Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 11 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора от ВКП Ат. Гебрев, като изслуша докладваното от съдия Д. Вълкова наказателно дело № 939/2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против решение № 10297 от 23.09.2020 г. по внохд № 414/2020 г. по описа на CAC, НО, IV въззивен състав, с което е потвърдена постановената спрямо подсъдимия И. Т. В. оправдателна присъда № 26 от 03.12.2019 г. по нохд № 468/2019 г. по описа на ОС – Враца по обвинение за опит за подкуп на полицейски орган по чл.304а вр. чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК. Касационният протест на прокурора релевира касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, което се аргументира с проведеното съкратено съдебно следствие от първоинстанционния съд вместо с разглеждане на делото по общия ред. Сочи се, че за постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК за допускане провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК с правните последици за подсъдимия по чл. 373, ал. 2 от НПК, е необходимо същият да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти. Необходимо е и самопризнанието, направено от подсъдимия, да се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Прокурорът се позовава също на указанието в т.4 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСНК, ВКС, че "при констатирани обаче съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство“ съдът е длъжен да разгледа делото по общия ред. Според прокурора, ОС - Враца, като първоинстанционен такъв, е имал правото да разгледа делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано прецени, че досъдебното производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, не са допуснати съществени процесуални нарушения, събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина и по съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Същото следва да е изразено пред съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението. Твърди се също допуснато нарушение на процесуалните правила и от въззивния съд, който не е изпълнил пълноценно задължението си по чл. 314, ал. 1 от НПК да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, като е следвало да съобрази, че предмет на въззивна проверка е не само първоинстанционната присъда, но и определението по чл. 372, ал. 4 НПК. Едва след като прецени дали определението за одобряване на самопризнанието е законосъобразно и обосновано въззивният съд може да премине към проверка на правилността на присъдата. Ако съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК е било проведено без правно основание, то в този случай е допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Счита, че въззивната инстанция не е допуснала процесуално нарушение и правилно е установила фактите и обстоятелствата по делото. Въз основа на тях е достигнала до верния извод, че от субективна страна няма извършено престъпление. Не е установена специална цел и съответно какви благоприятни последици ще настъпят за подсъдимия с даването на парите. Подсъдимият И. Т. В. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно призован. Явява се защитникът му адвокат М. М., която изразява становище за даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия, както и за неоснователност на касационния протест. Счита, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 26 от 03.12.2019 г. на Врачанския окръжен съд по нохд № 468/2019 г. подсъдимият И. В. е признат за невинен в това, че на 06.08.2019 г. в [населено място], [община], област Враца е направил опит да даде подкуп (сумата от 20 лева) на полицейски орган, загдето последният е извършил действия по служба – наложил му с фиш глоба в размер на 50 лева на основание чл.184, ал.4 вр. чл.186, ал.1 от Закона за движението по пътищата за това, че пътувал в лек автомобил, управляван от В. Ц. С., без поставен предпазен колан, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – подкупът не е приет, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК и се разпоредил с веществените доказателства по делото. С решение №10297 от 23.09.2020 г. на Софийския апелативен съд по внохд № 414/2020 г. присъдата е потвърдена. Касационният протест е неоснователен. Настоящата инстанция не намира да е допуснато каквото и да е нарушение на процесуалноправни разпоредби, водещо до констатация за наличие на поддържаното от прокурора касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК е съобразено с нормите на процесуалния закон и със задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 1/2009 г. по тълкувателно дело №1/2008 г. В насроченото разпоредително заседание на 03.12.2019г. подсъдимият и защитникът му са поискали делото да бъде разгледано по този ред, а прокурорът не е възразил и е заявил изрично, че не иска събиране на нови доказателства, тъй като „повдигнатото обвинение се подкрепя по категоричен начин от събраните такива“ (вж. л.28-29 от първоинстанционното дело). Направеното едва в съдебните прения пред въззивния съд възражение от прокурора срещу така проведената диференцирана процедура вместо по общия ред, не намира опора в материалите по делото. Видно от протокола от проведеното на 03.12.2019г. съдебно заседание, при постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК, с което първоинстанционният съд е обявил на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, всички законоустановени предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие в посочената хипотеза на чл. 371, т.2 от НПК са били налице, а именно: подсъдимият е признал изцяло и недвусмислено фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; съгласил се е да не се събират доказателства за тези факти и съдът е констатирал, че самопризнанието, направено от подсъдимия, се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, както към него момент е считал и прокурорът. Поради това и при упражняване на суверенното си право на преценка за разглеждане на делото по чл.371, т.2 от НПК, законосъобразно ОС-Враца е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие, като правните последици от това по чл. 373, ал.2 от НПК са не само за подсъдимия, но и за прокурора. Макар в конкретния случай първоинстанционният съд да е постановил определението по чл. 372, ал.4 от НПК (вж. л.31) без да изброи доказателствените материали, установяващи факти в подкрепа на самопризнанията на подсъдимия В., при преценка за наличието на тази предпоставка, настоящият касационен състав също като въззивната инстанция, на основание доказателствената сила на съдебния протокол и събраните в досъдебното производство доказателства установи, че самопризнанието на подсъдимия е направено доброволно, безусловно и действително касае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и че самопризнанието се подкрепя от съдържанието на събраните в ДП доказателствени материали. Не е налице противоречие в доказателствата, още по-малко съществено или непреодолимо такова, което да препятства установяването по несъмнен и категоричен начин на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Точно обратно. Данните от показанията на разпитаните свидетели, в това число полицейските служители, на които подсъдимият е дал инкриминираната парична сума, както и тези от обясненията на последния, съвпадат напълно относно релевантните факти. В касационния протест не се сочи нито едно доказателство, обуславящо противоречие в събраните в ДП доказателствени материали, което да е съществено до степен да злепостави разкриването на обективната истина и да изключи провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Вместо това касаторът се е ограничил да изброи законоустановените предпоставки за разглеждане на делото по реда на въпросната диференцирана процедура, без да претендира отсъствие на някоя от тях. Предвид липсата на каквото и да е противоречие в доказателствата от досъдебното разследване и като съобрази направеното самопризнание от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, настоящата инстанция намира оплакването в касационния протест от приложения от първоинстанционния съд процесуален ред за разглеждане на делото за несъстоятелно. Още повече, че делото е решено от съответните съдебни инстанции на база фактическите твърдения в обвинителния акт, които са били поддържани от прокурора, както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния съд. Какви правни изводи са направили съдилищата въз основа на тези факти е друг въпрос, тъй като за разлика от решаването на делото със споразумение по Глава двадесет и девета от НПК, при съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, самопризнанието и съгласието на подсъдимия не предпоставят задължително ангажиране на наказателна отговорност по повдигнатото обвинение. Това, което подсъдимият признава с изявлението си пред съда относно съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, предопределя само фактическите изводи на първата и втората съдебни инстанции, но не и правния резултат по делото, което може да приключи с оправдателна присъда поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия виновно и/или не съставлява престъпление. В случая за липсата на субективно съставомерно поведение първоинстанционният съд е изложил убедителни и достатъчни съображения в мотивите на постановената от него оправдателна присъда, допълнени с аргументи и в потвърдителното въззивно решение, които не се оспорват с касационния протест. Поради това и съгласно чл. 347, ал.1 от НПК, доколкото в касационния протест не се навежда касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, настоящата инстанция следва да се ограничи до произнасяне по доводите за неправилно провеждане на съкратено съдебно следствие, които по гореизложените съображения счита за несъстоятелни. След като обективно са били налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие и такова искане и съответното самопризнание са били направени от подсъдимия своевременно и доброволно, правилно първоинстанционният съд е разгледал делото по този ред. Обратното би било нарушение на разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, съгласно която съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по Глава двадесет и седма от НПК и конкретно по чл.371, т.2 от НПК. Принципно прокурорът може да възрази против провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, което възражение обаче не обвързва съда, защото съгласно т.4 от ТР № 1/2009 г. по тълкувателно дело №1/2008 г. на ВКС : “необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл.371,т.2 от НПК е надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти.“, както е в процесния случай. Посочената в диспозитива на обвинителния акт правна квалификация на признатите от подсъдимия факти и в частност на инкриминираното деяние, не отменя правомощието на съда да направи различни правни изводи от тези на прокурора, включително да постанови оправдателна присъда, когато са налице условията по чл.304 от НПК. В мотивите на въззивния съдебен акт (вж. стр. 8-11 от въззивното решение) са изложени пространни мотиви за липсата на виновно поведение на подсъдимия на база посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което е неоправдано искането на прокурора за разглеждане на делото по общия ред за установяване на същите тези факти. Правилно е посоченото в касационния протест, че признанието от подсъдимия като предпоставка за приложението на процедурата по чл. 371, т. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК обхваща всички изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, но не е прецизно направеното от прокурора разграничение на тези факти на „обективни и субективни“. Фактите, с които прокурорът обосновава виновното поведение на подсъдимия, съответно субективната страна на състава на престъплението, предмет на обвинението, не ги прави „субективни“ и не изключва правото на съда да прецени дали те действително обосновават виновно поведение на подсъдимия съобразно обвинението. Съответно признанието на тези факти от страна на подсъдимия не задължава съдът да приеме, че обвинението е доказано от субективна страна, защото (както е в случая) на признатите от подсъдимия факти е дадена различна правна оценка от тази на прокурора, която не подлежи на контрол от касационната инстанция поради факта, че в касационния протест не се релевира довод за нарушение на закона по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не е налице и другото претендирано в касационния протест процесуално нарушение за непълноценно изпълнение на задълженията по чл.314, ал.1 от НПК от въззивния съд, който според прокурора не е проверил изцяло правилността на присъдата и определението по чл.372, ал.4 от НПК. Вместо това неправилно е определил като недопустимо искането на прокурора за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като е приел, че това искане не е направено своевременно - с въззивния протест или допълнението към него, а едва в хода на съдебните прения пред въззивния съд. САС е приел, че по този начин недопустимо се разширява обемът на атакуваната част на първоинстанционната присъда, обхващайки части от нея, останали непротестирани в законоустановения срок от прокурора. Това оплакване в касационния протест на пръв поглед изглежда основателно, тъй като в мотивите на въззивното решение е посочено, че е недопустимо прокурорът да атакува присъдата с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила „едва в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция“, без такива да са наведени във въззивния протест и допълнението към него. На това основание въззивният съд е приел, че като несвоевременно искането на прокурора за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд по общия ред следва да се остави без разглеждане като недопустимо (вж. л.35, гръб от въззивното дело). Основателно в касационния протест този първоначален извод на въззивния съд се оспорва като неправилен, защото доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните, прокурорът може да релевира по всяко време на наказателния процес, включително за пръв път по време на съдебните прения пред въззивната инстанция. Въпреки това, видно от цялостното съдържание на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд по-нататък в мотивната част на въззивното решение е съобразил, че въззивната инстанция следи служебно за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните, каквито са нарушенията на визираните в чл.13 и чл.14 от НПК основни принципи на наказателния процес за разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Така на практика САС се е коригирал относно изразеното първоначално становище за недопустимост на възражението на касатора, като в мотивите на въззивното решение е обективирал извършената от него задълбочена оценка на събраните в ДП доказателства, в резултат на която успешно е опровергал твърдението в касационния протест, че същите не подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Следователно правилно въззивният съд е отказал да върне делото на Врачанския окръжен съд за ново разглеждане по общия ред поради неправилно проведено съкратено съдебно следствие. След като в мотивите на атакуваното въззивно решение е даден ясен и неопровержим отговор защо самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в ДП доказателства и при установената липса на противоречия между тях, проведеното от първата инстанция съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК не е лишено от основание и не злепоставя разкриването на обективната истина по делото, както счита прокурорът. Вън от горното, дори да са допуснати посочените в касационния протест съществени нарушения на процесуалните правила, разглеждането на делото по общия ред не може да доведе до различен резултат от постигнатия с атакувания съдебен акт, тъй като посочените в обвинителния акт фактически твърдения, такива каквито претендира прокурорът, са приети за установени и по реда на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №10297 от 23.09.2020 г., постановено по внохд №414/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2