5 Р Е Ш Е Н И Е № 620 гр.София, 18.10.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и десета година в състав: Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА С. бояджива при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1716 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 03.07.2009г. по гр.д.№ 389 / 2009г., в частта му, с която К. ОС е отхвърлил предявения от Е. Й. Ч. срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225 КТ за сумата 1437,08лева. С определение от 04.02.20010г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационно обжалване по материално правния въпрос от значение за спора - относно точното тълкуване на понятието “срочен трудов договор”, като предпоставка за прекратяване на договор със срок на изпитване и за основателността на претенция за обезщетение по чл.225 КТ, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателката - Е. Й. Ч. поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно и моли да се отмени, като й бъде присъдено исканото обезщетение. Ответникът [фирма] в писмено становище моли да решението да се потвърди. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила частично решение от 01.04.2009г. по гр.д.№1540/2008г. на Д. РС, е уважил предявените от Е. Й. Ч. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1 и 2 КТ и е отхвърлил иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ за сумата 1437,08лева, като е отменил частично първоинстанционното решение. Съдът е приел, че извършеното със Заповед №18/28.08.2008г. уволнение на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ е незаконно и е възстановил жалбоподателката на заеманата отпреди уволнението работа-„чистач”, тъй като изпадането й в продължителна “временна нетрудоспособност” поради битова злополука/счупване на кост на ръка/, не представлява невъзможност по смисъла на КТ за работника да изпълнява трудовите си задължения. Приел е, че тъй като сключеният договор на 09.11.2007г. е със срок на изпитване шест месеца, който е прекъснат поради злополуката на 29.02.2008г., но ще продължи действието си в рамките на остатъка до изтичането на шестмесечния срок след отпадане на нетрудоспособността, то жалбоподателката не търпи вреди от оставането си без работа за времето от 29.08.2008г. до 28.02.2009г. Изложил е съображения, за това че след като жалбоподателката е възстановена от съда на работа, тя ще получи трудово възнаграждение до остатъка на изтичане на шестмесечния срок и ако й се присъдят и суми за обезщетение на основание чл.225 КТ за шест месеца ще се стигне до получаване на две обезщетения за един и същи период и това ще доведе до неоснователното й обогатяване. По материално правния въпрос от значение за спора - относно точното тълкуване на понятието “срочен трудов договор”, като предпоставка за прекратяване на договор със срок на изпитване и за основателността на претенция за обезщетение по чл.225 КТ, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, настоящият състав намира, че следва да се възприеме за правилно тълкуването, дадено в представеното от жалбоподателя решение №749 от 16.06.2000г. на ВКС, в което е прието, че договор със срок на изпитване може да бъде прекратен от работодателя и до изтичане на срока, когато срокът е уговорен в негова полза дори и в случаите когато работникът е в отпуск поради временна нетрудоспособност. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ по категоричен начин предвижда, че до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. От друга страна чл. 70, ал. 2, изречение второ КТ по категоричен начин сочи, че при липса на уговорка досежно правото на прекратяване на договора, същият се счита сключен в полза и на двете страни. Следователно в процесния случай работодателят е могъл да се е възползувал от правото си да прекрати договора преди неговото изтичане, което негово действие би било законосъобразно. Но въззивният съд правилно е приел в обжалваното решение, че прекратяването на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ е незаконно и е възстановил работничката на заеманата отпреди уволнението работа до изтичане действието на срочния договор. Признатата незаконност на уволнението е уважителна причина за неизпълнение на работата, за която е сключен договорът - чл. 70, ал. 4 от КТ и времето, през което ищецът не е работил по договора поради уволнението /от извършването до отмяната му/ не се включва в срока за изпитване. Или срокът на договора за изпитване не е изтекъл. Затова работникът следва да бъде възстановен на заеманата по договора длъжност. Настоящия съдебен състав намира за правилно даденото тълкуване на разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ в решения, постановени от състави на ВКС, че когато работникът бъде възстановен на заеманата и по срочен договор длъжност му се дължи заплащане на обезщетение за оставането му без работа, в резултат на незаконното уволнение. В съответствие със задължителната съдебна практика е разбирането, че при основателността на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ., в който смисъл е тълкуването дадено в решение № 944 от 7.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5022/2008 г., IV г. о., ВКС. Предпоставка за основателност на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е установяването на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение и оставането на служителя без работа в определения от закона шестмесечен срок. Кумулативното наличие на тези две условия предпоставя основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, без да се изследва причинна връзка между уволнението и оставането на служителя без работа, а размера на вредите е фингиран от закона. Изключението, въведено в чл. 225, ал. 2 КТ е само за случаите, когато работникът е реализирал в същия период осигурителен доход от друго правоотношение. Ето защо с оглед на така даденото тълкуване настоящия съдебен състав намира, че решението, в частта му, с която К. ОС е отхвърлил предявения от Е. Й. Ч. иск срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225 КТ., е неправилно и с оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК следва да се отмени. След отмяната на решението с оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора в частта по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като искът за обезщетение следва да бъде уважен до размер на 471,58 лева с оглед приетото по делото заключение на в.лице С. Ч., тъй като времето, което ищцата е оставало да изработи по срочния договор е 2 месеца и 10 дни и именно за този период и се дължи обезщетение за принудителна безработица, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.10.2008г., като бъде приспаднато и изплатеното по линия на ДОО обезщетение. Искът следва да бъде отхвърлен до пълния му размер от 1437,08 лева, тъй като с оглед срочността на договора работничката не е останала без работа в резултат на незаконното уволнение в определения от закона шестмесечен срок, а за по-малък период. В тази хипотеза, причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната , но срочността на договора е ограничила размера на вредите от незаконното уволнение. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я В А решение от 03.07.2009г. по гр.д.№ 389 / 2009г., в частта му, с която К. ОС е отхвърлил предявения от Е. Й. Ч. срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225 КТ, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Е. Й. Ч. сумата 471,58 лева на основание чл.344, ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2008г., като отхвърля предявения иск за разликата до пълния му размер от 1447,08лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: