Ключови фрази
Установителен иск * изменение на иска * преминаване от установителен към осъдителен иск

Р Е Ш Е Н И Е

                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         № 72

 

                             София, 17.02.2010 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав

  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

 

           с участието на секретаря Емилия Петрова                                                 

изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело №1066 /2009 г. и за да се произнесе съобрази следно

Производството е по чл.290 ГПК.

С решение № 37 от 14.07.2008 г. по гр.д. № 595/2002 г. на С. районен съд ответницата А. Т. Н. е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца- “Ч” О. гр. С. владението на собствения на дружеството недвижим имот, представляващ обор за 80 крави със застроена площ 800 кв.м., построен в имот 045011 по плана на с. П., област С. З.

С решение № 124 от 3.04.2009 г. по гр.д. № 1570/ 2008 г. на окръжен съд С. З. решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане.

На 7.05.2009 г. ищецът “Ч” О. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С определение № 1* от 17.11.2009 г. касационната жалба на “Ч” О. е допусната до разглеждане по процесуалнопправния въпрос във връзка с изменението на иска, предприето от ищеца в хода на първоинстанционното производство.

За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Производството по делото е започнало по искова молба на “Ч” О. , в която ищецът, след като излага твърдения, че е собственик на процесния имот и че ответницата е придобила същия по нищожен договор за покупко- продажба, е заявил в петитума, че иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че тя не е собственик на имота. Така предявеният иск първоинстанцоният съд е квалифицирал като отрицателен установителен иск за правото на собственост. В съдебно заседание на 26.02.2008 г. ищецът е заявил, че прави изменение в петитума на иска в смисъл- да се признае за установено, че собственик на имота е “Ч” ООД. С определение на районния съд е прието, че се касае до преминаване от отрицателен установителен към положителен установителен иск относно правото на собственост, както и че такова изменение е допустимо. С определение от 25.03.2008 г. е допуснато ново изменение на иска- от положителен установителен в осъдителен иск по чл.108 ЗС за същия имот. По този иск е постановено и решението на първоинстанционния съд.

В решението на въззивния съд е прието, че предприетото изменение на исковете от отрицателен установителен в положителен такъв е недопустимо, поради което е недопустимо и последващото преминаване към иска по чл.108 ЗС и на това основание решението на първоинстнациония съд е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по действително предявеният иск, който според въззивния съд е отрицателно установителният иск, предявен с исковата молба.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество и с предмет на иска по чл.108 ЗС. Правното основание на иска се определя преди всичко от обстоятелствената част на исковата молба. Според правните и фактически твърдения на ищеца е следвало да се приеме, че той търси защита на собственото си право на собственост, тъй като същото се оспорва от ответницата. На така изложените твърдения съответства защита, чрез която да се признае със сила на присъдено нещо дали ищецът е собственик на имота- т.е. петитумът следва да бъде като на положителен установителен иск за собственост. В този смисъл би трябвало да се разбира уточнението, направено в съдебното заседание от 26.02.2008 г., което първоинстанционният съд неправилно е допуснал като изменение на иска по чл.116 ГПК/ отм/. Същинското изменение на иска представлява само това от 25.03.2008 г., тъй като съгласно чл.116, ал.1 ГПК / отм./ ищецът може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. По този начин още пред районния съд предметът и рамките на спора са били ясно очертани и съгласно разясненията за правомощията на въззивната инстанция, дадени в т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. и т.19 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС окръжният съд е следвало да пристъпи към разрешаване на спора по същество, като преди това предприеме действия по отстраняване нередовностите в исковата молба, ако счита, че има такива.

Допуснатото нарушение съставлява основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, поради което и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 124 от 3.04.2009 г. по гр.д. № 1570/ 2008 г. на окръжен съд С. З. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: