О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 164 гр. София, 17.05. 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА Членове: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д.№ 1461 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба с вх.№ 3017/08.02.2022 г. на М. Н. П. чрез адвокат М. Д. от АК-Варна срещу определение № 232/19.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 99/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което се оставя без уважение частната ѝ жалба срещу разпореждане № 279320/18.10.2021 г. по гр.д.№ 2740/2020 г. на Районен съд Варна, с което се оставя без разглеждане като недопустима молба по чл.250 ГПК(съдържаща се в частна жалба с вх.№ 300018/13.10.2021 г. против постановеното по същото дело определение № 265760/23.09.2021 г. по чл.248, ал.1 ГПК). В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо и очевидно неправилно, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, във връзка с възможността, съдът да допълни мотивите на постановения от него съдебен акт по реда на чл.250 ГПК, с оглед въведено възражение за нищожност на представен по делото договор за правна защита и съдействие; за валидността на упълномощителна сделка и сключен договор за правна защита и съдействие от името на читалище, когато същите са извършени от председателя, без взето решение и/или оправомощаване от настоятелството на читалището, както и за правомощията на съда при присъждането на разноски да следи служебно за валидността на сключения договор. От Народно читалище „И.“, населено място, представлявано от председателя Н. Г. К., чрез адвокат Б. Ф. от АК-Варна, оспорва доводите в жалбата като счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване и претендира сторените разноски в производството. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.4 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и от надлежно легитимирана страна, поради което е редовна и процесуално допустима. Според мотивите на определението, страната може да поиска допълване по реда на чл.250, ал.1 ГПК, когато липсва произнасяне по цялото й искане, но не е допустимо допълване на съдебния акт само в мотивите, поради което частната жалба срещу постановеното разпореждане за връщане на молбата за допълване е оставена без уважение. Съдът приема също, че възражението за недоказаност на сторените от насрещната страна разноски, поради недействителност на договора й за правна помощ и съдействие, представлява довод, който следва да се обсъди в производството по чл.248, ал.1 ГПК, а не чрез молба за допълване на мотивите. Възражението за недопустимост на определението е несъстоятелно, тъй като при постановяването му са били налице всички положителни процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на жалба, без да са налице процесуални пречки. Не са нарушени основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с установените способи за защита на страните по делото. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а оспорваният съдебен акт съдържа конкретната преценка на съда за установените факти и приложението на закона към тях, поради което не може да се приеме, че са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на определението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената защита и съдействие. Въпросът за възможността съдът да допълни мотивите на постановения от него съдебен акт по реда на чл.250 ГПК, при въведен довод за нищожност на представен договор за правна защита и съдействие, не обуславя допускане на касационно обжалване. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че допълване на решението или определението е допустимо само когато с оглед на отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт, съдът не се е произнесъл по целия заявен предмет на спора, тъй като последните, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение/определение, не подлежат на поправка или допълване по реда на чл.247 и чл.250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет. В същия смисъл, решение № 95/11.04.2011 г. по гр.д.№ 1625/2009 г., I г.о., решение № 60/09.03.2018 г. по гр.д.№ 113/2017 г., I г.о., решение № 137/29.05.2013 г. по гр.д.№ 197/2012 г., IV г.о., решение № 263/12.07.2012 г. по гр.д.№ 359/2011 год., I г.о. и др. Останалите въпроси са във връзка с предмета на доказване на сторените по делото разноски, а не с предпоставките за допустимост на молбата за допълване по реда на чл.250 ГПК и не са обсъдени от съда в обжалваното определение, поради което са неотносими. Доводите на жалбоподателя, в тази връзка, че съдът не е обсъдил всички възражения, с което е допуснал съществени процесуални нарушения, по същността си представляват оплаквания за неправилност, които обаче могат да бъдат обсъдени само след анализ на събраните доказателства, т.е. при разглеждане на жалбата по същество, а не при по преценката на основанията за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. След като въззивният съд е съобразил съдебната практика на Върховния касационен съд и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.4. От Народно читалище „И.“, населено място, представлявано от председателя Н. Г. К., чрез адвокат Б. Ф. от АК-Варна, са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, но такива не се дължат в производството по оспорване на определението по чл.248, ал.1 ГПК, с което са били присъдени, респ. отречени, разноските на страната по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 232/19.01.2022 г. по в.ч.гр.д. № 99/2022 г. на Окръжен съд Варна. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.