Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 14.05.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2859 по описа за 2019г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца „Арко инвест“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Х. П. срещу решение № 1912 от 26.07.2019г. по в. т. дело № 6061/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд произволно, нелогично, необосновано и немотивирано е приел, че не е спазен срокът по чл. 264, ал. 2 ЗЗД и че ищецът не е съобщил веднага на ответника – изпълнител /строител/ за проявилите се скрити недостатъци и че не може да се ползва от правата си по чл. 265 ЗЗД. Излага доводи, че съдебният състав не е разграничил понятията щети и вреди, произволно е тълкувал изложеното от ищеца, не е съобразил, че ищецът е констатирал реално проявата на комплекса скрити недостатъци в началото на м. ноември 2014г. и 25 дни след констатиране на недостатъците е подписан между страните двустранния констативен протокол, не е отчел, че отделните недостатъци не се проявяват изведнъж, нито че причинно-следствената връзка между щетата и некачествените СМР трябва да бъде проявена по явен и недвусмислен начин, за да може да се вмени на възложителя задължението за уведомяване. Касаторът прави оплакване, че липсата на обсъждане на всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на извода, че срокът за уведомяване е изтекъл, е довела до неправилност на решението и постановяването му в противоречие с константната практика на ВКС. Поддържа, че САС е извършил грубо нарушение на процесуалните норми с приемането, че е налице признание въз основа на обстоятелства, които не са твърдени от ищеца, като е извадил от контекста даден израз и по този начин го е интерпретирал и вложил различен смисъл от реално съществуващия в противоречие с формалната логика. Касаторът моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът „Главболгарстрой” АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. В. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага доводи за правилност на извода на въззивната инстанция за несвоевременно уведомяване от страна на възложителя за проявили се скрити недостатъци и преклудиране на правата на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Освен на исковата молба, ответникът се позовава на различни доказателства, приети по делото, установяващи поява на недостатъците още през 2010г. и 2011г. – заключение на съдебно-техническата експертиза, Експертно становище и цитираните в него протоколи /Протокол № 6.1-3.103/21.06.2011г. и Протокол № 6.1-3.104/21.06.2011г./. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. С определение № 674 от 0312.2020г. по т. дело № 2859/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 1912 от 26.07.2019г. по т. дело № 6061/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на допустимостта и правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По допустимостта на въззивното решение: С решение № 1833 от 12.09.2018г. по т. дело № 2626/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав ответникът „Главбулгарстрой“ АД е осъден да заплати на ищеца „Арко инвест“ ЕООД сума в размер 209 188,10 лв. с ДДС, представляваща стойността на средствата, необходими за отстраняване на проявилите се скрити недостатъци в рамките на гаранционния срок на изградената жилищна сграда в УПИ 602, кв. 123а, м. „П. - Център“, [населено място], район „Оборище“ ведно със законната лихва, считано от 21.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер 17 202 лв. Искът за разликата над присъдената сума до пълния му предявен общ размер 226 378,44 лв. е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника „Главбулгарстрой“ АД в осъдителната част, а в отхвърлителната част е влязло в сила поради необжалването му от ищцовата страна. С въззивно решение № 1912 от 26.07.2019г. по в. т. дело № 6061/2018г. Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав е отменил изцяло решение № 1833 от 12.09.2018г. по т. дело № 2626/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав и е отхвърлил предявеният от „Арко инвест“ ЕООД срещу „Главбулгарстрой“ АД иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сума в размер 226 378,44 лв., представляваща стойността на средствата, необходими за отстраняване на проявилите се скрити недостатъци от изпълнената работа по договор от 15.10.2007г. за възлагане на строителството по част „груб строеж“ за обект: жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, [населено място], район „Оборище“, м. „П. – Центъра“, УПИ 602, кв. 123а, и допълнително споразумение № 8 към договора, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 21.04.2015г., до окончателното изплащане на сумата. С въззивното решение ищецът е осъден да заплати на ответника по иска направените по делото разноски в размер общо 10 083,76 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 296 ГПК в сила влизат решенията, които не подлежат на обжалване /т. 1/; срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото /т. 2/; по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена /т. 3/. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България /чл. 297 ГПК/ и спорът, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299, ал. 1/. В хипотезата на обжалване на първоинстанционното решение само в осъдителната му част от ответника и необжалването му в отхвърлителната част от ищцовата страна, решението на първоинстанционния съд влиза в сила в частта, с която частично искът е отхвърлен, поради което е недопустимо въззивният съд да се произнася по решението във влязлата в сила част. В настоящия случай решението на Софийски градски съд е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Арко инвест“ ЕООД срещу „Главбулгарстрой“ АД иск за разликата над присъдената сума 209 188,10 лв. до пълния предявен размер 226 378,44 лв. поради необжалването му от ищцовото дружество. Поради формираната сила на пресъдено нещо въззивният съдебен акт е частично недопустим – в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над присъдената сума 209 188,10 лв. до пълния предявен размер 226 378,44 лв. и е отхвърлен искът по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за разликата над 209 188,10 лв. до пълния предявен размер 226 378,44 лв. Поради изложените съображения в посочената част решението на Софийски апелативен съд следва да бъде обезсилено. По правилността на решението на Софийски апелативен съд в допустимата част: Правилни са констатациите на въззивния съд, че на 15.10.2007г. между „Арко инвест“ ЕООД като възложител и „ГБС – София“ АД /праводател на „Главбулгарстрой“ АД/ като изпълнител е сключен договор № BG-D-С0031/15.10.2007г. за възлагане на строителство по част „груб строеж“ за обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, [населено място], район „Оборище“, м. „П. – Център“, УПИ І 602, кв.123а, с който ищецът е възложил, а изпълнителят е приел да извърши срещу заплащане, с осигурени от него строителни материали, механизация и организация на строителство, изграждане в груб строеж на процесната жилищна сграда, съгласно одобрените и съгласувани работни проекти и разрешение за строеж № 88/ 24.01.2007г., като договореното изпълнение включва всички работи по части, описани в Приложение № 1 - количествено-стойностна сметка, при договорено възнаграждение в размер 10 380 000 лв. без ДДС и срок за изпълнение, както и че с допълнително споразумение № 8/29.05.2008г. възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни цялостния обем работа съгласно приложение № 1ж при твърдо договорена сума в размер 16 437 794,65лв. без ДДС. Обосновано в съответствие с представените доказателства съдебният състав е установил и следните обстоятелства: сградата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-775/25.06.2010г. на ДНСК; с нотариална покана от 19.11.2014г., връчена на 25.11.2014г., ищецът е поканил ответника за провеждане на оглед на обекта и констатиране наличието/липсата на дефекти; с двустранно подписан от представители на двете страни констативен протокол от 25.11.2014г. са установени посочените в протокола дефекти, като в срок до 12.12.2014г. представителят на „Главболгарстрой“ АД се е задължил да представи писмено становище за установяване на причините за изброените в протокола констатации; със становище изх. № РД-05-00-4093/12.12.2014г. ответникът е заявил, че не носи отговорност за отстраняване на недостатъците, тъй като не са резултат от извършеното строителство, а на други посочени причини. Необосновано и в противоречие с изявленията на ищеца в исковата молба и отговора на въззивната жалба въззивната инстанция е приела, че по твърдение на самия ищец претендираните недостатъци са възникнали преди 2013г., като през 2013г. са се разраснали, причинявайки по-големи щети. Нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба, нито в отговора на въззивната жалба има изложени твърдения за възникнали през 2013г. недостатъци. В исковата молба е въведено твърдението, че след окончателното въвеждане на сградата в експлоатация, в началото на месец ноември 2014г. ищецът е констатирал появата на множество дефекти по сградата - течове от покривите, течове от тераси, подкожушени и изпопадали мазилки, наводняване на подземния гараж и др., като с нотариална покана рег. № 18447/19.11.2014г. на нотариус В. Б. незабавно уведомил ответника за тези недостатъци и го поканил да ги констатира и да договорят варианти за тяхното отстраняване. Тези твърдения се поддържат в хода на първоинстанционното и въззивното производства, поради което изводът, че направеното уведомление за скритите недостатъци с нотариална покана от 19.11.2014г., връчена на ответника на 25.11.2014г., е несвоевременно, е необоснован. Действително в исковата молба ищецът е посочил, че „вследствие на проливните дъждове последните две години съществуващите недостатъци се разраснаха и причиниха още по-големи щети“, но с оглед направената преди това конкретизация, че появата на множество дефекти е констатирана през м. ноември 2014г., не може да се направи извод само въз основа на исковата молба, че всички скрити недостатъци са се проявили и са констатирани през 2013г. Посочването в исковата молба на появили се през 2010г. течове в мазето на сградата също не може да обоснове извод за преклудиране на правата на възложителя на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД, тъй като заявената претенция не се отнася до възникналите през 2010г. недостатъци. Изводът за преклудиране на правото на възложителя „Арко инвест“ ЕООД да реализира отговорността на изпълнителя „Главбулгарстрой“ АД за твърдяното некачествено изпълнение по реда на чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД поради това, че възложителят не е уведомил изпълнителя за твърдените скрити работи веднага след откриването им и работата се счита за приета, е направен и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да обсъди спорните факти, обстоятелства, представените за тяхното установяване доказателства, възражения и доводи на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство обстоятелствата за момента на възникване и установяване на недостатъците и на уведомяване от страна на ищеца като възложител са били спорни, поради което въззивният съд е бил длъжен да обсъди събраните доказателства, относими към посочените обстоятелства. Необсъждането на съответните доказателства и приемането, че скритите недостатъци са възникнали преди 2013г. въз основа на твърдения на ищеца, каквито всъщност не са направени, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно прилагане на необоримата презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Поради това, че искът по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е отхвърлен само поради погасяване на правата на възложителя по чл. 265, ал. 3, въззивният съд не се е произнесъл по останалите възражения и доводи. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Софийски апелативен съд е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата 209 188,10 лв., тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да обсъди всички събрани относими и допустими доказателства във връзка със спорните във въззивното производство факти и обстоятелства, своевременно релевираните възражения и доводите на страните. С оглед изхода на спора съдебният състав трябва да се произнесе и по претендираните от страните разноски, включително разноските, направени в касационното производство. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1912 от 26.07.2019г. по в. т. дело № 6061/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в частта, с която е отменено решение № 1833 от 12.09.2018г. по т. дело № 2626/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Арко инвест“ ЕООД срещу „Главбулгарстрой“ АД иск за разликата над 209 188,10 лв. до пълния му предявен общ размер 226 378,44 лв. – част от стойността на средствата, необходими за отстраняване на проявилите се скрити недостатъци в рамките на гаранционния срок на изградената жилищна сграда УПИ 602, кв. 123а, м. „П. - Център“, [населено място], район „Оборище“ ведно със законната лихва върху съответната разлика, считано от 21.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата, и вместо това въззивният съд е отхвърлил предявеният от „Арко инвест“ ЕООД срещу „Главбулгарстрой“ АД иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сума в размер 17 190,34 лв., т. е. разликата над 209 188,10 лв. до 226 378,44 лв., представляваща стойността на средствата, необходими за отстраняване на проявилите се скрити недостатъци от изпълнената работа по договор от 15.10.2007г. за възлагане на строителството по част „груб строеж“ за обект: жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, [населено място], район „Оборище“, м. „П. – Центъра“, УПИ 602, кв. 123а, и допълнително споразумение № 8 към договора, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 21.04.2015г., до окончателното изплащане на сумата. ОТМЕНЯ решение № 1912 от 26.07.2019г. по в. т. дело № 6061/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в частта, с която след отмяна на решение № 1833 от 12.09.2018г. по т. дело № 2626/2015г. Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав е отхвърлил предявеният от „Арко инвест“ ЕООД срещу „Главбулгарстрой“ АД иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сума в размер 209 188,10 лв., представляваща стойността на средствата, необходими за отстраняване на проявилите се скрити недостатъци от изпълнената работа по договор от 15.10.2007г. за възлагане на строителството по част „груб строеж“ за обект: жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, [населено място], район „Оборище“, м. „П. – Центъра“, УПИ 602, кв. 123а, и допълнително споразумение № 8 към договора, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на исковата молба – 21.04.2015г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която „Арко инвест“ ЕООД е осъдено да заплати на „Главбулгарстрой“ АД направените по делото разноски в размер общо 10 083,76 лв. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане в отменената част от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.