Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 658

 

София, 08.10.2008 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, ІІ-ро отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 26.09.2008 година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                       МАРИЯ СЛАВЧЕВА

 

при участието на секретаря  Л.Златкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА

 т.дело № 369/2008 година

Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.

Образувано е по молбата на Е. М. Г. Н. от гр. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Л”, гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския районен съд № 170-VІІ от 26.10.2007 год., постановено по гр. д. № 1356/2007 год., с което молителят е осъден да заплати на О. Д. сумата 8 830.80 лв., произтичаща от договорно неизпълнение на договори от 20.01.2005 год. за землищата на селата- Р. и К. , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 24.04.2007 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 706.40 лв. обезщетение за забава за периода 20.03.2005 год.-20.03.2007 год.

С молбата за отмяна е въведено оплакване за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.46, ал.1 ГПК, което според молителя е обусловило и неправилно приложение на чл.51,ал.4 ГПК.

Същият твърди, че в резултат на допуснатото от решаващата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила- липсата на индивидуализация на лицето, съобщило за настъпила промяна в адреса му на търговец, е отнета гарантираната му с установения от нормите на ГПК принцип за участие на страните в производството по разглеждане на спора, възможност- реално да вземе участие в процеса и да защити интересите си по делото.

Ответната по молбата страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.306, ал.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира:

Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на ПРС на 16.04.2008 год., предвид липсата на категорични данни по делото за момента на узнаване от молителя за решението, чиято отмяна иска и изходящата дата на отправената до последния призовка за доброволно изпълнение по изп. д. № 20088150400099/8 - 31.01.2008 год., следва да се приеме за подадена в рамките на тримесечния преклузивния срок по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК,.

Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприето процесуално действие обосновават правен извод за процесуалната и допустимост.

Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна.

С чл.305, ал.1 т.5 ГПК- аналогичен на чл.231,б.”е” ГПК/ отм./ законодателят е въвел няколко хипотези, при които е налице основание за отмяна. Последните са израз на прогласеното в гражданския процес основано начало, че на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, каквото изискване произтича и от чл. 6, ал.1 ЕКПЧ.

Следователно на отмяна и по реда на чл.305, ал.1, т.5 ГПК ГПК подлежи всяко влязло в сила решение, постановено в производство, по което на страната е отнета възможността да участва по делото, било поради нарушаване на съответните установени от процесуалния закон правила за призоваване, било поради създадена от непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее, обективна невъзможност да се яви в процеса или когато е била ненадлежно представлявана.

В случая, както сочат данните по делото, поради неточно изпълнение на задълженията за връчване на призовките и съобщенията, съдържащи се в чл.153 и сл. от Правилник за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища / ДВ бр.95/2004 год., ДВ, бр.77/2007 год.- отм./, се е стигнало и до неправилно приложение от страна на ПРС на процесуалния закон- чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, във вр. с чл.46 ГПК/ отм./ и е отнето правото на настоящия молител да участва по делото.

Оправдава се от фактическа страна твърдението в молбата, че призовката изпратената до молителя и върната в цялост в канцеларията на ПРС за насроченото на 20.06.2007 год. съдебно заседание не съдържа каквито и да било данни за лицето, дало сведение относно съобщения от връчителя факт на настъпила промяна в регистрирания в търговския регистър при ТОС, към този момент, адреса на управление на Е. Н.

Следователно, доколкото с нормите на установения в гл.VІІ ГПК/ отм./ ред за призоваване и съобщения законодателят не е предвидил различен от посочения в чл.46 и сл. ГПК/ отм./ такъв по отношение призоваването на ФЛ- едноличен търговец, то по арг. от чл.46, ал.2,пр.ІІІ ГПК / отм./ призоваването е нередовно и е правно ирелевантно обстоятелството, че съобщеното от неиндивидуализиран съсед на молителя отсъствие на последния от посочения по делото и вписан в търговския регистър при ТОС адрес е удостоверено с подписа на свидетел- лицето Ю. К.

Освен, че от данните по делото, вкл. вписаното саморъчно от нея се установява, че тя не е съсед на призовавания, липсва отбелязване от съдебния служител на качеството и в което се е намирала на адреса и за конкретно удостоверения чрез подписа и факт, то призоваването по действащите към този момент нормативни правила е строго формален акт- арг. от чл.41 ГПК/ отм./.

Е. о защо нарушаването му, както е в случая, само по себе си е достатъчно, за да се отрече редовността на призоваването и като не е съобразил горното, приемайки за приложимо процесуалното правило на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, решаващият съд е допуснал соченото в молбата нарушение на процесуалния закон.

Същият не е взел предвид, че въведената с чл.51, ал.4 ГПК/ отм./ фикция за призоваване същевременно се явява и тежка процесуална санкция, която законодателят свързва само с неизпълнение на конкретно определено процесуално задължение на призоваваната страна, което следва да бъде категорично установено.

Това от своя страна означава, че в разглежданата законова хипотеза съдът е следвало да разполага с конкретни данни, събрани по предвидения в ГПК ред, за настъпила промяна в адреса на страната- търговец, която в нарушение на ТЗ не е вписана своевременно по партидата му в съответния търговски регистър при ТОС, каквито по делото отсъстват.

Наличието на допуснато от връчителя нарушение на чл.46 ГПК при удостоверяване на съобщения в призовката факт- липсата индивидуализация на съобщилото го лице, както и съществуващото противоречие с обстоятелствата, посочени в т.2 от призовката до страната и удостоверени от свидетелката К само по себе си е достатъчно, за да се отрече настъпила промяна в адреса на Е. М. Н. , а това изключва и процесуалната възможност за приложението на чл.51, ал.4 ГПК / отм./.

Така допуснатото от решаващия съд нарушаване на създадения от законодателя, чрез нормите на процесуалния закон, принцип на участие на страните в производството по делото, обуславя правен извод, че елементите от фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК са осъществени, поради което молбата за отмяна следва да бъде уважена.

Водим от тези съображения и на осн. чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение на Плевенския районен съд № 1* от 26.10.2007 год., постановено по гр.д. № 1356/ 2007 год. по описа на с.с.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския районен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: