Р Е Ш Е Н И Е № 346/2017 г. гр.София, 19.02.2018г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 619/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Й. С. Й., чрез адвокат Ж. Ч. от АК Р., срещу въззивно решение № 159/24.10.2016 г., постановено от Варненския апелативен съд по в.гр.д. № 399/2016 г. Касационното обжалване е допуснато по въпроса какви указания дава съдът в доклада по чл. 146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и в този случай допуска ли служебно експертиза, поради противоречие между приетото от въззивния Варненски апелативен съд с разясненията, дадени по чл. 290 ГПК в решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр.д. № 7298/2014 г. на III г.о. на ВКС и решение № 145 от 21.04.2014 г. по гр.д. № 4726/2013 г. на IV г.о. на ВКС. В тях, а и неотклонно в съдебната практика на Върховния касационен съд, се приема, че винаги, когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Както е разпоредено в чл. 195 ГПК, съдът в този случай назначава вещо лице по искане на страната или служебно. В доклада по чл. 146 ГПК е длъжен да посочи на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (спорните релевантни обстоятелства, предмет на изследване по делото), как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и конкретно, ясно и поотделно, за кои от конкретно твърдените факти, за които страната носи доказателствена тежест, не сочи доказателства. Щом за установяване на спорен по делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, съдът в доклада по чл. 146 ГПК, изяснявайки, че фактът е спорен и релевантен, следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане на страна. Съдът посочва задачата и избира специалист с нужните знания и умения, като указва кой, в какъв размер и в какъв срок следва да внесе депозит, съответно страните или трети лица трябва ли и какви допълнителни данни, документи, вещи и пр. да представят за ползване на вещото лице. Няма значение дали за установяване на същия факт задължената страна сочи други допустими доказателствени средства. Въззивният съд също, и без искане на страните, щом са налице условията на чл. 195 ГПК сам, служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, т. 3). По касационните оплаквания: Касаторът излага доводи за неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Насрещните страни С. Й. В. и И. М. Т. не отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Разградския окръжен съд, отхвърлил иска на Й. С. Й., предявен по чл. 62, ал. 4 от СК, против С. Й. В. и И. М. Т., за признаване на установено, че не е заченат и не произхожда от С. Й. М.. За да постанови този резултат, Варненският апелативен съд установил, че Й. С. Й. е [дата на раждане] от майка И. М. В.. В удостоверението за раждане е записан баща – С. Й. В., който е съпруг на майката. Бракът между родителите е прекратен с решение от 29.11.1999 г. на Исперихския районен съд. Съдът посочил, че тежестта да обори презумпцията по чл. 61, ал. 1 от СК, според която се счита, че съпругът на майката е баща на роденото от нея дете през времетраенето на брака или 300 (триста) дни след неговото прекратяване, е за ищеца. Според въззивната инстанция, това е изрично e указано на страните в определението по чл. 140 от ГПК от първостепенния Разградският окръжен съд, както и, че доказването може да стане с всички допустими от закона доказателства - гласни доказателства и експертни заключения, но ищецът не е направил в първа инстанция искане за назначаване на съдебномедицинска експертиза, а такава съдът не може да назначи служебно против волята на страните. Съдът посочил, че е без значение признанието на иска от ответниците, защото делото е за гражданско състояние. Отказал да обсъжда показанията на свидетеля К., че С. В. бил стерилен, защото няма представена медицинска документация, с която този факт може да се установи. Съдът отказал да кредитира и събраните гласни доказателства относно интимни отношения на майката с Л. Т., като посочил, че съгласно ППВС № 5/1978 г. това не е достатъчно за оборване на законовата презумпция за бащинство. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд, в противоречие с дадения отговор и в нарушение на чл. 195 ГПК, чл. 146 и чл. 266, ал. 3 ГПК, не е допуснал съдебномедицинска експертиза, нужна за установяване вероятността ответникът С. Й. В. да е биологичен баща на ищеца Й. С. Й.. Първостепенният съд в доклада по делото по чл. 146 ГПК няма задължение да сочи на страните за всеки спорен факт какви са допустимите доказателствени средства. С произнасяне по доказателствените искания, направени преди това и след указанията, съдът на практика изяснява на страните кои от посочените доказателства са допустими и необходими за установяване на съответния факт. В случая първостепенният съд е дал указания на ищеца, че може да установи твърденията си чрез експертиза и разпит на свидетели, като по този начин е поставил знак на равнопоставеност при избор на вида доказателствено средство и е заблудил страната, вместо да я напътства съобразно изискванията на чл. 146 ГПК. В същото време, въпреки условията на чл. 195 ГПК, съдът не е допуснал служебно медицинска ДНК експертиза. Гласните и писмени доказателства, безспорно, са допустими за установяване на обстоятелства, имащи отношение към спорния въпрос относно бащинството на ищеца, но само въз основа на тях, без експертиза, съдът няма как да се произнесе по него. За съда не е имало изобщо задължение да указва за допустимите доказателствени средства, извън служебното задължение за назначаване на вещо лице. Само, ако задължената страна, в случа ищецът, откаже да внесе определения депозит за възнаграждение на вещото лице, тогава неизготявнето на експертиза е поради неговото бездействие, а не поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от съда. В случая Разградският окръжен съд е нарушил чл. 146 и чл. 159 ГПК. Във въззивната жалба се съдържа изрично оплакване, че ДНК експертиза не е поискана в първа инстанция от страната по вина на съда. Варненският апелативен съд е допуснал нарушение на чл. 159 ГПК, защото сам служебно не е назначил вещо лице за изготвяне на ДНК експертиза, с ясно посочена задача и указание до Й. да поеме разноските по извършването й, както и до него и ответника С. В. да окажат нужното съдействие на експерта. В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд поради необходимостта от допускане на съдебномедицинска експертиза. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските, сторени пред ВКС в настоящото производство, с оглед изхода по спора. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 159/24.10.2016 г., постановено от Варненския апелативен съд по в.гр.д. № 399/2016 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: