О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 733 гр.София, 11.11.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 6790/ 2013 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частни жалби на П. С. П., В. Т. Д., Б. Г. Т., Славей И. В., С. Д. С., Н. М. Н., К. П. А. и на А. И. А. срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 1043/ 19.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 1367/ 2013 г.. С него е потвърдено определение на Гълъбовски районен съд по гр.д.№ 576/ 2012 г. и по този начин е спряно производството по предявените от Н. Т. К. срещу касаторите искове за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от недобросъвестно упражняване на правото на иск по други, приключили граждански дела. Спирането е постановено по съображения, че по сигнал на Н. Т. К. прокуратурата извършва проверка за изготвяне на неистински частни документи – искови молби, като въпросът за наказателната отговорност е от съществено значение при решаването на гражданския спор. Жалбоподателите релевират като основание за допускане на обжалването процесуалноправните въпроси приравнява ли се образуването на прокурорска преписка на „разкриване на престъпно обстоятелство” по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК; за приложението на тази разпоредба необходимо ли е престъпното обстоятелство да е идентично с деянието, което е предмет на доказване по спряното гражданско дело; прилага ли се чл.229 ал.1 т.5 ГПК ако престъпните обстоятелства могат да се установят в хода на гражданското дело; и основание ли е за спиране на производството сигнал на ищеца за извършено престъпление, което изключва отговорността на ответника. Считат, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а за последния въпрос претендират и че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество поддържат, че образуваната по сигнал на самия ищец проверка има ли извършено престъпление не покрива хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК, както и че на това основание гражданското производство не може да се спре, ако няма данни какви точно деяния се проверяват и идентични ли са с тези, които се твърдят като елемент от гражданския деликт. Ответната по частната жалба страна – Н. Т. К. - не взема становище. Съдът намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като първият поставен от жалбоподателите процесуалноправен въпрос обуславя въззивното определение и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (определение № 604/ 22.10.2012 г. по ч.т.д.№ 592/ 2012 г., І т.о., определение № 683/ 19.11.2012 г. по ч.т.д.№ 692/ 2012 г., І т.о.). Наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Съгласно цитираната задължителна практика, дори фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. Необходимо е, за приложението на посочената разпоредба, съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да установи че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор както и невъзможността тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на такива обстоятелства и по нейните твърдения се извършва проверка, не е основание за приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Предвид изложеното частните жалби се явяват основателни. Първоинстанционният съд е сезиран с искови молби на Н. К. против касаторите с идентични фактически твърдения: че злоупотребявайки с процесуалното право на иск, всеки от касаторите увредил ищеца, причинявайки му неимуществени вреди. Претендира се обезщетяване на тези вреди със заплащане на сума, предявена като частичен иск от вземане в общ размер 10 000 лв. Всеки от касаторите е депозирал отговор срещу исковата молба, като никой от тях не е оспорил фактическите твърдения на ищеца, че срещу него са били предявени осъдителни искове, по които е образувано (а вече и приключило – с отхвърляне или с прекратяване поради отказ от иска) гражданско производство. Исковете са оспорени от касаторите по основание поради това, че с предявените от тях претенции срещу ищеца те са упражнили добросъвестно гражданските си права, а не поради това, че такива искови претенции не са били предявени. В хода на производството по настоящето дело ищецът Н. К. е сезирал прокуратурата с твърдения за извършени множество престъпления - изготвяне на неистински искови молби, по които са образувани граждански дела от № 123/ 2007 г. до № 540/ 2007 г. на Районен съд - Гълъбово. По този сигнал е образувана прокурорска преписка, производството по която не е приключило. При тези данни няма основание за спиране на производството по делото. Образуването на прокурорска преписка по сигнал на една от страните по делото не представлява разкриване на престъпни обстоятелства по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК – такива обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т.е. съдът. Освен това в конкретния случай няма данни доколко обстоятелствата, които се проверяват от прокуратурата, биха били от значение за правилното решаване на спора. Основателно частните жалбоподатели поддържат, че липсва индивидуализация за конкретните престъпни деяния, които се твърди да са извършени и поради това не може да бъде изведено, че те са от значение за спора. Необходимо е да се отбележи още, че ако прокуратурата проверява обстоятелството кой е подписал исковите молби, чието подаване (по твърденията на ищеца) е станало в злоупотреба с правото на иск и му е причинило вреди, то това обстоятелство е ирелевантно за гражданското производство. Никой от касаторите не е оспорил твърдението на ищеца, че е подал иск срещу него, а щом е така, то без всякакво значение е обстоятелството кой е подписал исковата молба, с която това процесуално действие е извършено. Дори тази искова молба да бъде обявена за неистински частен документ, не е оспорен фактът, че по нея е образувано гражданско производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, който обвързва Н. Т. К. с всеки от касаторите поотделно. Именно този факт е част от правопораждащите фактически твърдения на ищеца, а не фактът истински документи ли са исковите молби, с които касаторите са предявили претенции срещу ищеца. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Старозагорски окръжен съд № 1043/ 19.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 1367/ 2013 г. ОТМЕНЯ определение на Старозагорски окръжен съд № 1043/ 19.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 1367/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Гълъбовски районен съд по гр.д.№ 576/ 2012 г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК и ВРЪЩА делото на Гълъбовски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: