О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 716 гр. София, 28.12. 2012г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закри то заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 356/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Р. И. Ш. чрез пълномощника си адв. А. А. е обжалвал определението на Варненския окръжен съд , постановено по ч.гр.д.№ 1365/2012г. Варненският окръжен съд е потвърдил определение на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради международна некомпетентност на българския съд според Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. да разгледа предявения иск за развод. Въззивният съд е приел, че компетентни да разглеждат дела свързани с развод , законна раздяла на съпрузите и анулиране на брака са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия съпрузите са имали последното си обичайно местожителство, ако единият все още живее там – чл.3 ал.1 б.“а“ от посочения Регламент. Последното общо пребиваване на съпрузите Р. И. Ш. /българска гражданка/ и Б. М. е било в Италия , където ответникът все още живее. Освен това съдът в П., Италия е постановил законна раздяла между съпрузите и на основание чл.5 от Регламента той е компетентен да трансформира това решение в развод, след като такава възможност е предвидена в италианското законодателството. Настъпилите по-късно евентуални промени в местожителството и местопребиваването на страните са без правно значение . Поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване въпрос: когато са налице условията на чл.3 ал.1 б.“а“ параграф 5 от Регламент /ЕО/ 2201/2003г. и в същото време има произнасяне съд на друга държава – членка на ЕС , с което е постановена законна раздяла на съпрузите, кой съд следва да разгледа иска за прекратяване на брака – съдът по обичайното местоживеене на ищеца или съдът, постановил в предходен момент фактическата раздяла, е обусловил решаващите изводи на съда и е от значение за точното прилагане на закона, поради което са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Регламент /ЕО/ 2201/2003г. предвижда различни компетентности на съдилищата на държавите - членки по делата за развод. Общият текст, определящ международната компетентност е чл.3, който използва за критерий обичайното местопребиваване на съпрузите. Чл.4 посочва компетентния съд по насрещния иск , когато той попада в обхвата на регламента, а чл.5 допуска съдът, който е постановил решение за законна раздяла на съпрузи да трансформира това решение в решение за развод , ако такава възможност е предвидена в законодателството на тази държава-членка. Компетентността по чл.3-5 е обща като изрично в чл.5 от Регламента е посочено, че приложението му не засяга чл.3 , следователно той не предвижда задължителна компетентност на съда, постановил законна раздяла между съпрузите, изключваща тази по чл.3. Съдът на държавата - членка, който е сезиран при условията на чл.3 е компетентен да разгледа иска за развод при условие, че е налице една от алтернативно предвидените възможности, а в случая ищцата е представила доказателства, че има обичайно местопребиваване в страната повече от една година преди предявяване на иска . По изложените съображения определението на Варненския окръжен съд следва да се отмени и делото да се върне на варненския окръжен съд за по-нататъшен ход. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определението на Варненския окръжен съд , № 1556 от 04.06.2012г. по ч.гр.д.№ 1365/2012г. и потвърденото с него определение на Варненския районен съд ХХІ състав № 5229 от 05.04.2012г. по гр.д. 3188 /2012 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Варненския районен съд за по-нататъшен ход. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: