10
Р Е Ш Е Н И Е № 50023
гр. София 06.07.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в открито заседание на втори март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ
АННА НЕНОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 322/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „ Пробуда 1907“ против решение № 88/20.10.2021 г. по гр.д.№ 355/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 28/11.06.2021г. по гр.д.№ 714/2020 г. на Сливенски окръжен съд . С потвърденото решение е уважен предявен от Прокуратура на Република България против касатора иск по чл. 15 ал.7 от Закона за народните читалища / ЗНЧ /, като са отменени всички решения, взети от извънредно Общо събрание на членовете на читалището, проведено на 23.10.2020 г., поради нарушаване процедурата по свикване и провеждане на събранието, в противоречие с чл. 15 ал. 1 и ал. 2 от ЗНЧ и чл. 20 ал. 2 от Устава на читалището. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, тъй като предявеният иск не защитава какъвто и да било обществен интерес, а напротив - затруднява дейността на читалището и е в противоречие с правото на свободно сдружаване, уредено в чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи / ЕКЗПЧОС /. Без да оспорва принципното право на иск на прокурора, съгласно чл. 15 ал. 7 от ЗНЧ, касаторът намира, че с конкретния му предмет се осъществява недопустима намеса на държавата в правото на свободно сдружаване, а такава намеса трябва да е съответно оправдана, с позоваване на защитими законни цели и интереси по чл. 11 ал. 2 ЕКЗПЧОС / напр. защита на националната и обществена сигурност, предотвратяване на безредици и престъпления, защита на здравето и морала, защита правата и свободите на другите и пр. /. Предвид липсата на такова обосноваване касаторът намира, че се касае за недопустимо произнасяне . В евентуалност се позовава на неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалния закон, основано на неправилно тълкуване нормата на чл. 15 ал. 1 пр. трето от ЗНЧ. Оспорва обоснованост на изводите на въззивния съд , за установими нарушения на чл. 15 ал. 1 и ал. 2 от ЗНЧ.
Ответната страна - Прокуратура на Република България – оспорва касационната жалба. Поддържа предявяването на иска в изпълнение на конституционно скрепеното задължение на Прокуратурата да следи за спазване на законността и да осигури съблюдаване върховенството на закона от всички правни субекти. Общественият интерес, според представителя на Прокуратурата, е засегнат винаги когато е нарушен закона. Споделят се съображенията на въззивния съд, че чл.11 от ЕКЗПЧОС е неприложим, тъй като правото на сдружаване е вече реализирано с регистрацията на читалището, т.е. разпоредбата е неотносима към упражняване правото на сдружаване. Споделя се и приложеното от въззивния съд буквално тълкуване на чл. 15 ал. 1 изр. трето от ЗНЧ.
С определение № 50688/22.12.2022 г. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение, преценката за което предполага установяване смисъла и обхвата на упражнявания от прокуратурата, с иска по чл. 15 ал. 7 ЗНЧ, контрол. Касационно обжалване е допуснато и по въпроса : В кой момент възниква правото на една трета от членовете на читалището с право на глас да свикат извънредно ОС от свое име : в момента на депозиране искането за свикване на извънредно ОС или при изричен или мълчалив отказ на настоятелството – с изтичане на 15-дневен срок по чл. 15 ал. 1 предл. трето ЗНЧ ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като е прието, че с граматическата си редакция чл. 15 ал. 1 пр. трето ЗНЧ очевидно провокира противоречива съдебна практика, което противоречие следва да бъде преодоляно, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховен касационен съд, в съответствие с правомощията си по чл. 290 ГПК , за да се произнесе съобрази следното :
Прокуратура на Република България, чрез Окръжна прокуратура – Сливен е предявила иск за отмяна решенията на Общото събрание на Читалище „Пробуда 1907„ , проведено на 23.10.2020 г., поради допуснати нарушения при свикването на събранието, както следва : 1/ предвид инициирането му от 1/3 от членовете на читалището с право на глас , извънредното ОС не е свикано в 15-дневния срок по чл. 15 ал. 1 пр. трето от ЗНЧ, считано от отправяне до читалищното настоятелство искане за свикване на събранието, останало без последствие ; 2/ изготвяне поканата за ОС в несъответствие с изискванията по чл. 15 ал. 2 изр. първо, предл. последно ЗНЧ, доколкото не сочи свикващия ОС субект ; 3/ наличие на две покани за същото ОС, едната от които отправена до лицата, заявили желание да встъпят като членове и приети като такива от читалищното настоятелство; 4/ неподписване за получаване на поканата от част от членовете на читалището с право на глас, съответно удостоверяване получаването й от техни близки, но без доказателства дали предаването й от последните на адресатите е станало в изискуемия 7-дневен срок преди датата на ОС, съгласно чл. 15 ал. 2 изр. второ ЗНЧ ; 5/ незаконосъобразно утвърждаване от ОС на вече приети от читалищното настоятелство нови членове - т.1 от дневния ред на атакуваното ОС, поради липса на такова правомощие за ОС, като оттук се извежда незаконосъобразност на прилагания кворум – преди и след утвърждаване на новите членове, без обосноваване с конкретни разпоредби на закона и устава. В обобщение , наведените основания за исканата отмяна се базират изцяло и само на нарушения на процедурата по свикване и провеждане на ОС и без каквото и да било обосноваване със същината на приетите от ОС решения и правните им последици.
Ответникът е оспорил исковата молба, като намира, че ищецът не обосновава защитим чрез иска, спрямо всяко конкретно атакувано решение на ОС, обществен интерес. Оспорва и предлаганото от ищеца тълкуване на чл. 15 ал.1 предл. трето ЗНЧ. Възразява и против твърденията за допуснати нарушения в процедурата по свикване и провеждане на ОС.
Първоинстанционният съд е уважил иска, обосновавайки допустимостта му с подаване в срока и съгласно предвиденото в чл.15 ал. 7 от ЗНЧ, според която норма : „ Прокурорът може да иска от окръжния съд по седалището на читалището да отмени решение на ОС, което противоречи на закона или устава, в едномесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.“ Счел е иска за основателен, прилагайки буквално / в граматическата й редакция / разпоредбата на чл. 15 ал. 1 пр. трето ЗНЧ, според която : „ При отказ на настоятелството да свика извънредно ОС, до 15 дни от постъпването на искането проверителната комисия или една трета от членовете на читалището с право на глас могат да свикат извънредно ОС от свое име “. Съдът е приел, че 15-дневният срок е преклузивен за правото на иницииралите свикване на извънредно ОС членове на читалището да свикат същото, при отказ това да стори настоятелството и, тъй като не е спазен, е опорочена процедурата по свикването на ОС. Мотивирани са и други изводи за нарушения на закона и устава по свикването му.
Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение, по изложените с отговора и поддържани като касационни доводи възражения. Въззивният съд е потвърдил правния резултат, като е споделил мотивите на първоинстанционния, конкретно : за неспазен срок за свикване на ОС, съгласно чл. 15 ал. 1 пр. трето ЗНЧ и липсващ реквизит в поканата за свикването му - изрично упоменаване на членовете на читалището, по чиято инициатива е свикано ОС, съгласно чл. 15 ал. 2 пр. първо ЗНЧ. Прието е,че доколкото процесното читалище, като правен субект, е вече възникнало / учредено /, то чл.11 ЕКЗПЧОС не намира приложение, тъй като „възможността за сезиране на съда за осъществяване на контрол за законосъобразност върху актове и действия на народните читалища възниква след като правото на свободно сдружаване е вече реализирано, поради което не би могло да се наруши„. Тезата на съда е , че упражнявания чрез иска по чл. 15 ал. 7 ЗНЧ контрол върху дейността на читалищата е последващ и изрично регламентиран от националния законодател, респ. дейността на читалищата не имплементира правото на сдружаване. Според съда, по естеството си този иск не може да наруши членствени права, а напротив е в защита на обществения интерес, тъй като читалищата се спонсорират от държавата и общините, поради което спазването на законите, при вземане на решения във връзка с дейността им, е обществено значимо.
По допустимостта на иска :
Съгласно чл. 2 ал. 1 ЗНЧ, народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно - просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица, без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Те са юридически лица с нестопанска цел / ал. 2 / .
Чл. 11 ал. 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи регламентира правото на свободно сдружаване, а ал.2 предвижда, че упражняването му не подлежи на никакви други ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Чл. 44 ал.1 от Конституцията на Република България регламентира правото на свободно сдружаване , а ал. 2 забранява организации – плод на предвиденото в ал. 1 на разпоредбата свободно сдружаване на граждани - чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
Според чл. 2 от Закона за съдебната власт, органите на съдебната власт / какъвто е Прокуратурата / се ръководят от Конституцията. Съгласно чл. 12 ал. 1 от Конституцията, сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси. В защита на обществения интерес, който е призвана да брани, Прокуратурата следва да намери разумния баланс между защитата на този обществен интерес и съблюдаването интересите на сдружаващите се. Гаранция за това са именно регламентираните с Конституцията, респ. с КЗПЧОС -ратифицирана, обнародвана и влязла в сила за Република България, част от вътрешното право на страната / чл. 5 ал. 4 от Конституцията / - ограничения, на които следва да се подчинява дейността на сдруженията, респ. ограниченията в проявленията на свободното сдружаване, които обяснимо съвпадат. Правото на прокуратурата да предяви иск срещу решения на ОС на читалище, нарушаващи закона или устава, съгласно чл. 15 ал. 7 ЗНЧ, не може да бъде възприето като абсолютно, независимо от съдържанието на атакуваните решения и правните им последици, а следва да бъде съобразено с обхвата на допустимата намеса на държавата, чийто процесуален субституент се явява прокурорът, очертана в чл.44 от Конституцията, респ. чл. 11 от КЗПЧОС. Правно несъстоятелно е съждението на ищеца, че ограниченията на тази намеса важат само досежно учредяването и регистрацията на сдружението, съответно читалището, а са неприложими спрямо дейността му. Обект на същата е правото на сдружаване, което не се погасява с упражняването му за учредяване на сдружение и с регистрацията на същото.
Според практиката на Съда в Страсбург, намесата на държавата ще представлява нарушение на чл. 11 от Конвенцията, освен ако е предвидена в закона, преследва една или повече легитимни цели по пар.2 на разпоредбата и е необходима в едно демократично общество„ - кумулативно / така решение по дело С. К. срещу Русия / . Само предвиждането в закона не би било достатъчно. Както е имал повод да приеме съда, „властите не трябва да се намесват фактически във вътрешната организация на сдружение, за да осигурят спазване от страна на същото на всяка една формалност, предвидена в устава му„.Така в решението по дело Републиканската партия на Русия срещу Русия е прието / в относимост към начина на организация на конгреси на партията /, че при липсата на оплаквания от страна на членове на сдружението / по повод тази организация /, без да е налице достатъчно ясна правна уредба в националното законодателство, отказът на властите да впишат промени в представителството на партията / въз основа на приетите решения / е намеса във вътрешното й функциониране по незаконосъобразен начин, който не е необходим в едно демократично общество. Прието е, че контролът върху това вътрешно функциониране следва да се упражнява от органите на самото сдружение и членовете му.
Следователно, само предвидената в чл. 15 ал. 7 от ЗНЧ възможност за иск на прокурора, срещу решения , противоречащи на закона и устава на читалището, е недостатъчна да обоснове допустима намеса в дейността на читалището и оттук – допустимост на иска, освен ако се заявява в защита на легитимна цел или цели / визираните в чл. 11 ал. 2 от Конвенцията, респ. чл. 44 от Конституцията на Република България, вкл. в съответствие с изрично регламентираните в ЗНЧ, в унисон с предходните цели, забрани – чл. 3 ал.4, чл.4 ал.2, чл. 46 ал.4, чл. 24 / и се явява необходима в едно демократично общество – последиците й рефлектират върху обществото и задоволяват значима обществена необходимост. При това е задължително спазване изискването за пропорционалност – намесата да бъде адекватна на защитимата обществена ценност.
Съвкупността от предпоставки, относими към допустимата намеса на държавата в организацията и дейността на сдруженията, респ. читалищата, по необходимост изисква самите решения да инкорпорират нарушението, защото само с оглед техните правни последици е възможно да би била нарушена легитимна цел, очертана в разпоредбите на чл. 11 ал. 2 от Конвенцията и чл. 44 от Конституцията на Република България. Според настоящия състав, иск на прокурора за отмяна решенията на ОС на читалище, основан единствено на нарушения, свързани с кворума и мнозинството при вземането им, независимо от съдържанието на самите решения, е недопустим. Правото на участие в ОС е достатъчно гарантирано от закона и защитимо от самите членове / чл. 15 ал. 5 ЗНЧ/, но нарушаването му не накърнява устоите на демократичното общество, не уврежда широк обществен интерес, свързан с функционирането на читалището, като форма на свободно сдружаване.Не може да се сподели съображението на съда, поддържано и от ищеца, че спонсорирането на дейността на читалището от държавата и общините обуславя обществена значимост на всяко нарушение при вземането на решение, свързано с дейността му. Както се посочи по-горе , относно защитата на имуществото на читалището, доколкото е призвано да задоволява културни и други потребности и материалната му обезпеченост е от значение за това, законодателят е въвел изрични забрани, чието съблюдаване е в обхвата на контрола за законност на Прокуратурата, в защита на обществения интерес, но нарушението на забраната отново би следвало от съдържанието на взетото решение, а не от процедурни нарушения при вземането му.
Предвид преждеизложеното, предявеният иск се явява недопустим и предпоставя обезсилване на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение.
Макар установената недопустимост да не предполага произнасяне по правилността на въззивното решение и в частност - по приложението на чл. 15 ал. 1 пр. трето ЗНЧ от въззивния съд, настоящият състав намира за нужно да отговори и на поставения правен въпрос, с цел преодоляване на съществуващата противоречива практика.
Приложението на чл. 15 ал. 1 пр. трето ЗНЧ, съгласно граматическата й редакция – зачитайки препинателния знак запетая на мястото, на което е поставен в изречението - навежда на съмнение относно действителната воля на законодателя и оттук на неяснота, предполагаща тълкуване, предвид следното: Ако се приеме, че свикването на извънредно ОС от оправомощените с разпоредбата / извън настоятелството / е ограничено с 15 - дневния срок от постъпване на искането им – доколкото не е визиран отделен срок за материализиране волята на настоятелството, но от друга страна същата се явява задължителна предпоставка за упражняване на това право – следва, че и срокът за обективиране волята на настоятелството тече от постъпване искането на оправомощените и изтича в последния ден, в който изтича и срока за свикване на ОС от тях. В този случай се стига до неприемливата ситуация срокът за свикване на извънредно ОС от правоимащите членове на читалището да тече паралелно със срока за материализиране волята на настоятелството, която воля от една страна задължително следва да предхожда свикването на ОС от изрично оправомощените, но от друга - би била надлежно обективирана дори в последния ден, дори в последния момент от този 15 - дневен срок. Последното прави от крайно затруднително до обективно невъзможно / в зависимост от това как настоятелството би процедирало / упражняването на потестативното право на правоимащите членове на читалището да свикат извънредно ОС, при отказ на настоятелството. Подобно тълкуване очевидно не може да се сподели, прилагайки принципа за тълкуване effet utile, според който буквалното тълкуване не следва да води до неблагоприятни последици .
По начало, ограничаването на определено действие със срок не трябва да е самоцелно, то трябва да има изводим от целта на разпоредбата или закона в цялост смисъл и обичайно законодателят го въвежда за да детерминира с изтичането на срока възникването или преустановяването на определени права, респ. задължения. Споделяйки тълкуването на въззивния съд, въведеният 15- дневен срок за свикване на извънредно ОС от правоимащите се оказва лишен от какъвто и да било смисъл. От изтичането му, без предприети от оправомощените действия, не възникват права или задължения нито за сдружението, нито за трети лица, нито се преустановяват такива. Не така е, обаче, ако се приеме, че се касае за редакционна граматическа неточност / неправилно поставена запетая - вместо след израза „ до 15 дни от постъпването на искането„ , предходно на същия / и въведеният в разпоредбата 15 - дневен срок от постъпване на искането е предвиден за материализиране волята на настоятелството – да свика само или да откаже изрично свикването на ОС, едва след което възниква потестативното право на правоимащите, според чл. 15 ал. 1 ЗНЧ, да свикат сами извънредно ОС. При такава редакция на разпоредбата, с изтичането на срока възниква право, различно от ограниченото със срока действие на настоятелството и ползващо различен от същото правен субект – правоимащите / 1/3 от всички членове с право на глас или проверителната комисия /. Подобно логическо тълкуване съответства на принципа за непротиворечивост и балансираност на закона, основан на правилото, че на всяко предписано право кореспондира предписано задължение, което го гарантира. Така, правото на определена квота от членовете на читалището да свикат ОС, при бездействие на настоятелството, е гарантирано чрез обвързване на последното със задължение да обективира отказа си , в определен срок от подаване на искането. Това логическо тълкуване осигурява взаимообвързано и безконфликтно упражняване на права и задължения от всяка от страните, изключващо абсурдни ситуации и злепоставяне на интереси, като резултат от непревъзмогването им, както и облекчава проверката относно възникването на материалноправната легитимация на свикалите извънредно ОС лица, в случай на спор. Изхождайки от предходната редакция на чл. 15 ал. 1 ЗНЧ / обн. ДВ бр. 89 от 22.10.1996 г. /, която не визира какъвто и да било срок за упражняване правото за свикване на извънредно ОС, при отказ за това от настоятелството на читалището , и неизводима от друга разпоредба на закона цел така визираният срок да има преклузивен характер / преждеупоменатата необвързаност с възникване или преустановяване на права на други правни субекти, извън самите правоимащи по чл. 15 ал. 1 ЗНЧ /, настоящият състав намира, че същият има чисто организационен характер. Не би могло да се обоснове, че ако не би бил спазен този срок, свикването на извънредно ОС от правоимащите, при отказ на настоятелството, би било в нарушение на закона или устава до степен да опорочи решенията на същото.
Следователно, отговорът на поставения въпрос е: Логическото тълкуване на чл. 15 ал. 1 пр. трето ЗНЧ предпоставя извод, че действителната воля на законодателя е била разпоредбата да има следната граматическа редакция: „При отказ на настоятелството да свика извънредно ОС до 15 дни от постъпването на искането, проверителната комисия или една трета от членовете на читалището с право на глас могат да свикат извънредно ОС от свое име “. По мнение на настоящия състав е допустим и мълчалив отказ на настоятелството, извод за какъвто следва от непредприемане на действия за свикване на ОС от настоятелството в 15 - дневния срок от постъпване на искането.
С оглед правния резултат, на ответника следва да бъдат възмездени понесените за всички инстанции разноски, в общ размер от 960 лева, от които : по 300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във всяка инстанция – общо 900 лева, държавна такса за въззивно обжалване -15 лева и държавни такси за касационно обжалване – 45 лева / 30 + 15 /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 88/20.10.2021 г. по гр.д.№ 355/2021 г. на Апелативен съд – Бургас и потвърденото със същото решение № 28/11.06.2021г. по гр.д.№ 714/2020 г. на Сливенски окръжен съд, с което, по иск на Прокуратурата на Република България , на основание чл. 15 ал.7 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/ са отменени всички решения, взети от извънредно Общо събрание на членовете на Народно читалище „Пробуда 1907 „, проведено на 23.10.2020 г. , като ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по така предявения иск.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, да заплати на Народно читалище „ Пробуда 1907„ разноски за всички инстанции, в размер на 960 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|