3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 612 гр. София, 26.10.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2452 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частни жалби на К. П. и [фирма], с управител К. П., срещу определение № 116/ 08.05.2017г. по ч.т.д. № 166/ 2017г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено разпореждане от 14.10.2016г. по т.д. № 10/2014г. на Окръжен съд – Габрово за връщане на въззивната им жалба вх. № 3705 / 17.10.2014г. срещу решение №236/ 24.09.2014г., постановено по същото дело. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно по съображения, подробно изложени в частните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба на К. П., с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания акт въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 08.08.2016г. определение по чл.83, ал.2 ГПК К. Б. е освободена частично от внасяне на държавна такса по въззивната жалба- за сумата над 500 лева до пълния размер на таксата, като молбата на търговското дружество по чл.83, ал.2 ГПК е оставена без уважение. От определението на ВКС от 08.08.2016г. /с него е потвърдено разпореждане на Апелативен съд- Велико Т. за връщане на частна касационна жалба срещу определение от 11.02.1016г. на АС-Велико Търново, с което се потвърждава разпореждане от 03.04.2015г. на Окръжен съд- Габрово за връщане на частна жалба на страните против определението по чл.83, ал.2 ГПК от 05.12.2014г. по т.д. № 10/ 2014г. на ОС-Габрово/, до връщането на въззивната жалба на 14.10.2016г. страните не са внесли дължимата държавна такса по жалбата /500 лева, съответно 1677,12 лева/, като въз основа на всички последващи молби и жалби и многобройни искания на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса, въпреки влезлите в сила откази на съдилищата, е направен извод, че дължимите по въззивната жалба такси няма да бъдат внесени. Касаторката, К. П., се позовава на наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса за предпоставките за връщане на въззивната жалба след влизане в сила на окончателен съдебен акт относно дължимата държавна такса, като се представя определение № 85/ 19.05.2015г. на Апелативен съд – Велико Т. по в.ч.т.д. № 129/ 2015г. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касаторката въпрос е обуславящ за изхода на спора, като касационното обжалване следва да бъде допуснато по частната жалба на К.П. /в лично качество/ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като след депозирането й е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в определение № 393/ 27.07.2017г. по ч т.д. № 1191/2017г. на ВКС, ТК, I ТО, което изключва селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Според посочената практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК, която напълно се споделя от настоящия състав, при частична отмяна на определението, с което се отказва освобождаване на страната от внасяне държавна такса, съдът е длъжен да даде нов срок за внасяне на държавната такса, като в указанията си до страната следва да посочи и точния размер на таксата. Мотивирано е, че при указания от съда за внасяне в определен срок на държавна такса по искова молба / жалба и направено преди или по време на течението на този срок искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на страната от внасяне на таксата, до приключване на производството по чл.83, ал.2 ГПК с влязло в сила определение, страната не дължи внасянето й, независимо, че развитието на производството по чл.83, ал.2 ГПК не спира /арг. чл. 61 ГПК/ течението на дадения срок за внасяне на таксата. Ако определението, с което се потвърждава частичен отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса не подлежи на обжалване, същото не подлежи и на връчване, съобразно чл.7, ал.2 ГПК. От това обаче не следва, че с факта на влизане в сила на определението по чл.83, ал.2 ГПК започва да тече нов срок за внасяне на тази част от държавната такса, за която страната не е била освободена. Процесуалните срокове и началния момент на тяхното течение се определят само по два начина - или от самия закон, или от съда /чл.59 ГПК/. В случая липсва законоустановено правило, според което преключването на производството по чл.83, ал.2 ГПК да поставя началото на течение на нов срок за внасяне на таксата, за която страната не е била освободена /изцяло или частично/. Ето защо, съдът е длъжен да уведоми страната за началото на новия срок за изпълнение на указанията за внасяне на държавната такса, като при частично освобождаване от задължението за внасянето й, в указанията до страната следва да се посочи и размера на дължимата за внасяне такса. На тази плоскост е и даденото принципно разрешение в разяснителната част на т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че срокът за предприемане на процесуални действия тече от момента, в който страната е известена за процесуалните си права и задължения, като страната се счита известена, когато съдът я е уведомил за началото на срока или този ден е посочен в закона. В настоящия случай, окръжният съд след приключване на процедурата по чл.83, ал.2 ГПК не е дал указания за внасяне на таксата, поради което определението на апелативния съд в частта, в която се потвърждава определението за връщане на въззивната жалба на К.П. /в лично качество/, следва да бъде отменено, като делото се върне на Окръжен съд – Габрово за даване на нов срок за внасяне на държавната такса с точни указания за размера й. Касаторът, [фирма], не е изпълнил дадените с определение от 14.07.2017г. по в.ч.т.д. № 166/ 2017г. на Апелативен съд - Велико Т. указания за отстраняване на пороци на частната касационна жалба, изразяващи се в: невнасяне на държавна такса от 15 лева по нея, непредставяне на приложенията по чл.284, ал.3, т.1 и т.4 ГПК и неприподписване на жалбата от упълномощен адвокат, съгласно чл.284, ал.2 ГПК. Частната касационна жалба на дружеството не може да бъде върната, тъй като указанията на съда не са му редовно връчени. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като е известен личния адрес на управителя на дружеството - К. П., на който адрес следва да бъде изпратено определението от 14.07.2017г. с указания то да се връчи лично на К. М. в качеството й на управител на [фирма]. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 116/ 08.05.2017г. по ч.т.д. № 166/ 2017г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, в която е потвърдено разпореждане от 14.10.2016г. по т.д. № 10/2014г. на Окръжен съд – Габрово за връщане на въззивната жалба на К. П. - вх. № 3705 / 17.10.2014г. срещу решение №236/ 24.09.2014г. по т.д. № 10/2014г. на Окръжен съд – Габрово. ОТМЕНЯ определение № 116/ 08.05.2017г. по ч.т.д. № 166/ 2017г. на Апелативен съд – Велико Т. и потвърденото с него разпореждане от 14.10.2016г. по т.д. № 10/2014г. на Окръжен съд – Габрово за връщане на въззивната жалба на К. П. - вх. № 3705 / 17.10.2014г. срещу решение №236/ 24.09.2014г. №236/ 24.09.2014г. по т.д. № 10/2014г. на Окръжен съд – Габрово. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Велико Т. за изпълнение на процедурата по връчване на определението от 14.07.2017г. по в.ч.т.д. № 166/ 2017г. на [фирма] чрез управителя на дружеството- К. П., на адрес – [населено място], ул. Хризантема” № 21, ет.1, ап.1, с указания определението да се връчи лично на К. М. в качеството й на управител на [фирма]. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.