О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 295 гр. София, 14.04.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втората година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3551/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. Б., срещу решение № 262716/21г., постановено по гр.д. 3067/19г. на СГС ІІІ-„б“ състав, с което касаторката е осъдена да плати на ищеца Е. Г. И. 15120лв. на основание чл. 127, ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 32, ал.2 СК. С изложението към жалбата е поискано допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В срока за отговор ищецът е възразил, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съдът следва да вземе предвид характера и обема на правния спор между страните, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая наличието или липсата на предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвидени в хипотезата на нормата, регулираща поддържаното в изложението основание за допускане на касационно обжалване. В исковата молба, подадена от Е. Г. И., са въведени следните твърдения: по време на брака с ответницата С. А. Б., на 14.10.2008г., той е изтеглил кредит в размер на 30000лв.; след прекратяване на брака (21.02.2011г.), ищецът е погасил самостоятелно 30240,49лв. от кредита; кредитът е използван за нуждите на семейството- погасяване на предходен кредит от 03.11.2006г. в размер на 15000лв., както и за ремонт на придобитото по време на брака жилище, и за покупка на два леки автомобила. Ищецът е поискал ответницата да му плати половината от сумата, която е отишла за погасяване на кредита след прекратяването на брака. С допълнителна молба, в първото заседание, ищецът е уточнил и допълнил, че рефинансирането на първоначалния кредит е извършено няколко пъти за периода от февруари до май 2008г., но са изтеглени допълнителни 10000лв. за ремонт, а с последния кредит от 14.10.2008г. е рефинансиран кредита от 25000лв., но са изтеглени допълнителни 5000лв. за покупка на лек автомобил и за доразплащане на ремонтните дейности. В срока за отговор, ответницата е възразила, че е напуснала жилището на 17.12.2008г., не оспорва, че кредитът от 03.11.2006г. е изразходван за покупката на процесното жилище, което след прекратяване на брака е останало в обикновена съсобственост с равни дялове, но оспорва, че кредитът, изтеглен през 14.10.2008г., е бил използван за ремонт на жилището. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: по време на брака ищецът е теглил четири кредита- първият кредит е от 03.11.2006г. за 15000лв., вторият е теглен на 21.04.2008г. за 19500лв., като с част от него- с 13963,80лв., е рефинасиран първия, третият кредит е от 09.09.2008г. и е за 25000лв., като с 18714,28лв. е рефинансиран втория кредит, четвъртият кредит е от 14.10.2008г. за 30000лв., като с 24872,91лв. е рефинансиран третия кредит. Според въззивния съд- кредитите са използвани за семейни нужди- за покупка на семейното жилище и за ремонтни дейности, поради което е уважил изцяло иска. В касационната жалба, подадена от ответницата, са изложени следните касационни основания за обжалване: въззивният съд, в нарушение на процесуалните правила, е приел, че исковата молба е допълнена и уточнена от ищеца в първото съдебно заседание, когато са направени писмени твърдения, че рефинансирането на първоначалния кредит е извършено няколко пъти за периода от февруари до май 2008г., но са изтеглени допълнителни 10000лв. за ремонт, а с последния кредит от 14.10.2008г. е рефинансиран кредита от 25000лв., но са изтеглени допълнителни 5000лв. за покупка на лек автомобил и за доразплащане на ремонтните дейности. Според касатора тези твърдения са извън предмета на доказване, защото с тях се въвежда нова обстоятелствена част на исковата молба, поради което въззивния съд е приел за установени факти, които не касаят предмета на делото. Касаторката твърди, че е доказала, че над сумата от 15000лв., кредитът не е бил изразходван за нуждите на семейството, тъй като ремонтът на жилището е бил извършен още през 2002-2003г., а съпрузите са били във фактическа раздяла от лятото на 2008г.. В изложението към жалбата се поддържат няколко основания за допускане на касационно обжалване и са формулирани няколко въпроси, но по един от тях настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Това е въпросът дали фактическата раздяла опровергава твърдението, че кредитът е изразходван за нуждите на семейството? Съгласно решение №293/13г. на ІІІ ГО под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. А съгласно т.р.№35/71г. на ОСГК фактическата раздяла прекъсва всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите. Решението на въззивния съд не е съобразено с тази практика и по тази причина е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По останалите въпроси, формулирани в изложението, съдът ще се произнесе с окончателния си акт. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262716/21г., постановено по гр.д. 3067/19г. на СГС ІІІ-„б“ състав. Указва на касатора в 1- седмичен срок от съобщението да представи квитанция за платена д.т. по сметка на ВКС в размер на 302, 40лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанцията за платена държавна такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: