4 гр. д. № 1880/2009 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 727 София, 28.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 19 октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар В. П. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1880/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. М. В. срещу решение от 04.08.2009 г. по гр. д. № 500/2006 г. на С. окръжен съд. С решението е оставено в сила решение от 15.07.2004 г. по гр. д. № 1383/2003 г. на С. районен съд, с Релевирани са доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 22.04.2010 г. тричленен състав на ВКС е допуснал касационна проверка на въззивното решение по разрешение с него въпроси за редовността на исковата молба, когато индивидуализирането на имота, предмет на иска, не е направено по актуалното кадастрално заснемане и действащия регулационен план, с което е обоснован извод за неоснователност на иска. Ответникът по касация не е взел становище по основателността на жалбата. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания по чл. 281 ГПК. Касаторката е предявила срещу община С. установителен иск за собственост на недвижим имот с площ от 7240 кв. м., съставлявал имот пл. № 149 по плана от 1921 г., а по неодобрения проект за допълване на действащия кадастралния план за кв. 35, по плана на с. Ж. войвода – имот пл. № 1120. От фактическа страна е установено, че касаторката е наследница на Щ. И., от която на основание ЗНЧИМП е бил национализиран недвижим имот, състоящ се от терен с площ от 7249 кв. м. и построените в него воденица и спомагателни постройки – обор, жилищна сграда и сграда за моторно отделение. Застроената площ на сградите е била общо 387.65 кв. м., а незастроената площ от 6852-35 кв. м. Имотът е бил заснет в кадастралния план от 1921 г. с пл. № 149, в кв. 7-а по плана на с. Михайлово. В нот. акт за продажба от 1907 г., от който касаторката черпи права, имотът е бил индивидуализиран само с граници – Чибуклийска река, с. Чибуклий, селска мера, мост и път от с. Михайлово до гр. С., без да е посочена площ. В издадената скица за имота по молба на собственичката и наследодателка през м. 11.1923 г. е посочено, че имот пл. № 149 е с площ от 7240 кв. м. За национализирания имот е бил съставен акт за държавна собственост , в който е отразено, че имотът съставлява парцел І-484, в кв. 7а. С писмени доказателства и техническа експертиза е установено, че такъв имот не е нанасян в плана от 1921 г. Техническата експертиза е установила, че по плана от 1921 г. за имот 149, с незатворена кадастрална граница от юг, е бил отреден парцел І-485, целия с площ от 11850 кв. м. По действащия план на с. Ж. войвода, одобрен със заповед № 15-1975/27.12.1988 г., процесният терен е заснет с пл. № 417 и записан като двор на А., за него са отредени два парцела: І- за озеленяване с площ от 10620 кв. м. и ІІ- за фурна, с площ от 2400 кв. м. При влизане в сила на З. от национализирания имот е съществувала само мелничната сграда, останалите са били съборени. След национализацията са били построени още шест стопански сгради: 1. склад № 60 без функционална връзка с мелницата; 2. склад № 59 също самостоятелен; 3. сграда кантар; 4. трафопост; 5. склад № 3; 6. фуражен цех – представляващ масивна сграда, всички без функционална връзка с мелницата. С правото на собственост върху тези сгради се е разпоредило ТКЗС като ги е продало на трети лица. По искане на касаторката, която се е позовала на непосредственото действие на реституцията по чл. 2 З., е бил изработен проект за нанасяне на реституирания имот с пл. № 1120 и така заснетият имот е идентичен с имот пл. № 149 по РП от 1921 г. С пл. № 417 е останал заснет имотът, представляваща разликата между 7240 кв. м. и площта на парцела І – за озеленяване от 10620 кв. м. Проектът за изменение на плана от 2003 г. не е влязъл в сила. След обсъждане на доказателствата по реда на чл.235, ал. 2 ГПК съдът е достигнал до извода, че са налице предпоставките за възстановяване само на част от терена до размер на 6867.40 кв. м., която площ съставлява част от имот № 417 и не е необходима за обслужването на построените след национализацията сгради. Приел е, че подлежи на възстановяване и терена необходим за обслужване на сградите склад № 63 и трафопост, тъй като тези сгради макар и новопостроени не могат да бъдат “отделени самостоятелно”. Основавайки се на това, че съдът е ограничен от предмета, определен в исковата молба съдът е намерил, че предмет на иска е дворно място с площ от 7240 кв. м., съставляващо имот пл. № 1120, в кв. 35 по плана на с. Ж. войвода, а по действащия план на с. З. войвода, няма имот с пл. № 1120. По действащия регулационен план съществува имот пл. № 417. От това и направил извод за липса на идентичност между спорния имот с имот пл. № 417, тъй като той е с различна площ. Игнорирал е предложения от техническата експертиза вариант за обособяване на парцели от имот пл. № 417, един от които за част от национализирания имот, която не е застроена с нови сгради и в която се намира и реституираната сграда, който извод сочи на идентичност на имотите. Въз основа на всичко това съдът е приел, че искът е неоснователен тъй като ищцата не е въвела като предмет имот пл. № 417 или част от него. Недопустимо е съдът да постанови решение с предмет различен от заявения. С тези съображения е оставил в сила първоинстанционното решение, без да уточни, че се касае за частта от него, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 4174/7240 ид. ч. до пълния размер от 7240 кв. м. от имот пл. № 1120 по проекта за допълнение на действащия план. Първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен частично до размер на 4174 кв. м. от 7240 кв. м. като необжалвано е влязло в сила. При постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Имотът, предмет на иска, е бил индивидуализиран по предходния план на населеното място с номера на заснемане и с границите му. Проследен е регулационният му статут и с техническа експертиза е установено, че имот пл. № 149 по плана от 1921 г. е част от имот пл. № 417 по действащия план, като на приетата като доказателство скица, изработена за допълване на кадастралния план № 2929 от 22.03.2003 г. е отразено и точното му местонахождение с повдигнати в кафяво линии. Направен е незаконосъобразен извод, че теренът, върху който са построени стопански сгради след национализацията, не подлежи на реституция. Към момента на национализацията имотът е бил застроен със стопански сгради и жилищна сгради, поради което теренът е имал несамостоятелно, обслужващо сградите предназначение. Това предназначение е запазено, тъй като основната стопанска сграда – мелница съществува и при влизане в сила на реституционния закон. Това обуславя извода, че на основание чл. 2, ал. ал.1 и 3 З. в полза на касаторката е реституиран целия терен и стопанската сграда- мелница. Не подлежат на реституция новопостроените сгради, по отношение на които държавата е собственик, както и носител на суперфициарното право на ползване на застроения и прилежащ (необходим за обслужването им) терен. След като имотът е бил индивидуализиран с регулационния му статут по предходните регулации, а в хода на съдебното дирене и по действащия план, то той е достатъчно индивидуализиран, поради което исковата молба е била редовна и това не е процесуална пречка за постановяване решение по съществото на спора. Посочването на имота с актуалния му регулационен статут в решението, не би било еднозначно с произнасяне по не предявен иск. Съобразно изложеното въззивното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по съществото на спора. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че касаторката се легитимира като собственик на терен с площ от 7240 кв. м., съставляващ част от парцел І- 417 - за озеленяване целия с площ от 10620 кв. м. ., която част е нанесена с №1120 в проекта за допълване на действащия кадастрален план, и отразена в скица № 2929 от 22.03.2003 г. издадена от техническата служба при община гр. С.. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по иска, община гр. С. ще бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по водене на делото, които възлизат на сумата 1512.40 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 04.08.2009 г. по гр. д. № 500/2006 г. на С. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община гр. С., че О. М. В., ЕГН xxxxxxxxxx от гр. София, ул. “В. Ю.” № 5 е собственик и на 3066 кв. м., представляващи разликата между 4174/7240 до 7240 кв. м., която площ от 7240 кв. м. съставлява част от имот пл. № 417, включе в парцел І- 417 за озеленяване, целия с площ от 10620 кв. м. и е нанесена с пл. № 1120 в проекта за допълване на действащия кадастрален план, отразена в скица № 2929 от 22.03.2003 г. издадена от техническата служба при община гр. С.. ОСЪЖДА Община гр. С. да заплати на О. М. В., ЕГН xxxxxxxxxx от гр. София, ул. “В. Ю.” № 5 направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1512.40 (хиляда петстотин и дванадесет и 0.40 лева) лв., разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: