Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 17 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1062 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Велико Търноро, и по жалба на гражданския ищец [фирма], представлявано от управителя на дружеството, срещу нова въззивна присъда на Великотърновски окръжен съд № 65 от 15.04.2016 г, по ВНОХД № 444/15. С въззивния акт е отменена присъда № 3 от 16.01.2013 г на Районен съд, Велико Търново, по НОХД № 240/12, в следните части: в наказателно-осъдителната част, в гражданско-осъдителната такава, и в частта относно дължимите разноски, както следва: в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец направените от него разноски за процесуално представителство, в размер на 1 454, 55 лв, в частта относно дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, възлизаща на 5 292, 83 лв, и в частта относно разноските на досъдебното производство и съдебната фаза, възлизащи на 872 лв и 5 лв, за служебно издаване на изпълнителен лист, и подсъдимият Е. И. Н. е признат за невинен в това, че в периода от 28.01.2004 г до 7.09.2006 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице: управител на [фирма], съзнателно е сключил неизгодни сделки: договори за правна защита и съдействие с адвокат П. И. Л. от Адвокатска колегия, В. Т., и с адвокат П. В. Л. от Адвокатска колегия, В., и от това е произлязла значителна вреда за представляваното от него дружество, в размер на 132 320, 75 лв, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу него граждански иск обезщетение за имуществени вреди, в размер на 132 320, 75 лв, заедно със законните последици, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 28.01.2004 г до 7.09.2006 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице: управител на [фирма], съзнателно е сключил неизгодни сделки: договори за правна защита и съдействие с адвокат П. И. Л. от Адвокатска колегия, В. Т., и с адвокат П. В. Л. от Адвокатска колегия, В., и от това е произлязла значителна вреда за представляваното от него дружество, в размер на 132 320, 75 лв, с оглед на което и на основание чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 вр. чл. 2, ал. 2 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и на „лишаване от право да заема ръководна, материалноотговорна и отчетническа дейност, за срок от три години, като е оправдан по обвинението със стойностен предмет, възлизащ на 49 619, 94 лв. Подсъдимият е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на гражданския ищец [фирма], обезщетение за имуществени вреди, претърпени от престъплението по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, в размер на 132 320, 75 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му претендиран размер от 181 940, 69 лв. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец направените от него разноски за процесуално представителство, в размер на 1 454, 55 лв. Осъден е и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, възлизаща на 5 292, 83 лв, в полза на държавния бюджет по сметка на Великотърновски районен съд, както и направените по делото разноски, в размер на 872 лв и 5 лв, за служебно издаване на изпълнителен лист. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти е допуснато съществено процесуално нарушение, че не са изпълнени задължителните указания на касационната инстанция, че материалният закон е приложен неправилно. С протеста се иска произнасяне на ВКС, на основание чл. 354, ал. 5 НПК, с което да бъде отменена въззивната присъда и да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението, залегнало в обвинителния акт, както и да бъде осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение за имуществени вреди, в претендирания от дружеството размер. Изразява се становище за това, че определеното от първата инстанция наказание е занижено и оттам, явно несправедливо, поради което прокурорът счита, че то следва да бъде увеличено. С жалбата на гражданския ищец се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че неправилно е отхвърлен гражданският иск за имуществени вреди, предявен в пълния размер на обвинението. Иска се пререшаване на въпроса относно гражданската отговорност по начин, изгоден за дружеството жалбоподател. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Изтъква, че жалбата на гражданския ищец може да бъде уважена, ако съдът я счете за основателна. Повереникът на дружеството граждански ищец представя становището си в писмен вид, с което заявява, че поддържа жалбата и счита, че същата следва да бъде уважена. Защитата счита, че въззивният акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият изтъква, че е сключил процесните договори за правна помощ в интерес на дружеството, че не е извършил престъпление и моли да бъде оставена в сила въззивната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е трето по ред касационно такова. На основание чл. 354, ал. 5 НПК, пред настоящия състав се проведе съдебно следствие, в хода което се пристъпи към допълнителен разпит на св. Т. и на св. Л.. Подсъдимият се възползва от правото си да даде допълнителни обяснения по обвинението. Събраха се писмени доказателства, поискани от съда и се приеха такива, представени от защитата. Първото касационно производство е проведено по н. д. № 738/14 по описа на ВКС, по което е постановено решение № 315 от 9.09.2014, с което е отменена въззивна присъда на Окръжен съд, Велико Търново, по ВНОХД № 93/12, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. Съставът на ВКС е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо анализа на доказателствата, довело до неверни доказателствени изводи и оттам, до неправилно приложение на материалния закон. След връщане на делото във въззивната инстанция е постановена нова въззивна присъда № 9 от 30.01.2015 г, по ВНОХД № 332/14 по описа на Великотърновски окръжен съд. Този съдебен акт е отменен при второто разглеждане на делото в касационната инстанция с решение на ВКС № 236 от 28.10.2015 г, по н. д. № 498/15. Съставът на ВКС е намерил, че са допуснати нарушения на процесуалния закон и на материалния такъв, предпоставящи необходимост от ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. При поредното / трето поред / разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановена присъдата, предмет на настоящата касационна проверка. Настоящият състав на ВКС намира, че протестът и жалбата на гражданския ищец са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а въззивният акт, в сила. Съображенията за това са следните: На първо място, доказателственият анализ на въззивния съд не страда от процесуални пороци. Обсъдени са в пълнота събраните писмени и гласни доказателства, като е отделено място и на приетите експертни заключения. Доказателствата, събрани от настоящата инстанция при проведеното съдебно следствие, са в подкрепа на изведените от окръжния съд изводи по релевантните факти. ВКС е изразил становище / във второто отменително решение /, че в обвинителния акт са използвани два критерия за престъпна неизгодност на инкриминираните сделки, а именно: 1/ двойно заплащане на тяхната цена / „дублиране” /, и 2/ заплащане в повече от допустимото / „прекомерно” /. Посочено е, че неизгодността на договорите, в двата варианта, е измервана от прокурора обективно, независимо от конкретната преценка за качеството и количеството на оказаната правна защита и съдействие. Отбелязано е, че вторият критерий не е годен да изпълни своята роля, а е необходимо да бъде обсъдена годността на първия критерий / за двойното заплащане /, отнесен към част от инкриминираните договори / тези по п. 7, 9, 11, 12, 19, 21, 22, 25, 29 и 30 на обвинителния акт /. В обвинителния акт „дублирането” е обяснено със съвпадението между дължимото по абонаментния договор и възнаграждението, предвидено в съответните договори за правна помощ. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 220 НК се изразява в съзнателно сключване на неизгодна сделка, от която е последвала значителна вреда за представляваното от длъжностното лице предприятие или организация / в случая, дружество с държавно и общинско имущество /. Сключването на неизгодна сделка е умишлено деяние, при което, за да е осъществен съставът и от субективна страна, е необходимо да е установен умисъл на дееца / длъжностното лице / и по отношение на резултата / вредата /. В тази насока се е произнесъл още Пленумът на Върховния съд с Постановление № 7 от 23.12.1976 г, което не е загубило сила. По настоящето дело е установено от фактическа страна, че подсъдимият е поел управлението на [фирма], в момент, когато е имало нерешени правни спорове, както и множество дела, заведени от и срещу дружеството. Тогава не е имало юрисконсулти по трудов договор / или по граждански договор /, които да дават становище по текущи правни въпроси, респективно да се явяват по делата. Подсъдимият е инициирал провеждане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки, класирала на първо място адвокат П. Л., с когото на 30.03. 2004 г е сключен договор за текущо правно обслужване / абонаментен договор /. Оттогава посоченият адвокат се е сблъскал със сериозни трудности по обхващане в пълнота на правната защита на дружеството, особено за участие по висящите дела. Обемът на работата е предопределил необходимост от ангажиране и на друг адвокат, а именно: П. Л. от Адвокатска колегия, В., който да осигури правната защита на дружеството, което се е случило със знанието и одобрението на подсъдимия, а и такава възможност е предвидена в чл. 3, ал. 2 от абонаментния договор. На това основание, в инкриминирания период, двамата адвокати П. Л. и П. Л. са осъществили правна защита и съдействие по множество дела, участвали са при водене на преговори с неизправни длъжници, при уреждане на споровете с частните водни сдружения, давали са консултации по трудовоправни въпроси, по такива, касаещи „Колективния трудов договор”, по необходимостта от провеждане на други процедури относно материално-техническото снабдяване на дружеството и управленски въпроси, за решаването на които е необходима квалифицирана правна помощ. От съществено значение за изхода на делото е да бъде обсъдена характеристиката на абонаментния договор и неговото съдържание, а именно: Съгласно чл. 2, възложителят: [фирма], представлявано от управителя Е. Н., възлага, а изпълнителят: адвокат П. Л., се задължава срещу възнаграждение да осигури и предостави компетентна правна помощ под формата на устни и писмени консултации, становища, проекти за договори, спогодби, както и извършване на материално или процесуално представителство пред съдилища, органи на МВР, прокуратура и следствени органи на територията на цялата страна, в рамките на учреденото му пълномощно. Съгласно чл. 3, ал. 1, изпълнителят се задължава да консултира възложителя при осъществяване на търговската му дейност, като извършва следните действия: 1. Устно или писмено консултиране и даване на писмени становища по трудово-правни въпроси между възложителя и негови работници или служители, 2. Изготвяне на проекто-пълномощни и договори, подлежащи на нотариално вписване, 3. Представителство пред трети лица във връзка със сключване на нотариални договори, както и представителство пред нотариуси и службите по вписвания при съответния Районен съд, 4. Изготвяне на проекто-договори, обслужващи търговски сделки, 5. Консултиране или даване на писмени становища във връзка със сключването на търговски сделки, 6. Представителство пред Централния регистър на особените залози при Министерство на правосъдието на Република България, 7. Консултиране по предстоящи процедури по Законта за обществените поръчки, 8. Консултации или становища по граждански, търговски, административни и наказателни дела, както и процесуално представителство пред всички институции на съдебната власт / съд, прокуратура, следствие, полиция и др. /, 9. Да предприеме всички правни и фактически действия по събирането на задълженията от страна на абонати към възложителя / да изготвя покани, да води преговори, да подготвя проекти за споразумения и да образува и да води дела за събиране на дължимите суми в съответната съдебно-изпълнителна служба /. В чл. 3, ал. 2 е предвидено, че за изпълнение на задълженията по чл. 3, ал. 1, изпълнителят има право да ангажира и друг адвокат, след като уведоми за това възложителя, а последният се задължава в тридневен срок от уведомяването да издаде на посочения от изпълнителя адвокат съответните пълномощия за изпълнение на поръчката. В чл. 7 е уговорено заплащане на текущо месечно възнаграждение от 1 400 лв, за изпълнение на задълженията по чл. 3, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от договора, а за изпълнение на тези по чл. 3, т. 8 и 9, заплащане на хонорари, изчислени съобразно параграф 2 от Наредба № 1 от 1.10.1999 г за минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. При сключване на договора за правна помощ страните разполагат със свобода на договаряне на възнаграждението, тъй като Наредбата за адвокатските възнаграждения предвижда само минималното заплащане на адвокатския труд. При тълкуване на волята на страните, изводима от договора за правно обслужване, следва, че месечното възнаграждение от 1 400 лв обезпечава текущото правно обслужване под формата на консултации, касаещи дейностите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. от 1 до 7, а за консултации и становище по дела и процесуалното представителство пред институциите на съдебната власт, както и за събиране на задължения от абонати на дружеството и други длъжници, включително и чрез водене на изпълнителни дела, се дължи отделно възнаграждение по Наредбата за адвокатските възнаграждения. Следователно, от съдържанието на договора за текущо правно обслужване, използван от прокуратурата, за да вмени на подсъдимия „двойно заплащане”, дори и по обективен критерий / което е недопустимо в наказателния процес / не следва, че адвокатската защита ще се заплаща само в рамките на определеното месечно възнаграждение / напротив, тази сума покрива единствено текущото правно обслужване по чл. 3, ал. 1, от т. 1 до т. 7, а относно действията по т. 8 и 9, се дължи отделно заплащане /. От друга страна, наличието на абонаментен договор не изключва възможността на управителя да поиска, респективно, да получи правна помощ извън договора, когато прецени, че това е необходимо за защита на интересите на представляваното от него дружество. Това е така, защото правото на защита на гражданите и юридическите лица е гарантирано на всички нива: от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Конституцията на Република България, Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Административен процесуален кодекс, и не може отнапред да бъде ограничавано и свеждано само до една правна възможност / в случая, до абонаментния договор /, както и не може да се изисква от представляващия дружеството да го упражни от името и за сметка на юридическото лице само при определени условия и в определени граници / в случая, само въз основа и в рамките на абонаментния договор /. ВКС е изразил становище, че е недопустимо обвинението да бъде обосновано единствено по обективния критерий „дублиране” на плащането за адвокатски услуги, а следва да бъде установено при спазване на изискванията по чл. 303, ал. 2 НПК, че признаците от състава по чл. 220, ал. 1 НК са налице. По настоящето дело обаче не е доказано, че подсъдимият в качеството си на стопански ръководител е ощетил дружеството, като е сключил договорите за правна помощ, предмет на обвинението, което би било вярно, ако тези сделки са неизгодни за дружеството и го увреждат. Събраните по делото доказателства обаче категорично опровергават този правен извод. Напротив, изяснено е, че инкриминираните договори за правна помощ са сключени в интерес на дружеството, за което е настъпил благоприятен резултат по множество от заведените дела. Освен това, несъстоятелна е тезата на прокурора, че може да бъде поставен знак на равенство между заплатеното адвокатско възнаграждение и „вредата” за дружеството, която, според прокуратурата, възлиза на размера на заплатеното възнаграждение. Това е така, защото договорът за поръчка е двустранен и възмезден, което означава, че по него права и задължения възникват и за двете страни. За положения от него труд на адвоката се полага възнаграждение, което е съществен елемент от договора. Когато въз основа на договора за правна помощ, е заплатено адвокатско възнаграждение и правната защита е осъществена, не може да се счита, че на дружеството е причинена вреда, тъй като са изпълнени двете насрещни престации. Нещо повече, преобладаваща част от съдебните решения са произнесени в полза на дружеството, откъдето се е стигнало и до присъждане в негова полза на направените разноски, включително и на тези, касаещи адвокатското възнаграждение. Установено е, че в инкриминирания период дружеството е било стабилно, постигало е добри резултати и е получило печалба, откъдето следва, че усилията на управителя / подсъдимия / са дали положителен резултат. С оглед на изложеното, настоящият състав прие, че и критерият „дублиране” не е годен да обуслови наказателна отговорност за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, тъй като признаците от състава на посоченото престъпление не са налице. Известно е, че цената на правната помощ не може да бъде определена по „средна пазарна стойност”, тъй като се касае за специфичен предмет на договора за поръчка / адвокатска защита и съдействие /, който не може да има „осреднена” цена. При сключване на договора за правна помощ страните разполагат със свобода на договаряне на възнаграждението, тъй като Наредбата за адвокатските възнаграждения предвижда само минималното заплащане на адвокатския труд. Що се отнася до т. нар. „прекомерност” на възнаграждението, в Гражданския процесуален кодекс е предвидена възможност за намеса на съда, по възражение на другата страна, и евентуално намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по критерия „фактическа и правна сложност на делото”. По настоящето дело е налице и друго основание за оставяне в сила на оправдателната присъда, което самостоятелно обуславя такъв изход на правния спор. Това е така, защото липсва субективната страна на състава на посоченото престъпление. Установено е, че подсъдимият се е ръководил от идеята да оздрави финансово дружеството, да му осигури всеобхватно правно обслужване и така да защити неговите интереси, тоест, липсва умисъла за сключване на неизгодна сделка и за причиняване на вреда на дружеството, респективно, липсва умисъл за причиняване на вреда. На следващо място, правилно е решен и въпросът относно гражданската отговорност. Това е така, защото липсват елементите на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, които да предпоставят реализиране на гражданската отговорност за вреди. Ето защо, правилно въззивният съд е отменил присъдата в гражданско-осъдителната й част и е отхвърлил предявения от дружеството граждански иск. По изложените съображения, протестът и жалбата са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Великотърновски окръжен съд № 65 от 15.04.2016 г, по ВНОХД № 444/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: