Р Е Ш Е Н И Е № 489 София, 17 декември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1693/2012 г. Касационното производство е образувано по три жалби – две саморъчни жалби от подсъдимите Б. Н. и И. Б. и една от техния служебен защитник адвокат В. от САК, срещу въззивно решение № 256/12.07.2012 година по в н о х д № 528/2012 година по описа на Софийски апелативен съд. В жалбите е въведено само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на наказанието. Направено е искане за намаляване на размера на потвърденото с атакуваното решение наказание лишаване от свобода. Пред касационната инстанция подсъдимите се явяват лично и с адвокат Й. В., назначена за служебен защитник и пред настоящата инстанция, която пледира за намаляване на наказанията поради усложненото семейно положение на подсъдимите – Б. имал задължение да се грижи за майка си, а Н. имал такива задължения към две малолетни деца. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбите са неоснователни. С присъда от 2.05.2012 година, в производство по глава двадесет и седма от НПК за съкратено съдебно следствие, по н о х д № 1378/2012 година, състав на СГС признал двата подсъдими за виновни в това, че на 13.10.2011 година, в гр.София, в съучастие, като съизвършители отнели чужди движими вещи – златни бижута, на обща стойност 315,70 лева от владението на Е. П., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и деянието представлява опасен рецидив- прест. по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 и чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК. На подсъдимия И. Б. му е наложено наказание по правилата на чл. 54 от НК, в размер на девет години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл. 58а ал. 1 от НК на шест години, при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда по отношение на този подсъдим е извършено групиране на наказания по присъди по н о х д № 4087/2006 година, н о х д № 9427/2007 година, н о х д № 2553/2005 година и 8909/2004 година, всички по описа на СРС и на основание чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК му е наложено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с една година. За това наказание от общо четири години лишаване от свобода, бил определен строг първоначален режим за изтърпяване в затвор. Присъединил към това наказание и наказанието глоба в размер на 300 лева, наложено по н о х д № 12788/2005 година по описа на СРС. С тази присъда на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето на предварително задържане по отделните присъди. На подсъдимия Б. Н. му е наложено наказание по правилата на чл. 54 от НК, в размер на девет години лишаване от свобода, редуцирано по правилата на чл. 58а ал. 1 от НК на шест години, при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК е определено едно общо наказание между това по настоящето наказателно производство и това наложено по н о х д № 5210/2011 година по описа на СРС, в размер на шест години лишаване от свобода и бил определен строг първоначален режим за изтърпяване в затвор. Приспаднато е времето на предварително задържане. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят разноските по делото. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, потвърдил тази присъда. Правилно в решението си този съд е интерпретирал въпроса с индивидуализацията на наказанията на двамата жалбоподатели. Извън квалифициращите признаци са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства, възрастта на пострадалата и степента и интензитета на употребена сила по отношение на същата. Настоящият състав намира, че размерът на наказанието лишаване от свобода е справедлив, макар и определен над минимално предвидения, но под средния за престъплението, за което подсъдимите са били признати за виновни. Степента на обществена опасност на извършителите също е взета предвид от съдилищата при индивидуализацията на наказанието, както и посочените от жалбоподателите смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен изложеното, следва да се има предвид, че явната несправедливост по чл. 354 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348 ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата от касационната инстанция само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. В случая липсва такова несъответствие. Поради това не е налице касационно основание за изменение на въззивния съдебен акт, по доводите изложени в касационните жалби, свързани с искането за намаляване на размера на наказанията на двамата подсъдими. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 256/12.07.2012 година, постановено по в н о х д № 528/2012 година по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: