Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * лъжесвидетелстване * субективна съставомерност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

София, 19 февруари 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание деветнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Ив.Илиева

и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ

изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

дело № 701/2009 година

Производството е образувано на основание искане на осъдения И. Д. Й. за възобновяване на внохд № 270/2009г. по описа на Пловдивския окръжен съд , отменяване на постановеното по него решение № 156 от 18.05.2009г.,по присъда № 81 от 19.09.2008г.по нохд № 443/07г. на Районен съд А. и връщане на делото за ново разглеждане.

В искането се поддържа,че са налице основания по чл.422,ал.1 т.5 НПК,тъй като при постановяване на съдебните актове е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила както и нарушение на закона.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в изразява становище за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:

С горната присъда Районен съд А. е признал подсъдимия И. Д. Й. за ВИНОВЕН в това,че на 04.05.2005г. в гр. А.,обл. Пловдивска,в съучастие като подбудител умишлено е склонил К. М. С. ,пред Асеновградския районен съд,втори наказателен състав, с председател съдия М. П. ,в съдебно заседание по нохд № 51/2005г. проведено на същата дата,като свидетел устно,съзнателно да потвърди неистина,поради което и на основание чл.290,ал.1 вр. с чл.20,ал.3 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.

С решение № 156 от 18.05.2009г. по внохд № 270/2009г., Пловдивският окръжен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е НАМАЛИЛ наказанието на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и срока по чл.66,ал.1 НК-на ТРИ ГОДИНИ. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част.

Искането е процесуално допустимо,подадено в шестмесечния срок от влизане на присъдата в сила по чл.421,ал.1 НПК.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО:

Подсъдимият оспорва авторството на деянието,като поддържа,че нямало доказателства за това умишлено, знаейки истината за сводническата дейност на К. ,да е склонил С. да лъжесвидетелства.

Доводът изцяло е опроверган от събраните по делото доказателства. Същият е обсъждан от предходните съдебни инстанции. Безсъмнено е установено не само от показанията на св. К,но още и от тези на св. Г майка,св. В. Райнов от когото последната е потърсила съдействие,както и от св. М. П. служител на полицията. От посочените гласни доказателства предходните съдебни инстанции са извели категоричен извод,че показанията на св. С са достоверни,съответни на фактите по делото и показанията на другите посочени свидетели. Следва да се отбележи,че показанията на св. С са закрепени чрез разпит пред съдия по реда на чл.210а НПК/стар/ по чнд. № 107/05г. на Асеновградския районен съд,както и по нохд № 51/29г. депозирани на 10.08.2005г. Тези показания кореспондират на показанията на св. В св. Милена П. служители на РПУ-Шумен,които се били уведомени за намерението на св. С да отрече участието на подсъдимите К. и Д. в повдигнатото им обвинение за деяние разгледано по същото дело. По същото дело като защитник на подсъдимия К е бил упълномощен адв. И е,че свидетелката е била заведена при Й. от брата на осъдения по горното дело А. К. и от негов роднина. Срещата е станала в кантората на адв. Й в близост до сградата на РПУ-Шумен. Пред последния свидетелката разказала добросъвестно всичко,което се случвало в действителност,а именно,че А. К. я заставял да проституира за него и му предава получените пари. По същия начин били принуждавани да проституират св. Е св. Боянова. Заявеното от св. С обаче не било в полза на защитавания от Й. А. К. ,поради което той обяснил,че тя трябва да даде показания,които да доведат до постановяване на оправдателна присъда срещу К. Следвало да заяви,че познава св. Ем. А. ,че тя е женена за подс. А. К. , двамата се обичат,доброволно е пребивавала в дома на К. и не е извършвала сексуални услуги срещу заплащане. Нещо повече,за да се убеди,че свидетелката е разбрала и запомнила казаното от него,той разиграл”съдебен процес”,в който в ролята на съдия, задавал въпроси на св. С при „грешен” отговор я поправял с „верните твърдения”. Преди деня на съдебното заседание-04.05.2005г. свидетелката била заведена в кафене в близост до сградата на съда от роднините на подс. А. К. Там ги чакал подс. Й. ,който отново провел разговор със св. С с поставяне на въпроси и отговори с цел затвърждаване на неверните показания,които следва да депозира. На л.167-168 районният съд е възпроизвел изцяло показанията на св. С дадени по нохд № 51/05г.,изложени и в мотивите на въззивния съд/л.60-61 от делото/.

Описаните и приети от съдилищата действия на подс. Й. се подкрепят от показанията на горепосочените свидетели,закрепени и с разпити пред съдия по реда на чл.210а НПК/стар/ НПК. След заседанието майката на св. С,св. Григорова разбрала от нея,че е лъжесвидетелствала въпреки несъгласието й. По-късно пред св. В. Райнов, св. С е разказала за случилото се и потвърдила,че подс. Й. я карал да дава лъжливи показания,описала кантората му,бюрото на което седи,а след това го отвела до мястото където се намира тази кантора. Стефанова е депозирала показания и пред инспектора на „Детската педагогическа стая” при РПУ-Шумен св. П.

След установяване на активната намеса на подс. Й. в битността му на адвокат-защитник по делото срещу А. К. ,съдът е провел повторен разпит на св. С,която на 10.08.2005г. пред съда е изложила гореизложените обстоятелства.

При така установените факти по делото,изводът на предходните инстанции,че подс. Й. е извършил съставомерни действия,изпълващи състава на чл.290,ал.1 вр.с чл.20,ал.3 НК е обоснован. Без да отрича срещата със свидетелката,подсъдимият е поддържал защитна версия,че участието му било единствено,за да я наставлява „как да се държи в залата и как да се изразява”. Тезата е обсъдена и не е приета от съдилищата,като въззивният съд е изложил мотиви,в съответствие с чл.339,ал.2 НПК. Следва да се отбележи,че по горното дело св. С е била призована служебно по искане на обвинението,а не от подс. Ангел К. ,който факт изключва „добронамерената загриженост” на подсъдимия като защитник на К. ,за представянето й в залата.

Показанията на св. С са проверени и посредством разпита й пред окръжния съд,проведен на 14.04.2009г. по реда на чл.332 НПК. Свидетелката отново е потвърдила обстоятелствата за които е била склонена от подс. Й. да даде неистински показания. Свидетелката е обяснила на л.37...”аз трябваше да говоря така,да излъжа,за да не осъдят А. ”. В проведената очна ставка с подсъдимия, св. С категорично е посочила подсъдимия като лицето в кантората и в кафенето,който й казвал каква неистина да изложи в съда /л..40 от възз.дело/.

Въз основа на правилно установените фактически положения,почиващи на обстойно,внимателно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото,от значение за правилното му решаване,изводът на двете редовни инстанции,че подс. Й. е склонил св. К в съдебно заседание на 04.05.2005г. по нохд № 51/05г. устно като свидетел да потвърди неистина,е правилен. Действията на подсъдимия безсъмнено са умишлени,насочени към депозиране на неистински доказателства посредством показанията на С. ,чрез които подзащитният му А. К. да бъде оправдан по обвиненията по чл.155,ал.5 т.2 вр.с ал.3,чл.159в,вр.с чл.159А ,ал.2 т.3,2, и ал.1 НК.

Доводът,че липсва субективната страна на деянието също е неоснователен. Подсъдимият е знаел каква е истината във връзка с обвинението срещу А. К. Той е бил запознат с материалите по делото и е бил наясно с последиците за К. при доказване на деянията за склоняване към проституция и трафик на хора. Посредством неистинските показания на св. С е целял да бъде заблуден съдебния състав, и защитавания от него К. оправдан по тежките обвинения.

Като са приели,че деянието срещу подс. Й. е доказано от фактическа и правна страна и са постановили осъдителна присъда срещу него,двете редовни инстанции не са допуснали нарушение на материалния закон. Инкриминираната престъпна дейност съдържа признаците на престъпление по чл.290,ал.1 вр.с чл.20,ал.3 НК,поради което прилагайки правилно посочения закон,съдилищата не са нарушили чл.348,ал.1 т.1 вр.с чл.303,ал.2 НПК. Обвинението е доказано по безсъмнен начин.

По повдигнатите доводи за допуснати процесуални нарушения.

На първо място се поддържа,че обвинителния акт не отговарял на изискванията на чл.246 НПК. В него не се посочвало кои от обстоятелствата цитирани от св. С са неистина, и за кои от тях е била склонявана от подс. Йорданов. Не се посочвало и от самата С. за коя част от показанията й,подсъдимият я подбуждал да лъжесвидетелства. Изложеното затруднявало подсъдимия и той бил в невъзможност да упражни правото си на защита.

Доводът не се подкрепя от данните по делото.

Обвинителният акт на Районна прокуратура гр. А. внесен в РС А. на 12.06.2006г.,съдържа всички необходими реквизити,указани в чл.246 ,ал.2 и 3 НПК. На л.3 е отбелязано,че С. трябва да заяви пред съда,че не знае с какво се занимава А. К. ,доброволно пристигнала в А. и не е извършвала през този период-до м.ноември 2004г. сексуални услуги. Подс. Й. обяснил на св. С още,че следва да заяви,че познава св. Е,тя също доброволно пребивавала в дома на Д. ,била женена за А. К. и не е извършвала сексуални услуги срещу заплащане. Посочено е също така,че разговора е воден в адвокатската му кантора,където бил „репетиран”съдебен процес. С въпроси и отговори,в посока на целения резултат К. да бъде признат за невинен по делото,което се води срещу него. Втори такъв разговор е проведен и непосредствено преди съдебното заседание на 04.05.2005г. в заведение близо до съдебната сграда. На л.4 обвинителната власт е посочила и обстоятелствата свързани с повторната среща между св. С подс. Йорданов. Отбелязано е,че там подс. Й. „отново й обяснил какво да каже пред съда и повторил симулацията на съдебно заседание”. В обвинителния акт са цитирани показанията на св. С,които изцяло съответстват на предварително водения разговор с подс. Й. и дадените от него указания. Заявила „Стояхме в къщата на С. ,Емилия също беше там,и гледахме телевизия,слушахме музика,през това време ни издържаха С. и А. ”.... Емилия е женена за А. , ..те се обичат”. Диспозитива на обвинителния акт също съдържа описание на показанията на Кр. С. депозирани в съдебно заседание по нохд № 51/2005г.,които съставляват съзнателно потвърдена неистина,за които е била склонена умишлено от подс. Йорданов.

От така формулираното обвинение няма основание за извод,че някой друг,а не подсъдимия е извършил действия на склоняване към лъжесвидетелстване спрямо свидетелката. Дали и доколко последната е била уговаряна и от други лица,няма значение след като неправомерните действия на подсъдимия са доказани от фактическа страна. Същественото е,че неистинските показания,Стефанова е депозирала непосредствено след разговора с подсъдимия,на който повторно я склонявал да заяви неистина относно обстоятелствата предмет на обвинение спрямо А. К. по цитираното дело.

Доводът за процесуални нарушения допуснати на досъдебното производство също е неоснователен.

Твърди се,че е допуснато нарушение на чл.237 НПК,тъй като в протоколите за разпит на свидетелите не било посочено в рамките на кое досъдебно производство са проведени.

Видно е,че дознание № 57/2006г. по описа на РПУ А. е започнало с разпореждане на Районна прокуратура –Асеновград от 31.01.2006г. въз основа на отделени материал по дознание № 484/2005г. за престъпление по чл.290,ал.1 вр.с чл.20,ал.3 НК извършено от лицето И. Д. Й..

С оглед разпоредбата на чл.171,ал.1 т.1 НПК/ редакция в сила от 12.04.2005г./ с постановление от 10.02.2006г. дознание № 57/06г. е било преобразувано в предварително производство-сл.д. № 197/2006г., което да се води срещу И. Д. Й. за престъпление по чл.290,ал.1 вр.с чл.20,ал.3 НК. Към делото са приложени заверено копие от заседанието на РС- А. от 04.05.2005г. с показанията на св. К,както и протоколите за разпит по реда на чл.210а НПК/стар/ на свидетелите В,Снежина Б. ,Емилия А. ,Милена П. ,Диана Г. ,които са били разпитвани и в съдебно заседание след образуване на делото пред районния съд. С протокол за предявяване на предварително производство от 26.04.2006г.,подсъдимият се е запознал с посочените материали по делото . Заявил е,че няма да сочи нови доказателства. Посочените протоколи са изготвени в съдебно заседание и разпитът е проведен по правилата на съдебното следствие,а не по реда на чл.237 НПК,като за разпита на всеки свидетел е образувано отделно частно наказателно дело. В този смисъл несъстоятелно се поддържа,че същите са изготвени в нарушение на процесуалните правила.

За да се допусне възобновяване на наказателно дело,следва да се установи,че при постановяване на съдебните актове са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1,2,3 НПК. При извършената по реда на чл.420,ал.1 т.5 НПК проверка ,касационният състав не констатира допуснати от съдилищата сочените в искането съществени нарушения на процесуалните правила ,които да са довели до неправилното прилагане на материалния закон. Основание за преценка в този смисъл няма,тъй като доказателствата са събрани,проверени и анализирани в съответствие с изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК за пълно,всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства по делото от значение за правилното му решаване. Тези доказателства не водят до друг извод,освен постановения от районния и окръжния съд,поради което искането следва да се остави без уважение.

Воден от горните мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Д. Й. за възобновяване на внохд № 270/2009г. по описа на Пловдивския окръжен съд,отменяване на постановеното решение № 156 от 18.05.2009г.,и връщане на делото за ново разглеждане.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: