Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 23 февруари 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1882 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на задочно осъдения В. М. Д., депозирано на 17.11.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 119/13 по описа на Варненски апелативен съд, по което е постановено решение № 117 от 5.09.13 г, с което е изменена присъда на Варненски окръжен съд № 95 от 9.10.12 г, по НОХД № 674/12, като наложеното на молителя наказание „лишаване от свобода” е увеличено на четири години и три месеца, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият В. М. Д. е признат за виновен в това, че на 30.12.2011 г в [населено място], обл. Варна, в съучастие като извършител с Г. Д. Г., действал като подбудител и помагач, е запалил имущество със значителна стойност: 14 200 лв, собственост на С. С. К. и Й. Г. К., като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху друг имот с такава стойност, като от деянието са последвали значителни вреди, на стойност 5 000 лв, с оглед на което и на основание чл. 330, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на три години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 31.12.11 г. На основание чл. 70, ал. 7 НК, е приведена в изпълнение неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” по условно предсрочно освобождаване, постановено по НЧД № 1926/10 по описа на ВОС, в размер на една година девет месеца и двадесет и един дни, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затвор. Искането е на основание чл. 423 НПК, алтернативно, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия, с което е нарушено правото му на лично участие в процеса. Сочи се, че не е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, че задочното производство е проведено в отклонение от процесуалните изисквания, че първата инстанция е допуснала нарушение на принципа за неизменност на състава на съда / съставът, произнесъл се по мярката за неотклонение, е различен от този, постановил присъдата /. Иска се делото да бъде възобновено и да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е узнал за присъдата при задържането му на 27.08.14 г /, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно и на двете релевирани основания. Съображенията за това са следните: Осъденият В. М. Д. е привлечен към наказателна отговорност, за престъплението, предмет на присъдата. Взета му е мярка за неотклонение „домашен арест”, която е следвало да се изпълнява на посочения от молителя адрес. Призовката за първото по делото заседание пред Варненския окръжен съд е връчена на родственица на осъдения / негова баба /, живееща на същия адрес. Подсъдимият Д. не се е явил в съдебно заседание и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Към искането за възобновяване е приложена декларация от бабата на осъдения, с която същата е заявила, че не е предала призовката на внука си. По разпореждане на съда, с оглед призоваване на подсъдимия Д. за следващо съдебно заседание, органите на МВР са посещавали многократно адреса, на който е изпълнявана мярката му за неотклонение „домашен арест”. Констатирано е, че лицето не пребивава на адреса. Съдът е изменил мярката за неотклонение в „задържане под стража”, но определението не е изпълнено поради обстоятелството, че молителят не е намерен, за да бъде задържан. Това е наложило лицето да бъде обявено за общонационално издирване, което не е дало резултат. Постъпили са данни, че осъденият се намира във Федерална Република Германия. Ход на делото пред първата инстанция е даден на 9.10.2012 г в отсъствие на молителя, който не е намерен на посочения от него адрес, местоживеенето му в страната не е било известно и след щателно издирване не е установено. Присъдата е обявена на същата дата. По делото е проведено въззивно производство. Първото въззивно решение е отменено от състав на ВКС, който е констатирал, че правото на молителя да участва в производството пред въззивния съд е било нарушено, тъй като не са положени всички процесуални усилия за призоваването му. При новото разглеждане на делото пред Варненския апелативен съд, постановил решението, предмет на настоящето производство пред ВКС, е отстранено допуснатото съществено процесуално нарушение. Съставът на въззивния съд е спазил правилата, гарантиращи правото на участие на подсъдимия в процеса. Молителят е бил с неизвестен адрес, което е препятствало възможността да бъде уведомен за въззивното производство. С оглед на изложеното, ВКС намери, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Липсват предпоставките на чл. 423 НПК, тъй като осъденият е участвал на досъдебното производство, след което се е укрил и по този начин е демонстрирал отказ от правото си на лично участие в съдебната фаза. Този извод не се повлиява от приложеното към искането изявление на бабата на осъдения, тъй като, от една страна, в процедурата по Гл. 33 НПК не се събират доказателства, което препятства ползването на представения документ, а, от друга страна, независимо от редовността на призоваването за първото съдебно заседание, от делото е видно, че молителят не е намерен, за да бъде призован и за следващите съдебни заседания. Нарушавайки режима на определената му мярка за неотклонение, е прекъснал връзката си с органа, упражняващ ръководство и надзор на процеса / в случая, съда /. Вярно е, че процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е изпълнена, но това не е било възможно поради обстоятелството, че подсъдимият Д. не е бил на разположение на компетентните органи. Следователно, налице е хипотезата на укриване на молителя, при която в процесуалния закон не е предвидена възможност за ново разглеждане на делото, а искането, основано на чл. 423 НПК, се явява неоснователно. Липсват и предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 422, ал. 1, т. 2 НПК. Съдът законосъобразно е преценил, че по отношение на молителя са налице основанията на задочното производство. Подсъдимият Д. е бил редовно призован за първото по делото заседание, не се е явил и не е посочил уважителни причини за това. Поради укриването му е било невъзможно призоваване и за следващи съдебни заседания / не е намерен, както на известния адрес, така и на евентуални други адреси в страната /, а проведеното щателно издирване не е дало резултат. Правото на подсъдимия на лично участие в процеса е гарантирано, но това е субективно право, което се упражнява по преценка на неговия носител. Когато подсъдимият сам е решил да се откаже от правото си, законът не му предоставя възможност за повторно разглеждане на делото. Липсва нарушение на принципа за неизменност на състава на съда. Този принцип важи само за разглеждане на делото по същество и не се отнася до процедурата, касаеща произнасяне по мярката за неотклонение. Ето защо, релевираното съществено процесуално нарушение, произтичащо от нарушение по чл. 258, ал. 1 НПК, не е налице. По изложените съображения, искането се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. Д. за възобновяване на ВНОХД № 119/13 по описа на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: