О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №736 [населено място] ,21.10.2014 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2642 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Б. Ц. против определение № 148/14.05.2014 год. по ч.т.д.№131 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 218 / 20.02.2014 год. по т.д.№177/2011 год. на Бургаски окръжен съд,за спиране производството по т.д.№177/2011 год. на Бургаски окръжен съд,до влизане в сила на решение по НОХД № 19198 / 2013 год. на Софийски районен съд,на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на въззивния съд за преюдициалност на спора по посоченото НОХД спрямо предмета на висящото пред Бургаски окръжен съд съдебно производство.Позовавайки се на чл.300 ГПК, жалбоподателят счита,че решението на наказателния съд би било обвързващо по отношение на гражданския единствено относно извършване на деянието,противоправността му и виновността на дееца,поради което и установяването на всякакви други обстоятелства, дори касаещи процесния договор,не биха били съобразими при произнасянето на съда.От друга страна предмета на обвинението - използване на неистински декларации - чл.313 НК - и то към момент последващ не само за фактическия състав , обуславящ основанието на иска,но и образуването на самото исково производство,изключва възможността за преюдициално значение на престъплението по отношение предмета на гражданскоправния спор. Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба,като счита че страната не е обосновала основание за допускане на касационното обжалване.Цитираните определения , задължителна съдебна практика по чл.274 ал.3 ГПК,страната намира неотносими към формулираните правни въпроси,тъй като касаят напълно различна хипотеза - преюдициалност на спор по едно висящо гражданско дело по отношение предмета на друго . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното : Спряното производство е с предмет предявен от Х. Ц. против [фирма] иск с правно основание чл. 327 ал.1 ТЗ – за осъждане ответника да заплати на ищеца остатък от неиздължена продажна цена на прехвърлени акции,притежание на ищеца,от капитала на [фирма],в полза на ответника - частичен иск за сума от 25 000 евро.Ответникът се е защитавал с довода,че продавачът ищец се е разпоредил със същите акции и в полза на трето лице, на основание което заявява, че е развалил договора и не дължи изплащане на остатъка от продажната цена.В хода на производството,трето за спора лице /първоначално конституирано като ответник по евентуално предявен от ищеца иск,в която част производството е било прекратено поради оттегляне на исковете / е представило съдебно удостоверение , видно от което е образувано висящо нохд № 19198 / 2013 год. пред Софийски районен съд, по което е повдигнато обвинение срещу Х. Ц. за продължавано престъпление с квалификация по чл.313 НК,осъществено в периода 01.02.2012 год. – 22.02.2012 год.. Най –общо в съдържанието на удостоверението се сочи,че мотивите на обвинителния акт касаят и сключения между настоящите страни договор за прехвърляне на акции от 25.05.2009 год.,спрямо която дата визираният инкриминиран период на осъществявана в условията на продължавано престъпление дейност се явява последващ, т.е. обективно не би могло да се касае за такава, относима към осъществения фактически състав на покупко-продажбата. От представения пред въззивна инстанция обвинителен акт е видно , че се касае за обвинение в потвърждаване от Х. Ц. на неистина в писмени декларации,които по силата на чл.13 ал.4 ЗТР са дадени пред Агенция по вписванията,за деклариране истинността на обстоятелството,че същият е собственик на 100 % акции от капитала на [фирма] / престъпление по чл.313 ал.4 НК /. В мотивите си въззивният съд се е позовал на преюдициалност на решението по наказателното дело, в аспект на установяване със същото на „някои обстоятелства „,с пряко и непосредствено отношение към фактите по делото,а именно:сключването на процесния договор, плащането по същия, прехвърлянето чрез джиро на акциите от капитала на [фирма] в полза на трето лице - [фирма]. Какво пряко отношение има неистинността на депозирани пред трети за правоотношението субект / Агенция по вписванията / и в различно от процедурата по сключването на договора производство по вписване на обстоятелства в търговския регистър,писмени декларации от ищеца, мотивите на съдебното определение не сочат,нито е изводимо от съдържанието на доказателствата,установяващи предмета на наказателното производство. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси : 1 / Налице ли е основание за спиране на гражданско производство при висящо друго производство,предмет на обсъждане в което са факти и обстоятелства общи и за двете производства и на които се основава и иска по обусловеното,ако актът по обуславящото дело не се ползва със задължителна сила по спора по обусловеното дело ? – обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с определение № 102 / 08.03.2010 год. по ч.гр.д.№ 80/ 2010 год. на ІІ г.о. на ВКС и определение № 66 / 11.02.2014 год. по ч.гр.д.№ 160 / 2014 год. на І г.о. на ВКС и 2 / Може ли наказателно производство да има преюдициално,обуславящо значение за изхода по граждански спор,който няма за предмет гражданскоправните последици на деянието? – зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Първият от поставените въпроси съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр.с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: включен е в предмета на спора и отговор на същия обуславя решаващите мотиви на въззивното определение за потвърждаване на спирането,на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.Въззивният съд,без да сочи относно кои елементи от релевантния фактически състав по иска решението на наказателния съд, с обвързващата му за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК сила, би било от значение за произнасянето на последния,е приел наличие на преюдициалност,основана единствено на възможността за разглеждането на общи и за двете производства факти и обстоятелства, впрочем също неконкретизирани и като такива напълно неясни.Посоченото определение № 66 по ч.гр.д.№ 80/ 2010 год. на ІІ г.о. на ВКС е постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК и не формира задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Обоснован се явява,обаче,допълнителния селективен критерий в същата хипотеза с първото от цитираните определения, независимо че касае преценка за преюдициалност между две паралелно висящи граждански съдопроизводства,с оглед решаващите мотиви относно преценка наличието на преюдициалност,извън условието за идентичност на страните,неприложимо за хипотеза на паралелно висящи наказателно и гражданско съдопроизводства,при съобразяване нормата на чл.300 ГПК относно силата на пресъдено нещо на постановената присъда.Съдебната практика безспорно намира приложимо основанието на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК и при висящи паралелно наказателно и гражданско съдопроизводства / в отграничение от хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК/, стига силата на пресъдено нещо на решението на наказателния съд да засяга елемент от фактическия състав на правоотношението - предмет на гражданскоправния спор.Въззивното определение противоречи и на служебно известна на съда задължителна практика - опр.406 / 12.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 146 / 2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС, опр.№ 269/07.05.2009 год. по ч.т.д.№ 115 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС , опр. № 401 / 20.11.2008 год. по ч.гр.д.№ 1980/2008 г. на ВКС ІІІ г.о. и др. , постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК,в които, идентично на цитираното опр. № 102, е прието,че връзка на обусловеност е налице,когато предмет на обуславящото дело е правоотношение,чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуване правоотношението предмет на обусловеното дело.Както се посочи по-горе, напълно неясно и дори липсващо в мотивите на въззивния съд е кое правоотношение,по което решението на наказателния съд би съставлявало сила на пресъдено нещо и обвързващо за гражданския съд,на основание чл.300 ГПК, е в отношение на преюдициалност по отношение фактическия състав на претендираната от ищеца отговорност на купувача за издължаване на продажната цена. Вторият от поставените въпроси не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК,тъй като не предпоставя еднозначен отговор, а такъв обусловен от конкретните факти и обстоятелства по спора, доколкото липсва основание да се изключи напълно възможността за преюдициално значение на изхода от наказателно съдопроизводство по отношение разрешаването на гражданскоправен спор , извън случаите на предявяване гражданскоправните последици на деликт, за който е постановена влязла в сила присъда на наказателен съд.В подкрепа на последното е и цитираната по-горе задължителна съдебна практика. Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 148/14.05.2014 год. по ч.т.д.№131 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 148/14.05.2014 год. по ч.т.д.№131 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия , поради липса на основание по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :