Ключови фрази



Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

гр. София, 08.07.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

при участието на секретаря Славия Тодорова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2139 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №22 от 05.03.2019г. по гр.д. № 563/2018г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 992 от 07.08.2018г. на Сливенски районен съд по гр.д. № 2554/2016г., поправено с решение № 1389 от 27.11.2018г. С първоинстанционното решение е допусната съдебна делба между С. С. Д., С. П. Д. и И. С. А. на поземлен имот по кадастралната карта на [населено място] с идентификатор ***, с площ от 321 кв.м. и на построените в него сгради с идентификатори: ****; ****; **** и ****. Определените квоти на съделителите са:
а/ относно поземления имот: за С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО - 10/12 ид.ч., за С. С. Д. - 1/12 ид.ч. и за И. С. А. - 1/12 ид.ч.;
б/ относно сграда с идентификатор ****, двуетажна, еднофамилна: за С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО - 8/12 ид.ч., за С. С. Д. - 2/12 ид.ч. и за И. С. А. - 2/12 ид.ч;
в/ относно сграда с идентификатор ****, двуетажна еднофамилна, с площ от 21 кв.м.: за С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО - 8/12 ид.ч., за С. С. Д. - 2/12 ид.ч. и за И. С. А. - 2/12 ид.ч.;
г/ относно сграда с идентификатор ****, едноетажна, с предназначение - хангар, депо, гараж, с площ от 49 кв.м.: за С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО - 4/12 ид.ч., за С. С. Д. - 4/12 ид.ч. и за И. С. А. - 4/12 ид.ч.
д/ сграда с идентификатор ****, едноетажна, друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 13 кв.м. е допусната до делба само между С. С. Д. и И. С. А. при квоти по 6/12 ид.ч. за всеки от тях.
С първоинстанционното решение е отхвърлен иска на ответницата за делба на сгради с идентификатори **** и ****, построени в същия поземлен имот.
Касационната жалба е подадена от И. С. А. чрез пълномощника адв.Н.. Обжалва се отхвърлянето на иска за делба на двете сгради, както и определянето на дяловете на съделителите спрямо допуснатите до делба обекти. Поддържа се в жалбата, че решението не е в интерес на правосъдието, че страда от процесуална незаконосъобразност, от материална такава и е необосновано.
Ответниците С. С. Д. и С. П. Д. в писмения си отговор оспорват жалбата.
С определение № 527 от 27.12.2019г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност на изводите на съда, както в частта за квотите на съделителите, така и спрямо отхвърления иск за делба, поради несъобразяване на установеното от вещото лице и неоспорено от страните предназначение на сградите и обособените от тях самостоятелни обекти на правото на собственост, които не съответстват на заснемането на сградите в кадастралната карта.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Ищците по делото С. и С. Д. са съпрузи, а ответницата И. А. е сестра на ищеца С.. Предмет на делба е поземлен имот в [населено място], заедно с шест от намиращите се в него девет сгради, отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Допусната е делбата на поземления имот и на четири от сградите - тези с №№ 2, 6, 7 и 8, като определените на съделителите квоти в съсобствеността са различни за поземления имот и за отделните сгради. Отхвърлен е искът за делба по отношение на сгради №№3 и 5, като е уважено възражението на ищците, че са индивидуални собственици на основание давностно владение на тези две сгради.
Установено е, че съсобствеността е възникнала по наследство от родителите на ищеца и ответницата - С. С. Д., починала 2014г. и С. С. Д., починал 2016г., както и в резултат на извършени приживе от тях разпоредителни сделки. През 1975г. по силата на съдебна спогодба наследодателят С. С. Д. е получил в свой дял 1/2 ид.ч. от дворното място, цялото от 326 кв.м., съставляващо имот пл. № * в кв. 49, заедно с паянтова жилищна сграда с площ 60 кв.м. /понастоящем съответстваща на сграда №2/; паянтова постройка на 20 кв.м. /съответстваща на сграда № 6/ и масивен гараж на площ 23 кв.м. /съответстващ на северната гаражна клетка от сграда № 7/. При същата делба сестрата на наследодателя Н. П. е получила в свой дял другата 1/2 ид.ч. от поземления имот и четири сгради: жилищна сграда на 24 кв.м. /сега сграда №1/, антре на 8 кв.м. /сграда №4/, масивен гараж на 20 кв.м. /сега южната гаражна клетка от сграда 7/, стопанска постройка - навес /сграда № 9/. С договор за продажба от 1993г. Н. П. е продала на брат си С. Д. целия свой дял, получен при делбата. Непосредствено след това С. и С. Д. са продали на сина си С., по време на брака му със С. Д., придобитото в резултат на сделката имущество. След смъртта на С. Д., с договор за продажба от 28.11.2014г. С. С. Д. е продал на сина си С. 1/3 ид.ч. от поземления имот, както и 2/3 ид.ч. от сграда №2, 2/3 ид.ч. от сграда № 6 и 1/3 ид.ч. от сграда №7. Същата година ищците С. Д. и съпругата му С. Д. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на изградените в имота сгради с №№ 3, 5 и 8.
Видно от приложената скица от КККР и от приетата техническа експертиза в процесния поземлен имот са разположени девет сгради. Не са предмет на делбата сгради с №№ 1, 4 и 9. Това са сградите, които са собственост на ищците по силата на договора за продажба от 1993г. Положението на сградите, предмет на делбата, е следното:
Сграда с идентификатор № **** е с площ 11 кв.м., на един етаж, тя е пристройка към сграда № 1 и представлява кухня, до която се достига през антрето, съставляващо сграда № 4. Според вещото лице сгради № 1, 4 и 5 са функционално свързани една с друга и представляват един жилищен обект; имат частична връзка и със сграда № 9 - за обитаемото подпокривно пространство;
Сграда с идентификатор № **** е с площ 49 кв.м. и представлява гараж с две гаражни клетки и тоалетна;
Сграда с идентификатор № **** е двуетажна, на площ 65 кв.м., представлява еднофамилна жилищна сграда и се ползва се за жилище.
Сграда с идентификатор № **** с площ 13 кв.м., представлява друг вид сграда за обитаване по КККР; тя се състои от една гаражна клетка на първи етаж с достъп откъм дворното място и санитарен възел на втория етаж с достъп от жилищна сграда № 2. Вторият етаж на сграда №8 и сграда № 2 са функционално свързани и заедно представляват един жилищен обект; в устните си обяснения вещото лице уточнява, че гаражът затваря прозореца на жилищното помещение в приземния етаж, поради което цялата сграда № 8 представлява пристройка към сграда № 2.
Сграда с идентификатор № ****. е двуетажна, с площ 21 кв.м., долепена е до сграда № 2 и представлява еднофамилна жилищна сграда; на първия етаж се състои от една стая, санитарен възел и част от коридор, а на втория - от антре, кухня и една стая. Достъпът до първия етаж е от дворното място, а достъпът до втория етаж е през входната площадка на сграда № 2;
Сграда с идентификатор № **** е с площ 27 кв.м., на един етаж, състои се от една стая и част от коридор /коридорът е разположен в част от сграда №6 и част от сграда №3/; достъпът е от дворното място. Първият етаж на сграда № 6 и сграда № 3 са обособени в един самостоятелен жилищен обект от две стаи и коридор, който е превърнат в кухня и санитарен възел.
Според устните обяснения на вещото лице разминаванията при изготвяне на кадастралната карта са поради това, че сградите не са заснемани на място, а са използвани подложки от кадастрални планове.
Събраните свидетелски показания установяват, че сграда № 3 е построена около 1980г. от семейството на ищеца С. и за техните нужди, като той е живял в нея непрекъснато до 2015 г., а оттогава в нея живее синът му със съпругата си. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че от страна на ищците е установено владение - те са се нанесли там без правно основание, владението е било спокойно и явно, доколкото нанасянето им в това жилище е било възприето от всички членове на семейството, включително от собствениците към този момент С. Д. и Н. П.; било е постоянно, тъй като съпрузите са живели там и са отгледали там сина си, не са се местили никъде другаде; било е и непрекъснато, тъй като не са допускали никого друг да обитава тяхното жилище. По отношение на намерението за своене съдът е приложил презумпцията на чл.69 от ЗС и е заключил, че са осъществени всички предпоставки на придобивната давност.
По отношение на сграда № 5 е установено, че представлява кухня към сграда № 1 /последната не е предмет на делбата/. Затова, според съда, тази сграда е била предмет на покупко-продажбата от 1993г., като е била описана като едно цяло със сграда № 1, но впоследствие при кадастралното заснемане е получила отделен номер.
Поради така установеното за тези две сгради /№3 и № 5/ съдът е отхвърлил иска за делба.
Приел е, че към 1993г. ищецът и съпругата му притежават в СИО 1/2 ид.ч. от дворното място, сгради № 1, 4, 9, 5 и 1/2 реална част от сграда 7, придобити чрез сделка, и сграда с идентификатор № *, придобита по давностно владение. Останалите 1/2 идеална част от поземления имот и сгради № 2, 6, и 1/2 част от сграда 7 са били собственост на наследодателите С. и С. Д., а сграда № 8 все още не е била построена. През 1998-1999 г. е построена и функционално свързаната със сграда № 2 баня, тоалетна и гараж, отразена в кадастъра с идентификатор № *. Тази сграда е принадлежност към сграда № 2 и следва собствеността на главната вещ.
При смъртта на С. Д. на 25.02.2014 г. тя притежава в режим на съпружеска имуществена общност 3/12 от дворното място, и по 6/12 от сгради 2, 8 и 6, както и 3/12 от сграда 7. Съпругът й С. Д. получава по наследство 1/3 от това имущество, а децата й получават също по 1/3. С цялата своя част С. Д. се е разпоредил с договора за продажба от 28.11.2014г. в полза на С. и С. Д.. Поради това те притежават в режим на СИО сгради № 1, 4, 9, 5, както и 10/12ид.ч. от дворното място. С. Д. притежава по наследство от майка си 1/12ид.ч. от поземления имот, а И. А. е собственик на останалата 1/12ид.ч. също по наследство от майка си.
По аналогични разсъждения съдът е приел, че ищците получават чрез сделка 8/12 от сгради № 2, 8 и 6; а С. и И. имат по наследство от майка си по 2/12 ид.ч. от тези сгради. От сграда № 7 ищците притежават по силата на сделка 10/12 ид.ч., С. и И. имат по наследство от майка си по 1/12 ид.ч. При тези констатации въззивният съд е заключил, че изводите му относно собствеността на имотите и квотите на съсобствениците, съвпадат с тези на районния съд и е потвърдил първоинстанционния акт.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване е предизвикано от съмнението за очевидна неправилност, тъй като при постановяване на решението за отделните сгради, предмет на делбата, съдът не е съобразил установеното от вещото лице тяхно функционално предназначение и оттам съществуването им като отделни обекти на собственост, а е изходил само от заснемането им с отделни идентификатори в кадастралната карта. По този начин се е получило, че спрямо едно жилище, обхващащо части от две сгради, заснети с различни идентификатори, е постановено едновременно допускане на делба и отхвърлянето й, а спрямо друго жилище е постановено допускане на делба между различни лица и при различни квоти. По-конкретно, независимо от установеното, че първият етаж на сграда № 6 и сграда № 3 представляват едно жилище, то за едната сграда делбата е допусната, а за другата искът е отхвърлен; също така сгради № 8 и №2 са допуснати до делба при различни квоти и между различни съделители, въпреки установеното, че сграда № 8 е пристройка към сграда № 2 и заедно съставляват едно жилище с гараж към него.
Този подход на съда противоречи на логиката и прави решението явно необосновано и като такова очевидно неправилно.
По касационната жалба.
При съобразяване на горното следва да се пристъпи към разрешаване на спора кои сгради подлежат на делба, между кои съделители и при какви квоти. Като решаващ критерий за преценка дали една сграда представлява самостоятелен обект на собственост, следва да се приеме нейното функционално предназначение, въз основа на което тя е обособена като отделен обект на собственост, а не наличието на самостоятелен идентификатор по кадастралната карта. Както е изяснено в практиката на Върховния касационен съд, вкл. в мотивите на Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие; от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите; за отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят създава в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на това право. С оглед на това за определяне на обектите на вещни права и техните носители от решаващо значение са легитимиращите тези права документи, а не отразените в кадастралната карта и регистри записи.
Първо, спрямо сгради № 3 и 5, искът за делба на които е отхвърлен като е признато, че са изключителна собственост на ищците.
По отношение на сграда № 5 въззивното решение е правилно. Тази сграда представлява кухня към сграда № 1, която е собственост на ищците и е извън предмета на делбата. За нея въззивният съд с основание е приел в мотивите си, че тя е включена в предмета на покупко-продажбата от 1993г. /от наследодателите в полза на С. Д./ и е била описана като едно цяло със сграда № 1, но впоследствие при кадастралното заснемане е получила отделен номер. Това кадастрално заснемане е погрешно, тази сграда е част от обект, притежаван от ищците и поради това искът за делбата й е неоснователен.
По отношение на сграда № 3 изводите на въззивния съд са очевидно неправилни. Съдът е приел, че тя е придобита от ищците по давност - построена е от тях през 1980г. и се обитава от семейството им оттогава непрекъснато. Съдът обаче не е взел предвид, че според техническата експертиза първият етаж от сграда № 6 и сграда № 3 представляват едно жилище, което означава, че допълнително изградената през 1980г. сграда № 3 е функционално свързана със съществуващата към този момент сграда № 6 и представлява пристроена част, принадлежност към нея, която следва режима на собственост на главната вещ - чл. 98 ЗС. С оглед на това, сграда №3 е притежание на собствениците на сграда № 6. Възражението на ищците за придобиване по давност на сграда №3 е неоснователно, тъй като не могат да бъдат предмет нито на разпореждане, нито на придобиване по давност обекти, които нямат самостоятелен характер. По отношение на сграда №6 е установено, че е била поставена в дял на наследодателя С. Д. при делбата със сестра му Н.; впоследствие след смъртта на съпругата му С. той е продал своите 2/3 ид.ч. от сградата на сина си С., а останалата 1/3 ид.ч. се поделя поравно между ищеца С. и ответницата И. като наследници на майка си С Д.. С оглед на това сградата е съсобствена при дялове: 8/12 ид.ч. за С. и С. Д. в режим на СИО, 2/12 ид.ч. за С. Д. и 2/12 ид.ч. за И. А.. Именно при посочените квоти е допусната делбата на сграда № 6 и затова решението за тази сграда следва да бъде потвърдено. При същите дялове следва се допусне делба и на сграда № 3, която макар и с отделен идентификатор, е част от същия жилищен обект.
По отношение на допуснатия до делба поземлен имот и сгради с №№ 2, 6, 7 и 8.
Относно делбата на поземления имот оплаквания в касационната жалба не се съдържат. Дяловете на съделителите са определени при зачитане на извършените разпореждания и наследяването. В тази част решението следва да остане в сила.
За делбата на сграда № 6 бяха изложени мотиви по-горе.
Сгради №2 и №8 са допуснати до делба, като първата между С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО с дял 8/12 ид.ч., С. С. Д. с дял 2/12 ид.ч. и И. С. А. с дял 2/12 ид.ч.; по отношение на втората сграда е прието, че съсобственици са само С. Д. и И. А. при равни квоти, без да са изложени конкретни мотиви за това във въззивния акт. Установено е, че сграда № 2 е поставена в дял на наследодателя С. Д. при делбата през 1975г. със сестра му и от нея той е продал 2/3 ид.ч. на сина си С. през 2014г. Според техническата експертиза сграда № 2 е еднофамилна жилищна сграда; сграда №8 е построена по-късно /1998-1999г./, представлява гараж на първия етаж, с достъп откъм двора и санитарен възел към сграда № 2 на втория си етаж, достъпът до който е именно от сграда № 2. Вещото лице сочи, че сграда № 2 и сграда № 8 са функционално свързани и представляват един жилищен обект. В съдебно заседание уточнява, че гаражът реално не е свързан със сградата, но затваря прозореца на жилищното помещение в приземния етаж; затова експертът приема, че цялата сграда № 8 представлява пристройка към сграда № 2. Съдът в решението е приел, че сграда №8 е построена допълнително и е принадлежност към сграда №2, но въпреки това е потвърдил първоинстанционния акт за допускане на делбата й само между С. Д. и И. А. при равни квоти. Тези изводи също се явяват очевидно неправилни. След като е ясно, че сграда №8 е пристройка към сграда №2 и те заедно образуват едно жилище с гаражна клетка към него, то делбата им следва да се допусне общо като на един обект. Квотите на съделителите са тези, които са определени за главната вещ - сграда № 2, а именно: за С. и С. Д. в режим на СИО - 8/12 ид.ч., за С. Д. - 2/12 ид.ч. и за И. А. - 2/12 ид.ч.
По отношение на сграда №7, представляваща гараж с две гаражни клетки, с площ 49 кв.м., делбата е допусната при дялове 4/12 за ищците С. и С. в условията на СИО, и по 4/12 за С. и за И.. В исковата молба ищците твърдят, че притежават 1/3 ид.ч. от нея въз основа на договора за продажба от 2014г., а останалите 2/3 ид.ч. се поделят поравно между наследниците С. и И.. От страна на жалбоподателката други твърдения за делбата на тази сграда не са направени и жалбата не съдържа конкретни оплаквания досежно квотите на съделителите в тази сграда. Установява се от договора за делба от 1975г., че в дял на наследодателя С. Д. е поставен масивен гараж на 24 кв.м., а в дял на сестра му Н. П. е поставен масивен гараж на 20 кв.м. Този вторият гараж, заедно с всички други обекти, получени от Н.П., е продаден на ищците през 1993г. Разпитаните свидетели сочат, че гаражът на Н. е южния, откъм сградите, които са поставени в неин дял, а гаражът на С. е северния. При сключване на договора за продажба от 28.11.2014г. С. Д. продава на ищците 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор № ****, цялата застроена на 49 кв.м. От горните факти е ясно, че ищците са собственици на южния гараж, а съсобственост е налице върху северния гараж. Въпреки това, ищците са поискали делба на цялата сграда №7 с площ 49 кв.м., включваща двата гаража. Първоинстанционният съд е възприел техните твърдения, че притежават 1/3 ид.ч. от нея по силата на сделка, а останалите 2/3 ид.ч. са обект на наследяване. Затова е допуснал делбата при горепосочените квоти. В мотивите на въззивния съд са приети други квоти на съсобственост досежно сграда № 7, а именно 10/12 за съпрузите и по 1/12 за С. и за И. по наследство, но с диспозитива е потвърдено първоинстанционното решение. Ищците не са обжалвали нито първоинстанционното, нито въззивното решение. Тъй като при съобразяване на горните разсъждения на настоящата инстанция досежно предмета на делбата, би се стигнало до влошаване положението на жалбоподателката И. А., а това е недопустимо съгласно чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
В обобщение, въззивният акт следва да бъде оставен в сила по отношение допуснатите до делба поземлен имот и сгради №2, № 6 и №7, както в частта за отхвърляне иска за делба на сграда № 5. По отношение на сграда №3 решението следва да се отмени и да се допусне делбата й при същите дялове, при които се дели и сграда №6, а досежно делбата на сграда № 8, следва да се определят същите дялове, при които се дели сграда № 2.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №22 от 05.03.2019г. по гр.д. № 563/2018г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на сграда с идентификатор № **** по КККР на [населено място], както и в частта, с която е допусната делба и са определени дяловете на съделителите по отношение на поземлен имот по кадастралната карта на [населено място] с идентификатор ***, с площ от 321 кв.м. и на построените в него сгради с идентификатори: ****; **** и ****.
ОТМЕНЯ горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на сграда с идентификатор № ****, както и в частта, с която са определени дяловете на съделителите в допуснатата до делба сграда с идентификатор № **** и вместо него постановява:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА на сграда с идентификатор № **** по КККР на гр. С., с площ 27 кв.м., която заедно със сграда с идентификатор № **** представлява един жилищен обект, при дялове: за С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО - 8/12 ид.ч., за С. С. Д. - 2/12 ид.ч. и за И. С. А. - 2/12 ид.ч.
ПОСТАНОВЯВА делбата на сграда с идентификатор **** по КККР на гр. С., с площ 13 кв.м., която заедно със сграда с идентификатор № **** представлява един жилищен обект, да се извърши между съделители и при квоти: за С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО - 8/12 ид.ч., за С. С. Д. - 2/12 ид.ч. и за И. С. А. - 2/12 ид.ч.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: