О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 29.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 916 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3655/22.02.2019 г., подадена от Р. Н. С., Д. Д. И., действащ чрез своята майка и законен представител Д. А. Г., С. И. М. и А. Г. М., чрез процесуалния им пълномощник адв. Ц. В., срещу определение № 430/06.02.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 94/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 25502 от 05.11.2018 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 9213/2018 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по искова молба с вх. № 94412/09.07.2018 г. срещу Гаранционен фонд, с ЕИК:[ЕИК], гр. София, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 288, ал. 1 КЗ (отм.).
В частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че въззивният съд не е зачел изтичането на срока по чл. 288, ал. 11 КЗ (отм.), което е следвало да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че липсата или наличието на предпоставките на чл. 288, ал. 11 КЗ (отм.) касае основателността, а не допустимостта на иска против Гаранционния фонд, както е приел въззивният съд. По подробно изложени съображения се моли за отмяна на определението и връщане на делото на Софийски градски съд за разглеждането му по същество.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Към кой момент следва да бъде преценена допустимостта на предявения иск? и 2. Дали разпоредбата на чл. 288, ал. 11 КЗ (отм.) представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск? В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните касатори се позовават и на очевидна неправилност на обжалваното определение.
Насрещната страна – Гаранционен фонд, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано, поради липсата на основанията за това, а по същество – за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт, при спазване на предвидения в чл. 276, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да потвърди като правилно и законосъобразно определението на първоинстанционния съд, съставът на Софийски апелативен съд е посочил, че с оглед приложимия закон, действащ по време на настъпване на вредоносния резултат – КЗ (отм.), и съгласно чл. 288, ал. 11 от него, ищците са можели да предявят претенцията си пред съда само ако Гаранционният фонд не се е произнесъл по подадена от тях молба в срока по ал. 7 – три месеца от завеждане на претенцията, ако е отказал да плати обезщетение или ако увреденото лице не е било съгласно с размера на определеното от Фонда обезщетение. Доколкото е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява настъпването на нито една от изброените хипотези, решаващият въззивен състав е направил извод за недопустимост на предявените искове, съвпадащ с извода на първата инстанция, поради което е счел за правилно прекратяването на производството.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице самостоятелно соченото в изложението основание за допускане на определението до касационен контрол поради неговата очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, съдебният акт следва да страда от такъв съществен негов порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, или е формирал изводите си в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор, необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването не може да бъде отчетено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. В така очертаните рамки, настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното определение като очевидно неправилно по смисъла на въведената с изменението на ГПК (ДВ, бр. 86/2017г.) предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос, конкретизиран съобразно правомощията на ВКС (т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), а именно: При постановяване на въззивен съдебен акт съдът следва ли да извърши самостоятелна преценка на данните по делото, релевантни за допустимостта на предявен иск от пострадало лице против Гаранционния фонд за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от настъпило ПТП.
С приложимата по делото разпоредба на чл. 288, ал. 11 КЗ (отм.) допустимостта на предявен иск от пострадало лице против Гаранционния фонд за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, е обвързана от задължителното отправяне на молба за изплащане на обезщетение за вредите от ПТП до Гаранционния фонд, която е въздигната от закона като положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, заедно с поне една от хипотезите от чл. 288, ал. 11 КЗ (отм.). По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна преценка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните (специални) предпоставки – в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 288, ал. 11 КЗ (отм.). С оглед самостоятелния характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от въззивния съд в образуваното частно производство, последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към изтичане на срока по чл. 288, ал. 11 КЗ (отм.) в хода на образуваното пред него производство.
В случая е безспорно, че застрахователната претенция е предявена на 06.07.2018г., а исковата молба е депозирана в Софийски градски съд на 09.07.2018г. Настоящият състав споделя разрешението, че дори и при подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки, респ. да са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване правото на иск, щом преди прекратяване на производството са налице всички процесуални предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита за санирано и е следвало да продължи. Ищците са предявили претенцията си пред Фонда на 06.07.2018 г., като към датата на подаване на исковата молба – 09.07.2018 г., тримесечният срок по чл. 288, ал. 11 КЗ (отм.) не е изтекъл, но същият, считано от датата на предявяване на претенцията пред Фонда, е изтекъл към момента на постановяване на обжалваното в настоящото производство определение на Софийски апелативен съд – 06.02.2019 г., какъвто е бил и към датата на постановяване на потвърденото с него прекратително определение на първоинстанционния съд – 05.11.2018 г. Неотчитането по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК на отпадането на процесуалната пречка за надлежно упражняване на правото на иск води до неправилност поради допуснато процесуално нарушение на обжалвания въззивен акт.
При съобразяване на тези данни и релевантните за допустимостта на процеса обстоятелства, следва да се изведе извод за неправилност на атакуваното определение. Последното подлежи на отмяна и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по спора.
Предвид горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 430/06.02.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 94/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 430/06.02.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 94/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 25502 от 05.11.2018 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 9213/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: