О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №15 [населено място], 07.01.2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 4378 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК . Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 1013 / 02.10.2013 год. по ч.гр.д. № 413 / 2013 год. на Смолянски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против разпореждане № 1658 / 09.08.2013 год. по ч.гр.д. № 604 / 09.08.2013 год. на Смолянски районен съд за връщане, като просрочена , частната жалба на [фирма] против разпореждане № 1490 / 17.07.2013 год. по същото дело на Смолянски районен съд .С последното районният съд е върнал, поради неизпълнение указанието за отстраняване нередовност - заплащане на дължима държавна такса - частната жалба на същата страна против разпореждане № 1133 / 30.05.2013 г. по ч.гр.д. № 604 / 2013 год. на Смолянски районен съд , с което е оставено без уважение подаденото от жалбоподателя заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение , по реда на чл. 417 т.3 ГПК . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с което е прието , че уведомяването на страната за връщане на частната й жалба срещу разпореждане № 1490 / 17.07.2013 год. на Смолянски районен съд , макар извършено по адреса на управление на дружеството , а не чрез посочения от страната , с първоначалната жалба срещу разпореждане № 1133 / 30.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 604 / 2013 год. на Смолянски районен съд , съдебен адресат , същевременно и процесуален представител на страната - адв. С. К. , се явява редовно . Твърди, че същото е в противоречие със съдебна практика - постановени от ВКС определения и решение , в които се приема, че посочването на съдебен адресат задължава съда да изпраща на страната съобщения и призовки по делото чрез него , а не по общия ред на чл. 50 ГПК за призоваването на юридическо лице – търговец . В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира следния процесуално правен въпрос : Длъжен ли е съдът при наличие на посочен от страната съдебен адресат , да й връчва съобщения и книжа чрез него или може да стори редовно това и на адреса по седалището и на управление на търговеца ? . Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК - противоречие на постановеното въззивно определение с казуална практика на ВКС : опр. № 150 / 13.04.2011 год. по ч.гр.д.№ 118 / 2011 год. на І г.о. ВКС, опр. № 586 / 14.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 638 / 2011 год. на ІІ г.о. на ВКС и реш.№ 56 /21.02.2012 год. по гр.д.№ 1698 / 2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съдът съобрази следното : За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на частната жалба като просрочена , считано от датата на връчване съобщението за атакуваното разпореждане на адреса на управление и по седалището на [фирма] , чрез лице , посочено като технически сътрудник на управителя , независимо от посочен от страната съдебен адресат / вкл. адрес и лице , натоварено с тази функция, съвместяващо и качеството пълномощник на жалбоподателя / , въззивният съд е изразил съображението, че след като уведомяването на страната на адреса й на управление е удостоверено като осъществено надлежно , то без значение е обстоятелството, че уведомяването не е извършено чрез посочения от същата страна съдебен адресат - адв. С . К. . В този смисъл , връчването по реда на чл. 50 ал.3 ГПК е възприето като редовен алтернативен способ за уведомяване на страната . С оглед решаващия извод на въззивната инстанция поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК . Обоснован се явява и посочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , с цитираното опр. № 150 / 13.04.2011 год. по ч.гр.д.№ 118 / 2011 год. на І г.о. ВКС , което не формира задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / постановено по реда на чл. 275 ал.2 ГПК / , но от фактическа страна разрешеният с него спор отговаря на изискването на достатъчен обективен идентитет с настоящия , при наличие на противоречиво разрешаване между същото и тук атакуваното определение на конкретно поставения процесуалноправен въпрос . Такъв изискуем обективен идентитет не се установява от другите две цитирани определение и решение по молба за отмяна , макар в мотивите на последното да са изразени съображения в подкрепа на дадения в опр. № 150/ 13.04.2011 год. по ч.гр.д.№ 118 / 2011 год. на І г.о. ВКС отговор . Следователно, касационното обжалване на определение № 1013 / 02.10.2013 год. по ч.гр.д. № 413 / 2013 год. на Смолянски окръжен съд следва да бъде допуснато , но при условията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с оглед служебно известна на настоящия състав задължителна съдебна практика - реш. № 249 / 24.03.2010 год. по гр.д.№ 397 / 2009 год. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в отговор на така поставения въпрос. Същият е споделен и в последващи актове на ВКС : реш.№ 529 / 21.06.2010 год. по гр.д.№ 642 / 2010 год. на ІІІ г.о. ВКС, реш.№ 45 / 04.05.2012 год. по гр.д.№ 482 / 2011 год. на І г.о. ВКС , опр. № 612 / 27.09.2011 год.по ч.т.д. № 556 / 2011 год. на І т.о. на ВКС и др. . Когато страната е посочила съдебен адресат / кумулативно адрес и лице на посочения адрес , чрез което да бъде извършвано връчването на съобщения и книжа , независимо дали същото съвместява и качество пълномощник на страната по делото / , тя задължително се уведомява чрез съдебния адресат . Уведомяването й по реда на чл.50 ал.3 ГПК е допустимо и би било редовно само в случай на невъзможност за уведомяването й чрез посочения съдебен адресат, каквато в случая не е документирана . Съобщаването на определение № 1490 / 17.07.20143 год. по ч.гр.д. № 604 / 2013 год. на Смолянски районен съд , извършено на адреса на управление на дружеството , а не чрез съдебния адресат – адв.С.К. , се явява нередовно, поради което и срокът за депозиране частна жалба срещу същото не тече от датата на удостоверено връчване на технически сътрудник на управителя на дружеството - 31.07.2013 год. , спрямо която депозирането на частната жалба на 08.08.2013 год. действително би се явило просрочено . Следователно , разпореждане № 1658 / 09.08.2013 год. , за връщането на частната жалба срещу определение № 1490 / 17.07.20143 год. по ч.гр.д. № 604 / 2013 год. на Смолянски районен съд, като просрочена , се явява неправилно и неправилно е потвърдено от Смолянски окръжен съд с определение № 1013 / 02.10.2013 год. по ч.гр.д.№ 413 / 2013 година . Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1013 / 02.10.2013 год. по ч.гр.д. № 413 / 2013 год. на Смолянски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 1013 / 02.10.2013 год. по ч.гр.д. № 413 / 2013 год. на Смолянски окръжен съд и потвърденото със същото разпореждане № 1658 / 09.08.2013 год. по ч.гр.д. № 604 / 09.08.2013 год. на Смолянски районен съд . ВРЪЩА делото на Смолянски окръжен съд за произнасяне по частната жалба на [фирма] против разпореждане № 1490 / 17.07.2013 год. по ч.гр.д.№ 604 / 2013 год. на Смолянски районен съд . Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :