О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр. София, 29.06.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ 2. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2338/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат К. Г. Т. – назначен на основание чл. 430 ГПК за особен представител на Н. В. Н., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 24/2016 г. по описа на ЧСИ Д. Б., рег. № 726 и район на действие Окръжен съд – Велико Търново срещу определение №184 от 26.04.2022г. по ч. гр. д. № 139/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново). С последното е оставена без разглеждане частната жалба на адвокат Т., действащ в горното му качество против определение № 203 от 04.03.2022 г. по гр. д. № 153/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново (ОС – Велико Търново) за прекратяване на производството по това дело и изпращането му по правилата на родовата подсъдност за разглеждане на Софийски районен съд, и е прекратено производството по делото пред апелативния съд.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което иска същото да бъде отменено.
Ответникът „С. Г. Груп“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] не е подало отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат съставът на АС – Велико Търново е приел, че сезиращата го частна жалба изхожда от лице, което не разполага с представителна власт за страната (в случая за ищеца Н. В. Н., по предявения срещу ответника „С. Г. Груп“ ЕАД иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за нищожност на съдебно решение на ОС – Велико Търново, с което по реда на чл. 435 ГПК е потвърдено постановление на съдебен изпълнител за отказ да бъде прекратено изпълнението водено срещу длъжника по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), тъй като не е представено пълномощно съобразно разпоредбата на чл. 261, т. 2 ГПК, към която препраща чл. 275, ал. 2 ГПК. Посочил е, че тази процесуална предпоставка е от значение за допустимостта на така учредения исков процес и на сега образуваното частно производство. Затова отсъствието й има за последица процесуалната недопустимост на сезиращата го частна жалба, която не следва да се разглежда по същество. Изтъкнал е, че назначеният в изпълнителното производство особен представител на длъжника не разполага с представителна власт да завежда от негово име искови дела при отсъствието на изрично овластяване за това. Участието на особения представител обезпечава - само и единствено - развитието на конкретен висящ процес, било то исков или изпълнителен и той се назначава спрямо страна, която не го е инициирала (ответника в исковото производство или длъжника в изпълнителното).
Обжалваното определение е правилно.
Настоящият състав на ВКС споделя изложените съображения за ограничена представителната власт на особения представител, назначен на длъжника по изпълнителното дело по чл. 430 ГПК, доколкото тя е предназначена да осигури правото на защита на длъжника по конкретното изпълнително дело в случаите по чл. 47, ал. 6 ГПК или когато при пристъпване към изпълнение съдебният изпълнител констатира, че длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Правилен е изводът в атакувания съдебен акт, че подателят на частната жалба не е надлежно упълномощен да извършва процесуални действия от името на страната – Н. Н., в исково производство.
Особеният представител се назначава с акт на съда, а съгласно чл. 430 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) и с акт съдебния изпълнител в случаите по чл. 47, ал. 6 ГПК - когато ответникът не е намерен на адреса, посочен в делото и по чл. 48, ал.2 ГПК – липса на известен адрес. Въз основа на акта на съда или съдебния изпълнител, особеният представител придобива възможност да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна. Така той осигурява движение на производството по делото (исково или изпълнително) и затова последиците от участието му се проявяват само в рамките на производството, по което е назначен, т. е. представителната му власт е ограничена в рамките на това производство. Трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 623/28.12.2017 г. по ч. гр. д. № 2873/2017 г., определение № 47 от 12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 185/2021 г., и двете по описа на IV г. о. и определение № 206/1.06.2020 г. по ч. гр. д. № 675/2020 г. на ВКС, II т. о. приема, че по отношение на представителната власт на особения представител, назначен с акт на съда, приложение намира разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ГПК, поради което представителната му власт важи до завършване на делото във всички инстанции. Разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ГПК има предвид завършването на делото пред всички редовни съдебни инстанции, докато отмяната по чл. 303 и сл. от ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила решения. Това ограничение важи и за представителната власт на особения представител, назначен с акт на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, поради което представителната му власт важи само в рамките на изпълнителния процес при осъществяване защитата на длъжника. Затова той не може да инициира други производства, вкл. и частни – както да подаде молба за отмяна на влязло в сила решение и да представлява отсъстващата страна в това производство, респ. да подаде частна жалба - освен ако не е изрично упълномощен за това действие. Предвид качеството на страната в исковия процес, която законодателят позволява да бъде там представлявана чрез назначен й особен представител, а именно ответника, немислимо и недопустимо е участието на този представител в защита интересите на ищеца. Инициирането на исков процес чрез такава фигура не е надлежно.
С оглед на горното правилен е изводът на апелативния съд, че подавайки сезиращата частна жалба срещу акт в исково производство, от името на Н. В. Н. в качеството на негов особен представител като длъжник по конкретно изпълнение адвокат К. Г. Т. е действал без представителна власт. Като е съобразил това и е оставил без разглеждане частната жалба с прекратяване на образуваното по нея производство съставът на АС – Велико Търново е постановил законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 184 от 26.04.2022 г. по ч. гр. д. № 139/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|