О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  485   София, 30.12.2008 година   Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на  30.12.2008 година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ           ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                  МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч. т.дело №  506 /2008  година   Производството е чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на ТД ”Ч” АД, гр. С. срещу въззивното определение на окръжен съд гр. М. от 10.11.2008 год. по в.ч.гр.д. № 348/2008 год., с което е оставено в сила разпореждане на Ломския районен съд от 13.10.2008 год. по ч.гр.д. № 1126/2007 год. и е отказано издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 15. 08.2008 год.на същия съд, основана на чл.410 ГПК, във вр. с чл.107 ЗЕ срещу Г. Г. Г. от с. Ч. връх, община В., област Монтана за сумата 1611.76 лв., представляваща сбора от доставената електроенергия за периода от 28.03.2008 год. до 29.04.2008 год., ведно с мораторната законна лихва от 35.55 лв. за периода 13.05.2008 год.-15.07.2008 год. и деловодни разноски от 120.24 лв., по съображения, че тази заповед е обезсилена и производството по делото прекратено. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподател поддържа, че доколкото в заповедното производство съдът не е задължен да проверява правосубектността на длъжника към дата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то не е налице процесуална пречка при последваща служебна констатация за отсъствието и, както е в разглеждания случай, да се предостави възможност на кредитора да отстрани съществуващата нередовност на заявлението, като са развити и допълнителни съображения за субсидиарно приложение на общите правила на исковото производство, аргументирани с нормата на чл.410, ал.2 ГПК, във вр. с чл.429, ал.2 ГПК и за характера на сключения договор за доставка на електрическа енергия, който не е „intuito personea”, обуславящи правна възможност за изпълнение на задълженията и от трето лице. В изпълнение на императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК с наличието на противоречива съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно съществените за делото процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се произнесъл- процесуалната легитимация на страните в заповедното производство, допустимостта на процесуално правоприемство по отношение наследниците на починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжник, както и за процесуалната възможност съдът, издал заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК впоследствие, поради констатирано отсъствие на изискуемата се пасивна процесуалноправна легитимация на една от страните, сам, да обезсили същата поради недопустимост на образуваното производство и да откаже на това основание издаването на изпълнителен лист. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по разпореждане от чл.274, ал.3, т.1 ГПК, на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Основателно се явява и съдържащото се в същата искане за допускане касационното и разглеждане относно основателността на поддържаното оплакване. Обстоятелството, че по съществените за заповедното производство процесуални въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалвания съдебен акт- за допустимостта на заповедното производство при починал, към датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК длъжник, за наличието на процесуално правоприемство по отношение наследниците на последния длъжник, чиято смърт е настъпила преди подаване на заявление на кредитора за издаване на заповед за изпълнение, както и за процесуалната възможност съдът, издал заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, впоследствие, поради констатирано отсъствие на изискуемата се пасивна процесуалноправна легитимация, сам да обезсили същата и да прекрати като недопустимо образуваното производство, вкл. да откаже издаването на изп. лист съществува противоречива съдебна практика, обективирана в приложените с частната жалба съдебни актове: определение № 1498/ 2008 год. по в.ч.гр.д. № 753/2008 год. на Врачанския окръжен съд; определение № 269 от 02.07.2008 год. по в.ч. гр.д. № 557/2008 год. и № 317 от 29.08.2008 год., по в.ч.гр.д. № 674/2008 год., двете на Пернишкия окръжен съд, определение на Кюстендилския окръжен съд от 18.06.2008 год. по гр.д. № 336/2008 год.; определения от 01.09.2008 год. по в. ч . гр. д. № 776/2008 год. и по в.ч.гр.д. № 781/2008 год. – двете на Софийски окръжен съд, определение от 10.10.2008 год. по в.ч.гр.. № 295/2008 год. на окръжен съд гр. М., обосновава правен извод, че в случая е налице соченият от частния жалбоподател селективен критерий за допускане касационно обжалване, въведен с чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Що се касае до цитираните съдебни актове: № 440/2008 год. по гр. д. № 622/ 2008 год. на Видинския районен съд; определение на районен съд гр. Л. № 275 от 28.05.2008 год. по ч.гр.д. № 203/2008 год.; определения на Плевенския районен съд от 02.06.2008 год. по ч.гр.д. № 1767/2008 год. ; на Мездренския районен съд № 263 от 21. 07. 2008 год. по ч.гр.д. № 314 / 2008 год. и на Белослатинския районен съд от 26.09.2008 год. по ч.гр.д. № 709/2008 год., то същите, като постанови от първата инстанция и без данни, че са окончателни се явяват и правноирелевантни за приложението на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да потвърди постановеното от Ломския районен съд определение по ч..гр.д. № 1126/2008 год., с което е отказано издаването на изпълнителен лист по заповед за изпълнение на парично задължение от 15.08.2008 год. на същия съд, в полза на настоящия частен жалбоподател срещу Г. Г. Г. - б.ж. на с. Ч. връх, община В., починала на 01.02..2003 год./ акт за смърт № 85 / 03.02.2003 год. на община В., поради обезсилването и и прекратяване на образуваното производство, въззивната инстанция е счела, че доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК длъжникът не е съществувал като правен субект, факт съобщен с върнатото в цялост съобщение, адресирано до последния и удостоверен с писмо изх. № 81/25.08.2008 год. на кметство Ч. връх, община В., то отсъства валидно възникнало процесуално правоотношение между страните, което е процесуална пречка от категорията на абсолютните, претендираното спрямо починалия вземане да бъде реализирано по предприетия от кредитора ред. Определението, като краен резултат е правилно. Законосъобразно е разбирането на въззивния съд, че е недопустимо провеждането на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, какъвто е разглежданият случай, в който смъртта на длъжника- б.ж. на с. Ч. връх, община В. неправилно посочено от кредитора като с. М. връх/ - Г. Г. Г., предхожда заявлението на кредитора- ТД ”Ч” АД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1, т.1 ГПК. Доколкото процесуалната правоспособност - способността на дадено лице да бъде субект на процесуално правоотношение, съответства на понятието правоспособност в гражданското право – възможността последното да бъде носител на права и задължения, съществува за ФЛ извън изрично предвиденото от законодателя изключение/ ЗН/, само в границите на неговия живот - от момента на раждане до физическата смърт, то отсъствието на физически съществуващ към момента на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК длъжник- ФЛ, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от кредитора правни последици. От своя страна отсъствието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните изключва и наличието на процесуална възможност за процесуално правоприемство на наследниците на починалия длъжник и като е съобразил горното окръжен съд гр. М. правилно е приложил процесуалния закон- чл.414 и сл. ГПК, във вр. с чл.410 ГПК. Обстоятелството, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните , означава, че в служебните задължения на съда се включва задължението сам да следи за наличието и във всяко положение на делото, независимо от характера на самото производство. Следователно съобразявайки това вменено от процесуалния закон задължение и правомощията на съда в заповедното производство правилно Монтанският окръжен съд е счел, че отказът на ЛРС да издаде изпълнителен лист по заповед за изпълнение на същия съд от 15. 08. 2008 год., поради недопустимост на образуваното производство и обезсилване на същата е съобразено със закона- арг.от чл.415, ал.2 ГПК, към който непрецизният диспозитив на първата инстанция, поправим по установен в ГПК ред е неотносим. Що се касае до изложените в частната жалба доводи относно приложението на чл.429 ГПК, то следва да бъдат споделени като основани на закона съжденията на МОС за липсата на правна възможност за прилагане на тази процесуална норма по аналогия. Обстоятелството, че случая не се касае до празнина в процесуалната уредба, която е конкретна и ясна, означава, че и тълкувателните способи по чл.46, ал. 1 и ал.2 ЗНА, възпроизведени в чл. 5 ГПК, на които частният жалбоподател се позовава, не могат да намерят съответно приложение. Следва в тази вр. да се посочи, че доколкото нормите уреждащи заповедното производство-част от изпълнителния процес, са специални спрямо общите правила на исковия процес,то, при отсъствие на изрично законово препращане, последните също са неприложими и доводите на частния жалбоподател в противна насока са лишени от основание в закона. Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от окръжен съд гр. М. въззивно определение от 10.11.2008 год., по ч.в.гр.д. № 348/2008 год. по описа на с.с. ОСТАВЯ в сила въззивното определение на окръжен съд гр. М..11.2008 год., по ч.в.гр.д. № 348/2008 год. по описа на с.с. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: