1 Р Е Ш Е Н И Е № 321 гр.София , 18 януари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Атанасова наказателно дело №807/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р., срещу въззивно решение № 52, с което е потвърдена изцяло присъда № 108 от 03.12.2014г. по нохд № 1349/2014г. по описа на Варненски окръжен съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че подсъдимият е извършил изключително тежко престъпление срещу личността, при условията на опасен редицив. Намира за верни правните изводи на въззивния съд, които са изведени след оценка на събраните писмени и гласни доказателства. Счита, че доводите, които защитата релевира пред касационната инстанция са получили отговор от въззивния съд, пред който са направени аналогични възраженията. По отношение на наказанието твърди, че първата инстанция е проявила снизходителност, определяйки го в минимален размер.Пледира за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на въззивното решение. Адвокат Р., служебен защитник на подсъдимия моли за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения.Твърди, че осъдителната присъда почива само на самопризнанията на подсъдимия и показанията на пострадалата, като съдилищата не са обсъдили останалите свидетелски показания.Намира, че подзащитният му не може да бъде осъден само въз основа на неговите самопризнания. Моли за връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно за оправдаване на подсъдимия Р.. Подсъдимият Н. Р. моли делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 108 от 03.12.2014г., постановена по нохд № 1349/14г., Окръжен съд-Варна е признал подсъдимия Н. И. Р. за виновен в това ,че през периода от неустановена дата през м.март 2013г. до края на същия месец, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години-И. Н., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.149, ал.5, т.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият е бил осъден да заплати на И. Н. сумата от 2 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Съдът се е произнесъл по въпросите относно приложението на чл.59 от НК, деловодните разноски и държавната такса. С решение № 52 от 27.03.2015г., постановено по внохд № 22/15г., Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Жалбата срещу въззивното решение на АС-Варна е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Необходимо е да се очертаят пределите на касационната проверка, доколкото в касационната жалба и уточненията към нея/направени от защитника по реда на чл.351, ал.1 от НПК, след указания на съда/ изрично не се сочат касационни основания. Съдържанието на саморъчно изготвената от подсъдимия Р. жалба в голямата си част е своеобразно негово обяснение за случилото се, което по естеството си не може да обуслови наличие на касационни доводи. Все пак би могло единствено да се приеме, че твърденията му/които той поддържа и в писмената си защита/ за неоснователност на отказа да се проведе очна ставка между него и пострадалата, са оплаквания във връзка с дейността на решаващите съдилища по събиране и проверка на доказателствата, отразила се при формиране вътрешното им убеждение, което е в обсега на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Направените уточнения от защитата са именно във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че осъдителната присъда почива само на самопризнания на подсъдимия, който е приел и признал тезата на пострадалата, а показанията на останалите свидетели изцяло са игнорирани от въззивния съд. Обобщено може да се каже, че твърденията на касатора са във връзка с пороци в дейността на въззивната инстанция по събиране и оценка на доказателствата.Тези оплаквания настоящата инстанция намира за неоснователни. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. В случая, Варненският апелативен съд, който е бил сезиран с протест и жалба от подсъдимия е възприел изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд. Също така е възприел за правилен доказателственият анализ на съда, които е обусловил и приетите фактически констатации. Извън оценката, която апелативния съд е дал на доказателствената дейност на първата инстанция, той е отговорил/дори и в краткост/ на доводите на защитата за наличието на доказателствен дефицит в мотивите на първоинстанционната присъда, като ги е отхвърлили аргументирано. Не може да се приеме, че във връзка с дейността си по оценка на доказателствената съвкупност, апелативният съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като той не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./.Доколкото първата инстанция е обсъдила всички гласни доказателствени източници, включително и показанията на останалите свидетелите, извън тези на пострадалата, въззивният съд възприемайки изцяло дадената им оценка, не ги е игнорирал при формиране на вътрешното си убеждение. Веригата от доказателства, установяваща фактическите положения относно действията на подсъдимия, съдържа както преки, така и косвени такива, като всички те в логическата си последователност и взаимна обусловеност по несъмнен начин установяват механизма, по който той е извършил деянието, както и неговото авторството. В тази верига от доказателства се включва не само тези , изводими от обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата, но и редица други писмени и гласни доказателства, подкрепящи обвинителната теза, които са били предмет на оценка от решаващите съдилища. С оглед на горното, невярно е твърдението на касатора, че осъдителната присъда почива само на самопризнанията на подсъдимия, което действително би било в нарушение на процесуалните правила. Също така изложеното дотук не се променя и от обстоятелството, че подсъдимият в обясненията си е заявил, че е вярно това което разказва пострадалата, без сам да дава подборни обяснения по фактите. Това е негово право, като начинът по който се е изразил, не поставя под съмнение направеното самопризнание и неговата значимост в доказателствения процес по делото. Отказът на апелативния съд да извърши очна ставка между подсъдимия и пострадалата, не сочи на допуснати процесуални нарушения, както се твърди в касационната жалба. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите са гласни доказателствени средства, чрез които могат да се установяват доказателствата по делото, като способ за тяхната реализация е провеждането на разпит. Само при наличието на противоречия между обясненията на обвиняемите и тези на свидетелите, съдът пристъпва към провеждане на очна ставка. Освен това съгласно разпоредбата на чл.143 от НПК е необходимо констатираните противоречия да са съществени по своя характер. В случая апелативният съд не е констатирал такива противоречия, за да постави в очна ставка подсъдимия и пострадалата. Противно на това обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката Н. сочат на еднопосочност, след като подс.Р. е заявил, че са изцяло верни показанията на пострадалата, установяващи фактите от предмета на доказване по настоящото дело.Това, че той не е дал подробни обяснения по обвинението не води до извод за противоречия между данните, които се установяват от двата доказателствени източника. Изложените дотук съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакването, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, релевирано в жалбата, е неоснователно и не може да бъде удовлетворена претенцията за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 27.03.2015г., постановено по внохд № 22/2015г. по описа на Варненски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.