РЕШЕНИЕ     № 902     София, 14.01.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА                                                                   МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1222/2009 година.     Производството е по чл.73, ал.2 ЗЧСИ. Обстоятелствата по делото са следните: С решение от 18.6.2009 г по дисциплинарно дело №7/2009 г. по описа на Д. комисия на К. на ч. с. изпълнители на частния съдебен изпълнител В. А. А., рег. №827, ОС – П. , е наложено дисциплинарно наказание “Г” в размер на 10.000 лева, на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ. Решението е обжалвано от частния съдебен изпълнител В. А. с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат се и доводи за това, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на срока по чл.69 ЗЧСИ. Моли се за отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и прцесуалния му представител – адв. Ц. Ответникът по жалбата – К. на ч. с. изпълнители, посредством процесуалния си представител – юрисконсулт М. , оспорва жалбата. Депозирани са и писмени бележки. Ответникът по жалбата – М. на п. , посредством процесуалния си представител – юрисконсулт К. , оспорва жалбата. Депозирана е и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание, писмените им защити и с оглед правомощията си по чл.73, ал.4 ЗЧСИ, намира за установено следното: Производството пред Д. комисия при К. на ч. с. изпълнители е образувано по искане на С. на камарата за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо частния съдебен изпълнител В. А. А. от град П., във връзка с констатирани нарушения при изпълнение на задълженията му, а именно на чл.500, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./ и чл.444, т.7 ГПК/отм./ и неизпълнения решения на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното решение дисциплинарната комисия е приела, че нарушение на чл.500, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./ не е налице, но е нарушена грубо разпоредбата на чл.444, т.4 ГПК/отм./. Освен това комисията е приела, че правото за налагане на дисциплинарно наказание не е погасено. Жалбата срещу решението на дисциплинарната комисия е подадена в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Разпоредбата на чл.73, ал.1 ЗЧСИ предвижда, че решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. Относно първите два порока ВКС следи служебно. От извършената проверка на обжалваното решение се установява, че същото е процесуално недопустимо. Дисциплинарната отговорност, съгласно чл.69 ЗЧСИ следва да се реализира в рамките на заложените в разпоредбата срокове. Съгласно същата "дисциплинарната отговорност по ЗЧСИ се погасява с 6- месечна давност от откриване на нарушението, а то се счита за открито от момента от който органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, т. е. Министъра на п. или С. на К. е узнал за нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Установеният от закона срок е процесуален и с изтичането му се преклудира дадената от законодателя възможност при виновно извършени нарушения при изпълнение на служебните задължения от частен съдебен изпълнител Д. комисия при КЧСИ да му наложи установените в закона дисциплинарни наказания. Визираният в закона кратък срок се поглъща от по-дългия, поради което ако първият е налице това е достатъчно, за да се приеме, че правото за налагане на дисциплинарна отговорност е погасено. Законът е приел, че краткият срок започва да тече от откриване на нарушението, което представлява момента, в който органът по чл.70, ал.1 ЗЧСИ е узнал за нарушението. В случая този орган е С. на камарата на ч. с. изпълнители, тъй като дисциплинарното производство е образувано по негово искане. Действително решението на съвета на камарата е от 06.02.2009 г. Това обаче не е момента на узнаването по смисъла на чл.69, ал.2 ЗЧСИ. Съветът се представлява от неговия председател/арг. от чл.61, ал.1 ЗЧСИ/ и нему принадлежи задължението да го свиква/чл.57, ал.1 ЗЧСИ/. Като момент на узнаването по смисъла на чл.69, ал.2 ЗЧСИ следва да се приеме датата на 27.10.2008 г., когато е постъпила жалбата от В. С. С. , адресирана до председателя. От този момент започва да тече шестмесечния срок по чл.69, ал.1 ЗЧСИ, който изтича на 27.4.2009 г. Предвид изложеното дисциплинарната отговорност е следвало да бъде реализирана до тази дата. Решението на дисциплинарния състав е постановено на 18.6.2009 г., т.е. на дата след изтичане на шестмесечния срок, след погасяване правото за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид изложеното и на основание чл.73, ал.4, предложение второ, въз връзка с чл.71, ал.7, т.1 ЗЧСИ обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството прекратено. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.       Р Е Ш И:       ОБЕЗСИЛВА решение ОТ 18.6.2009 г. по дисциплинарно дело№7/2009 г. по описа на Д. комисия при К. на ч. с. изпълнители. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1222/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: