2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 310 гр. София,18.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1884 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответниците по делото „МАКСИМО 2017“ ЕООД, М. Д. А., Д. Б. А. и Р. Д. А. против решение № 126/03.06.2021г. по в.т.д. № 20/2021г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което, след отмяна на решение № 260004/31.08.2021 г. по т.д. № 148/2019 г. на Окръжен съд–Ловеч, е уважен предявеният от „Юробанк България“ АД против касаторите установителен иск за сумите от: 84 928.76 лева - главница, законна лихва върху главницата, начиная от 09.05.2019г. до окончателно изплащане; 421.63 лева - договорна лихва за редовен кредит за периода от 22.10.2018г. до 09.11.2018 г.; 6 287.48 лева - договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г.; 206,84 лева - такси за периода от 10.08.2018г. - до 06.05.2019г. и 312.40 лева - разноски по кредита за периода от 13.11.2018г. - до 06.05.2019 г., за които суми е била и издадена заповед № 490/13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.05.2019г. по ч.гр.д. № 889/2019г. на Районен съд - Ловеч. Касаторите считат, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Претендират присъждане на направените от тях разноски за всички инстанции, съгласно представени списъци по чл.80 ГПК пред Апелативен съд - Велико Търново, както и пред настоящата инстанция. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Юробанк България“ АД, счита, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, съответно излага съображения за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 24.02.2017г. между „Юробанк България" АД (кредитор) и „Максимо 2017" ЕООД (кредитополучател) и Р. Д. А., М. Д. А. и Д. Б. А. (съдлъжници), е сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения" № ВБ58971/24.02.2017г., по силата на който на „Максимо 2017" ЕООД е предоставен кредит за ремонт на двуетажна сграда за търговия с идентификационен номер 36943.500.129.1, със застроена площ по скица от 199 кв.м., брой етажи - два, съгласно КСС, находяща се в имот с идентификационен номер 36943.500.129.1, с адрес: [населено място], [община], Област Л., [улица], както и за други разплащания, свързани с ремонта на имота, в размер на 110 000 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора (чл. 1, ал. 1). Срокът за усвояване на кредита е уговорен на три месеца, считано от откриване на заемната сметка, а в чл. 3 от договора е уточнено, че кредитът се погасява, съгласно погасителен план на 21-во число на месеца, следващ месеца на откриване на заемната сметка. В чл.7, ал.1 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят е учредил в полза на банката договорна ипотека върху недвижимия имот № 36943.500.129.1 с адрес [населено място], [община], Област Л., ведно с построените в него сгради. Съгласно чл.8а от договора, солидарните длъжници отговаряли солидарно с кредитополучателя. Уговорена е променлива годишна лихва в размер на сбора на РЛП плюс договорна надбавка от 4.627 процентни пункта (чл.4, ал.1), а при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата договорна лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 пункта (чл.5). Кредитополучателят заплаща и такса за одобрение в размер на 0.75 % върху размера на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита е 60 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Съгласно чл.26 от договора, банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, при неплатежоспособност на кредитополучателя, неосигуряване на данни при поискване за имущественото му състояние, представяне на неверни данни по справки, неотговаряне на условията по т.4 от Декларация „Инициатива за МСИ" 2014-2020г.", неизпълнение на което и друго задължение, в т.ч. невнасяне на дължима вноска по главица или лихва. В полза на „Юробанк България" АД, [населено място], е сключен договор между „Максимо 2017" ЕООД и ЗАД „ОЗК - Общо застраховане" АД, [населено място] (застрахователна полица № 0120200201790085/15.11.2017г.) за срок от една година (от 05.12.2017г. до 04.12.2018г.). На 11.06.2018г. от 04.00 ч. до 23.00ч. е възникнал пожар - умишлен палеж в [населено място], Област Л., [улица] (процесния имот). В описа на увредено и погинало имущество е посочено, че се касае за тотална щета на 1-ри етаж и са описани щетите на 2-ри етаж. Във връзка със застрахователното събитие застрахователят е превел на банката с бордеро № 2529720/17.04.2019 г. сумата 15 290,64 лева. Изпратени са покани с телепоща - изх. № 31/08.11.2018г. (получена на 09.11.2018г.); изх. № 32/08.11.2018г. (получена на 14.11.2018г.), изх. № 33/08.11.2018 г. (получена на 14.11.2018г.) и изх. № 34/08.11.2018г. (получена на 14.11.2018г.), на адреси: [населено място], [община], [улица], за да бъдат уведомени ответниците, че поради неизпълнение на договорни задължения и неиздължаване на погасителна вноска по договора за кредит, същият е обявен за предсрочно изискуем, като длъжниците са поканени да погасят изцяло задълженията си към банката по посочена банкова сметка. На 10.05.2019г. (дата на п.к. 09.05.2019г.) от „Юробанк България" АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК общо за сумата от 84 928.76 лева - главница, законна лихва върху главницата, начиная от 09.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен кредит - 421.63 лева за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит: 6 287.48 лева за периода от 21.10.2018г. до 06.05.2019г., такси - 206.84 лева за периода от 10.08.2018г.- до 06.05.2019 г. и разноски по кредита - 312.40 лева за периода от 13.11.2018г.- до 06.05.2019 г. по договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения" № ВБ58971/24.02.2017г. За заплащането на посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 490/13.05.2019 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 889/2019г. на Районен съд - Ловеч. В срока по чл.414 ГПК ответниците „Максимо 2017" ЕООД, Р. Д. А., М. Д. А. и Д. Б. А. са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение. От заключението на съдебно - икономическа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че банката е предоставила кредита, както следва: на 08.03.2017г. - 34 795 лева, на 15.03.2017г. - 39 255.98 лева и на 22.03.2017г. - 35 949.02 лева или общо 110 000 лева. Ответниците, според счетоводните записвания в банката, са направили погасителни вноски в размер на 32 754.04 лева, които са отнесени съответно - 25 071.24 лева - за погасяване на главница, 7 012 лева - за договорна лихва, 200.56 лева - за лихва просрочие и 470.18 лева - договорни такси. Възприето е даденото от вещото лице заключение, че към 10.05.2019г. (датата на подаване на заявлението), както и към 02.12.2019г. (датата на подаване на исковата молба) непогасените задължения са както следва: 84 928.76 лева - главница, законна лихва върху главницата, начиная от 09.05.2019г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен кредит – 421,63 лева за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит: 6 287.48 лева за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси – 206,84 лева за периода от 10.08.2018 г. - до 06.05.2019 г. и разноски по кредита – 312,40 лева за периода от 13.11.2018г. - до 06.05.2019г. Вещото лице сочи за наличие на първо просрочие по кредита вноска с падеж датата 21.09.2017г., като изцяло плащанията са преустановени, считано от 16.10.2018г. Според заключението, реализираните в хода на заповедното производство разноски са в размер на 4 137,97 лева. От заключението допълнителна съдебно-икономическата експертиза, неоспорена от страните, е установено, че сумата от 15 290.64 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение, е осчетоводена от банката по договор за банков кредит № 50213/08.12.2014г. При така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел следното от правна страна относно спорния въпрос за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, и по-конкретно, дали изявлението на банката за нейното обявяване е достигнало до кредитополучателите: Апелативният съд е счел, че настъпването на обективните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита е установено от приетите писмени доказателства и от заключенията на съдебно-икономическите експертизи. Въз основа на тях е установил, че първото просрочие по кредита е с падежна дата 21.09.2017 г., а изцяло плащанията са преустановени от 16.10.2018г., преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. За да постанови отменителното си решение, въззивният състав е намерил и че предприетият от кредитора начин на уведомяване на длъжниците за обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез покана, връчена по телепоща, на основание Закона за пощенските услуги, е осъществен редовно и в съответствие с постигнатите между страните договорености. Позовал се е на чл.33 от договора, с който страните са постигнали съгласие всички уведомления и изявления във връзка с кредитното правоотношение да бъдат направени в писмена форма и да се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в договора. Страната, която промени адреса си, се задължава да уведоми за това писмено съконтрагента си и да посочи новия си адрес, като до изпълнение на това задължение всички съобщения, достигнали до стария адрес, се считат за получени. В тази връзка съдът е счел, че до „Максимо 2017" ЕООД, [населено място], [община], Област Л., Р. Д. А., М. Д. А. и Д. Б. А. са изпратени покани с телепоща - изх. № 31/08.11.2018 г. (получена на 09.11.2018 г.); изх. № 32/08.11.2018 г. (получена на 14.11.2018 г.), изх. № 33/08.11.2018 г. (получена на 14.11.2018 г.), изх. № 34/08.11.2018 г. (получена на 14.11.2018г.), на адрес: [населено място], [община], [улица]. Поканите до ответниците са връчени, чрез телепоща, което е услуга (на „Български пощи" ЕАД) за приемане, предаване по факс и доставяне на съобщения по реда на препоръчаните кореспондентски пратки - на адреса на получателя срещу подпис. Обсъдил е възражението на ответниците, че по отношение на поканите до Р. Д. А., М. Д. А. и Д. Б. А. - няма подпис на получател, а до „Максимо 2017" ЕООД - не е връчена на представител на дружеството. Спрямо поканите, връчени на ответниците - физически лица /Р. Д. А., М. Д. А. и Д. Б. А./, въззивната инстанция е намерила, че същите са връчени на Д. А. (лично, и като баща на Р. А. и М. А.), а по отношение на „Максимо 2017" ЕООД – е връчена също на Д. А.. Отчел е, че на обявения в Търговския регистър адрес дружеството няма свой служител - адресът е домашен, затова поканата е получена от намереното там лице, което е роднина на управителя. Позовал се е на чл.13 ТЗ, че търговецът е длъжен да поддържа канцелария на адреса, на който да получава кореспонденцията си. Посочил е, че според трайната практика на ВКС, когато се касае за връчване на търгожвска кореспонденция чрез пощенски оператор, както е било в случая, удостоверяването на връчването става съгласно чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, препращащ към Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.10.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, като преценката за редовността на връчването се извършва според уредените в Общите правила начини на доставяне и удостоверяване на получаването на пощенските пратки, а не по реда на ГПК. Изрично е посочено, че връчването на поканите е съобразено с нормата на чл.6 от посочените Правила, касаещи доставката на пощенски пратки на юридически лица. Изложени са съображения, че ЗПУ овластява пощенския оператор да удостоверява факта на връчване на пощенска пратка. Съгласно чл.6 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, издадени по силата на чл.36, ал.2 ЗПУ, пратка, адресирана до ЮЛ, се доставя на адреса, като по отношение на ЮЛ не е приложим чл.5, ал.2 от тези Общи условия, т.е. удостовереното връчване на лице, съгласило се да я приеме и намерено на посочения в пратката адрес, е достатъчно, за да се направи извод, че пратката е достигнала до своя адресат. С оглед горното, съдът е заключил, че всички обратни разписки за връчване на поканите съдържат подпис на получателя, който не е оспорен по надлежния ред. Връчването е съобразено с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 283/06.04.2010г., постановено по гр. д. № 507/09 г. по описа на ВКС на РБ, където е прието, че, за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя, като е редовно и всяко друго връчване, което е допустимо, съобразно общите правила на ГПК и съобразно специалния закон - Закона за пощенските услуги. При тези обстоятелства решаващият състав е приел, че изявленията на банката за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем са достигнали валидно до кредитополучателя и солидарните длъжници на дата 09.11.2018г., респ. 14.11.2018г., с представените с исковата молба покани, както твърди ищецът. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Следва ли да се приеме за редовно уведомен длъжник за предсрочна изискуемост на кредит чрез телепоща при положение, че по делото е приложена обратна разписка без данни върху нея за съдържанието на изпратения документ и връчването е оспорено като нередовно?“ Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на основанието по чл.280, ал. 2, предл. последно ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, поставеният въпрос, така както е формулиран, не покрива общото основание за допускане на решението до касационен контрол, доколкото съдът не е обсъдил съдържанието на обратната разписка, а се е позовал на приложение на Общите правила начини на доставяне и удостоверяване на получаването на пощенските пратки, относно които липсва въпрос на касаторите. На второ място, не са налице и наведените допълнителни селективни критерия по чл.280, по.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като не се сочи практика на ВКС, в противоречие на която се твърди, че е постановен обжалвания акт, съответно проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирано. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че дори да се приеме, че обективираното в поканите волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до адресатите си преди подаване на заявлението за издаване на заповедта, съответно преди завеждане по реда на чл.422 ГПК на исковата молба, доколкото поканите се явяват приложения към исковата молба, меродавно ще е разрешението, дадено с решение № 10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. на II т.о. на ВКС. В него е прието, че когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Пояснено е, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Съставът на ВКС в решението по т. д. № 16/2019г. се е позовал и на съображенията, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, според които решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. В тълкувателния акт изрично е посочено, че предсрочната изискуемост няма отношение към основанието на претенцията. Настоящият състав намира, че касационното обжалване и по двете жалби не следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126/03.06.2021г. по в.т.д. № 20/2021г. на Апелативен съд - Велико Търново. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.