Р Е Ш Е Н И Е № 233 София, 01.11.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 2625 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 от ГПК Образувано е по молба на М. М. Ч. за отмяна на влезлите в сила решения № 179 от 26.01.2016 г. по гр.д. № 2207 по описа за 2015 г. на ВКС, Първо отделение, № 1 от 5.01.2015 г. по в. гр. д. № 2608 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, Г.О., втори състав, и № 4094 от 7.8.2014 г. по гр. д. № 5860 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд, шестнадесети състав. Молителката твърди, че е налице предходно решение, противоречащо на горецитираните решения, че след приключване на устните състезания се е снабдила с ново писмено доказателство/архитектурно заснемане от 29.12.2015 г./, а в хода на делата са допуснати множество процесуални нарушения, поради което желае влезлите в сила решения да бъдат отменени. Ответнцата по молбата Б. Т. М. я оспорва. Твърди, че въпросът за допустимостта на предявения иск и съответно за липса на противоречие между две влезли в сила съдебни решения, вече е бил разрешен с решение № 179 от 26.01.2016 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 2207/2015 г. Счита, че молителката е могла да се снабди с архитектурното заснемане още в хода на делото, а конкретни процесуални нарушения не са посочени, поради което молбата за отмяна е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното: Посредством влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска, молителката М. Ч. е осъдена на основание чл.108 от ЗС да предаде на Б. Т. М. част от надпартерния етаж в сградата, находяща се в [населено място], [улица]. С предходното решение, което според молителката им противоречи, ревандикационият иск на Б. Т. М./тогава Т./ срещу нея за същата част от имота не е бил уважен. Отхвърлянето на иска обаче е било постановено, тъй като не е доказано тя да упражнява фактическата власт върху вещта. След това е настъпило ново обстоятелство-молителката е започнала да живее в имота, което е посочено в новата исковата молба и се признава от нея посредством възражението и за изтекла в нейна полза придобивна давност. Следователно, както подробно е обяснено и в решение № 179 от 26.01.2016 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 2207/2015 г., силата на присъдено нещо на предходното решение не се разпростира върху новия факт и предявеният отново ревандикационен иск не е преклудиран, а е допустим. Затова не е налице и твърдяното от молителката противоречие между предишното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.108 от ЗС и последващите решения, с които този иск е уважен. Ето защо това основание за отмяна не е налице. Влезлите в сила решения не могат да бъдат отменени и заради представеното с молбата архитектурно заснемане от 29.12.2015 г. Не е имало пречка молителката да извърши това заснемане в хода на делото и да го представи своевременно като доказателство. Нещо повече-ако тя е искала да установи самостоятелността на имота и оттам-възможността да бъде придобит по давност, тя е могла да стори това посредством отправено до съда искане за техническа експертиза. Пропускът на страната да поиска събиране на относими към делото доказателства вече не може да бъде отстранен чрез молба за отмяна на влезлите в сила решения. Посочените в молбата за отмяна противоречия със закона нямат характера на нарушения на процесуални норми, които да са довели до невъзможност страната да участва в съответното производство, приключило с влезлите в сила решения. Обособяването на реални дялове още през 1965 г. и твърдените пороци на делбите изобщо не се отнасят до процедурата по разглеждане на ревандикационния иск. Изтъкнатата от молителката неприложимост на разпоредбата на чл.76 от ЗН по отношение на съсобственост, която не е възникнала от наследяване, касае правилността на решенията и съответствието им с материалноправните норми, но не води до извод, че са допуснати процесуални нарушения, накърняващи правото на страната на участие в делото. Ето защо влезлите в сила решения не могат да бъдат отменени и на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. Ч. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 от ГПК на влезлите в сила решения № 179 от 26.01.2016 г. по гр.д. № 2207 по описа за 2015 г. на ВКС, Първо отделение, № 1 от 5.01.2015 г. по в. гр. д. № 2608 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, Г.О., втори състав, и № 4094 от 7.8.2014 г. по гр. д. № 5860 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд, шестнадесети състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: