Р Е Ш Е Н И Е № 503 гр. София, 30.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1563/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК е образувано по искане на осъдения П. И. Х. от гр.Пл., чрез неговия защитник – адвокат С. Х., за възобновяване на внохд № 380/2012 г. на Пловдивския окръжен съд Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяната му и оправдаване му. Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 243/24.07.2012 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 44/01.02.2012 г., постановена по нохд № 525/2011 г., на Районен съд - Пловдив, 11-ти наказателен състав, с която подс.П. И. Х. и бил признат за виновен в извършени престъпления по: по чл. 206, ал. 1 НК, на 16.02.2 009 г., в гр.Пл. и по чл. 311, ал. 1 НК, на същата дата и град и при условията на чл. 54 НК за двете и чл. 2, ал., ал. 2 НК за първото, осъден съответно на девет месеца лишаване от свобода и шест месеца лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 НК е определил за изтърпяване едно общо наказание от девет месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, приспадайки предварителното задържане. Уважил е предявения граждански иск за сумата от 10 000 лв. имуществени вреди, като го е отхвърлил в останалата му част и за претендирани лихви, като е присъдил и направените разноски. По довода за нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. По същество, видно от направеното искане, възраженията по този довод се свеждат до твърденията, за липса и за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод относно съставомерността на деянията. При приетите за установени фактически положения и от въззивният съд, които не подлежат на контрол по реда на настоящото производство – чл. 426, чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, с оглед ограничителните основания, направените изводи, че подс. П. Х., е осъществил от обективна и субективна страна съставите на посочените престъпления, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят изцяло от събраните по делото данни от гласните доказателствени средства – показанията на св. Е., А., Н., С. Х., С. Х., Б., Д., С. и Н., от обясненията на подс. Х. и показанията на свидетелите Д. и Д. – в посочените им кредитирани части, от приложените писмени доказателства, подробно изброени в мотивите, от експертното заключение. Установените данни от тях, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че са осъществени от обективна и субективна страна съставите на тези престъпления от подсъдимия. При така установените факти и обстоятелства от предходния съд, относими към предмета на доказване в процеса, тези изводи са напълно законосъобразни. Посочените в искането възражения във връзка с този довод, касаещи съставомерността на деянията, са били обсъдени от въззивният съд в мотивите. Същият задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги възприема. Правилно и законосъобразно, с оглед данните по делото е било прието, че подс. Х. е владеел и пазел инкриминираната вещ – л. а „Опел З.”, който е бил собственост на св. Е. – управител на [фирма], по силата на постигната между тях уговорка с оглед намирането на купувач. Въпреки, че не бил собственик, подсъдимият го продал на св. С. Х., т. е. разпоредил се е като със своя вещ и в свой интерес, в качеството си на управител на [фирма]. Това негово действие е неправомерно, тъй като не почива на правно основание и именно то говори за наличието на субективната страна на деянието по чл. 206, ал. 1 НК. С действията си по покупко – продажбата на лекия автомобил осъдения Х. е осъществил и състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, тъй като в качеството си на длъжностно лице – управител на [фирма], в кръга на службата си съставил официален документ - фактура № 14/16.02.2009 г., в която удостоверил неверни обстоятелства, - че автомобила се продава на купувача за сумата от 6 400 лв., вместо за действителната цена от 12 800 лв., като е налице и специалната изискуема от закона цел – да бъде използвана като доказателство за тези обстоятелства. По своята същност възраженията в искането се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приeтата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. Изводите за виновността на подсъдимия, в осъществяване от обективна и субективна страна на съставите на посочените престъпления, са подкрепени както бе посочено и по – горе, от кредитираните показания на разпитаните свидетели и обяснения на подсъдимия, от експертното заключение и приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното убеждение на този съд, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно потвърждаването на осъдителна присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт на доказване в процеса, законосъобразно е прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т. е. да се приеме, че обвиненията са доказани по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока, въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от гласните и писмени доказателствени средства от експертното заключение, е изложил убедителни съображения в мотивите си, на кои се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за виновност на подсъдимия Х.. Проверката, за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Х., е извършил престъпленията по чл. 206, ал. 1 и по чл. 311, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на решението и оправдаването му. Ето защо, настоящата инстанция счита искането в тази си част за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: От съдържанието на искането, може да се направи извод, за твърдяна липса на доказателства и мотиви в подкрепа на обвинителната теза и за неспазване правилата за оценка на доказателствата от въззивният съд. Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Съдебният акт на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване по реда на това производство и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпления от подс. Х., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които е установил точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил съставите на посочените престъпления, правилно е била осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е, касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. Била е проверена изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, обезпечена процесуална равнопоставеност между страните, осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Въззивната инстанция в мотивите си, е приела изцяло разбора на доказателствата извършен от първоинстанционния съд, тяхната достоверност или не, отговорите относно собствеността на лекия автомобил, основанието за владеенето му от страна на подсъдимия, протокола касаещ извършената подялба. Изложените съображения се възприемат изцяло и от настоящата инстанция, не се нуждаят от преповтаряне, поради което и възраженията в тази насока на осъдения се явяват неоснователни. С оглед на всичко изложено, искането и в тази си част се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. И. Х. от гр. П., за възобновяване на внохд № 380/2012 г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. Председател: Членове: