1 Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр. София, 3 февруари 2010 г. в името на народа Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Павлина Панова с участието на прокурора Димитър Генчев и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 668/09 година. Производството е образувано по жалба на частната обвинителка Г. Л. С. против решение № 370 от 14.10.2009 год. по внохд № 658/09 год. на Софийски апелативен съд. Жалбата изготвена от адв.Д., като процесуален представител на С., е с оплакване само за явна несправедливост на намаленото от въззивната инстанция наказание на подсъдимия А. М. лишаване от право да управлява МПС на една година, което намира за несправедливо.Доводите за това са, че е наказван многократно по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение, което не е оказало поправително въздействие и така определеното наказание не е достатъчно да постигне целите на чл.36 НК.В съдебно заседание повереника поддържа жалбата. Защитата на подсъдимия намира наказанието лишаване от права определено от въззивната инстанция за справедливо след като е прието, че не е нарушил две от вмените нарушения на ЗДвП. Прокурорът даде заключение за основателност на жалбата, тъй като при определяне на това наказание, съдът е подходил твърде снизходително. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 40 от 10.02.2009 год. по нохд № 3242/08 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия А. М. М. за виновен в това, че на 22.07.2008 год. при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Б. С. и на основание чл.343 ал.1, б.”в”, вр. с чл.342 ал.1, пр.3 НК при условията на чл.55 ал.1, б.”б” НК е осъден на наказание „пробация” със задължителните пробационни мерки за срок от по две години и безвъзмезден труд в полза на обществото-200 часа годишно за срок от две години. На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С обжалваното решение присъдата е изменена, като подсъдимия М. е оправдан да е нарушил виновно правилата по чл.25 ал.1 и 2 ЗДвП и кумулативно наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС е намалено на една година.В останалата част присъдата е потвърдена. След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част Върховния касационен съд намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Действително неубедителни са съображенията на въззивната инстанция да намали определеното от първата инстанция кумулативното наказание лишаване от права.Необходимостта за това, очевидно не е достатъчно с оправдаването за едно от нарушенията на правилата за движение по чл.25 ал.1 и 2 НПК, които се отнасят за правилното изпълнение на маневри, задълженията и забрани които се възлагат на водача.Това по никакъв начин не смекчава отговорността на подсъдимия.В мотивите на решението е прието, че при конкретния…”казус пътното платно е обособено по начин /с единична непрекъснато линия/, недопускащ дори и заключението на маневрите изпреварване и заобикаляне в зоната на местопроизшествието”.Освен това е констатирано, че с поведението си е нарушил и чл.63 ал.2, т.1 ППЗДВП, което не е инкриминирано, но не е нарушено правото му на защита, тъй като е имал възможност да се защити, след като с възбуждането на наказателното производство пътната маркировка, му е била известна.Касае се за изключително грубо нарушение на правилата за движение.Не е отдадена необходимата тежест на отбелязаното в решението …””административната ангажираност на подсъдимия, описана в дълга справка на СДВР-Пътна полиция”.В нея сред многобройните наказания са отразени тежки нарушения на правилата за движение, за които са налагани:неспазване пътни знаци и маркировка, превишена скорост, преминаване на червен сигнал и сходно нарушение за неправилно движение по пътното платно и причиняване на ПТП.При индивидуализацията на това наказание, съдът по същества правилно е оценил и факта, че като таксиметров водач с още по-голяма осторожност е следвало да спазва правилата за движение по посочени в мотивите на присъдата причини.Игнорирана е генералната превенция, която също е цел на наказанието и необходимо условие за спазване принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност и при определяне на кумулативно предвиденото в закона наказание.Необходимо е и то да съответства на моралната укоримост на извършеното престъпление и личността на дееца.Пренебрегнати са обществените очаквания за упражнена държавна принуда спрямо извършителите на подобен род посегателства.Това налага решението да се отмени в тази част и върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, като се оценят отново посочените обстоятелства от значение за определяне наказанието на подсъдимия-лишаване от права. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.3, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 370 от 14.10.2009 год. постановено по внохд № 658 по описа за 2009 год. на Софийски апелативен съд, САМО В ЧАСТТА с която е намален размера на наложеното на подсъдимия А. М. М. кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС.Връща делото за ново разглеждане в тази част от стадия на съдебното заседание. В останалата част оставя решението в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: