, в т.ч. да изменя и прекратява трудови правоотношения, да налага дисциплинарни наказания и др. Налице е реално съкращаване в щата – видно от представените длъжностни разписания, бройките за заеманата от ищеца длъжност „експерт търговия, регионален мениджър” е намалена от 7 бройки на 6 бройки. Обстоятелството, че работодателят не е връчил предизвестие на ищеца, не води до незаконност на прекратяването на трудовия договор, а само налага работодателят по силата на чл. 220, ал. 1 КТ да изплати обезщетение за неспазено предизвестие, каквото е и предвидено в процесната заповед. По отношение на твърдението за нарушение на колективния трудов договор, нито една от страните не е представила доказателства или допълнителни твърдения, извън заявеното в исковата молба, и твърдението не е поддържано по-нататък от ищеца. Спорно между страните е извършването на подбора съобразно критериите по чл. 329 КТ. Установено е, че с изрична заповед на изпълнителния директор и по решение на Съвета на директорите е определена комисия по подбора. Комисията по подбора е определила пет показателя, всеки един с максимално възможен брой точки 10: представяна ежеседмична и двумесечна отчетност, представян ежеседмичен план и двумесечни предложения за дейности и активности, изпълнение на поставените задачи от прекия ръководител, поддържане на постоянен контакт с поверените дистрибутори в региона, професионална квалификация. С максимален брой точки е определена В. С. с професионална квалификация висше образование, специалност „чуждоезикова предучилищна педагогика” (10 точки за професионална квалификация); М. П. е оценена с 45 точки с образование средно специално и квалификация „икономист–счетоводител” (5 точки за професионална квалификация); Г. К. е оценена с 48 точки с образование семестриално завършен колеж, специалност „маркетинг” с професионална степен „бакалавър” (9 точки за професионална квалификация); С. Т. е оценен с 40 точки при професионална квалификация семестриално завършена магистърска степен, специалност „маркетинг и стратегическо планиране” (9 точки за професионална квалификация); ищецът Г. И. е оценен с 22 точки с професионална квалификация висше образование, специалност „маркетинг” (10 точки за професионална квалификация); Д. Б. е оценена с 48 точки с професионална квалификация висше образование магистър по екология и опазване на околната среда (10 точки за професионална квалификация); С. К. е оценена с 43 точки с професионална квалификация средно образование (5 точки за професионална квалификация). С допълнително споразумение от 23 януари 2009 г. ищецът е преназначен от длъжността „регионален мениджър” на длъжността „експерт търговия, регионален мениджър”. Представена по делото е само длъжностна характеристика за длъжността „регионален супервайзор”, според която за заемане на длъжността е необходимо висше образование бакалавър/магистър, специалност техническо или икономическо. Съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК, правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор като част от него, а съдебната защита се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението; прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии; като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. Предвид твърденията в исковата молба и съображенията на работодателя в отговора му, съдът правилно е определил, че в тежест на ответника – работодател е да установи законосъобразното извършване на подбора по критериите на чл. 329 КТ. При направено от ищеца оспорване по същество на констатациите в протокола на комисията от извършване на подбора чрез заявяването след представянето му (в тази част на възражението не е било необходимо откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК), че са отразени неистински обстоятелства и че липсва конкретизация по приетите за неизпълнени задължения, работодателят е следвало да ангажира доказателства, за да защити законосъобразното упражняване на правото си да прекрати трудовоправната връзка, а са представени само писмени доказателства, между които не се намира дори длъжностна характеристика за длъжността на която ищецът е съкратен. Останало е напълно неизяснено кои задължения ищецът не е изпълнил, за да се подложи на преценка изпълнението на трудовите му задължения по втория критерий на чл. 329, ал. 1 КТ. Липсата на трудова характеристика за длъжността, за която е решено съкращаване и е извършен подборът, не дава възможност също да се прецени и какви са били квалификационните изисквания за заемането на длъжността. От представената длъжностна характеристика за длъжността „регионален супервайзор”, заемана от ищеца преди процесната, не може да се съди какви са били изискванията за необходимата квалификация по отношение на длъжността, за която е предвидено съкращаване. Касаторът не е изложил и съображения, съответно не са събрани доказателства, по твърдението на ищеца, че критериите при подбора са направени с оглед да се даде по-голяма относителна тежест на първия критерий по чл. 329, ал. 1 КТ. При тези обстоятелства, независимо от неправилното тълкуване, дадено от въззивния съд по поставения правен въпрос, като краен резултат въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът претендира заплащане на сторените пред касационния съд разноски, които са в размер на 300 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 89 от 9 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 193 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на Г. И. И. от [населено място], [улица], ет. , ап. , сумата от 300,00 (триста) лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: