5 РЕШЕНИЕ № 453 София, 06.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1278/2012 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. С определение №79/24.01.2012 г. по гр.д.№724/2011 г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение №І-123/04.01.2022 г. по гр.д.№1843/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., първи въззивен състав. Срещу влязлото в сила решение на въззивната инстанция е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК от ответника по исковата молба Ц. В. Я. от [населено място]. В молбата се твърди, че след приключване с влязлото в сила решение №44/04.6.2010 г. по гр.д.№17/2009 г. по описа на Царевския районен съд е уважен искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, въз основа на конвертиран в предварителен договор за покупко-продажба на имот нищожен нотариален договор. Твърди се, че след приключване на делото се е снабдил с ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и не би могло да му е било известно преди решаване на делото, и с което не могъл да се снабди своевременно. Като такова се сочи частна графологическа експертиза, поръчана от И. Я. и Д. Б., която е изследвала подписа под пълномощно, с което баща му В. Д. Я. е упълномощил Е. Т. Д. да продаде собствения му недвижим имот. Сочи се, че за това доказателство от друга страна по надлежния ред се установява неистинност на документ, върху който е основано решението. По нататък в молбата се излага, че с влязло в сила решение №96/18.6.2004 г- на РС – Царево, е прогласена нищожността на сключен договор за продажба, обективиран в нот.акт № **, т.**, н.д.№462/199* г. на ЦРС и е отменен въпросния нотариален акт за покупко-продажба на процесния по делото апартамент. Твърди, че договорът за покупко-продажба в нотариална форма, който е конвертиран като предварителен по настоящото дело, е прогласен за нищожен поради неспазване изискването за форма на пълномощното, с което се е легитимирал представителят на продавача по сделката. Навежда се довод, че с молбата за отмяна се представя ново доказателство, от което е видно, че договорът за покупко-продажба е нищожен и поради липса на съгласие, тъй като подписът положен за упълномощител не е на баща му, защото не е изпълнен от него, което е видно от представеното доказателство – графологическа експертиза. С оглед изложеното се моли отмяна на влязлото в сила решение на районния съд, на основание чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. В съдебно заседание на 11.3.2013 г. молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представителна молителя – адв. В.. Ответницата по молбата за отмяна В. М. К., посредством процесуалния си представител – адв. Р.Д., е депозирала отговор по смисъла на чл.306, ал.3, изречение трето ГПК, с който оспорва молбата за отмяна. Претендира разноски за отменителното производство. В съдебно заседание на 02.12.2013 г. становището се поддържа от процесуалния й представител – адв. П., която депозира и писмена защита. Претендира разноски по представен списък. Ответницата по молбата за отмяна И. В. Я. е депозирала отговор по смисъла на чл.306, ал.3, изречение трето ГПК, с който счита молбата за отмяна за основателна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговорите на ответничките по молбата, становищата на процесуалния представител на молителя и този на първата ответница по молбата, изразено в съдебно заседание, както и писмената й защита, и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. От обстоятелствената част на молбата и представеното в настоящото производство доказателство е видно, че молителят се позовава на частна графологична експертиза, от която според него е видно, че “почеркът на ръкописният текст в пълномощното не е на В. Д. Я. и не е изпълнен от него”, както и, че “подписът след “упълномощител” не е положен от В. Д. Я.”, и за която експертиза, датирана от 30.4.2002 г., не е знаел. С оглед изложеното, относно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК обаче молителят нито е твърдял обстоятелството, изложено в представената от него експертиза, нито се е позовавал на него, нито са налице независещи от него причини да не може да се установи това обстоятелство. Производството по делото е протекло при действието на ГПК от 2007 г. Следователно още в отговора по чл.131 ГПК или най-късно в първото проведено по делото съдебно заседание молителят е следвало да се позове на обстоятелството, за което представя писменото доказателство с молбата за отмяна. Нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, е налице оспорване относно положения от наследодателя на молителя подпис. Освен това, представената експертиза е по друго дело, по което молителят в настоящото производство е действал като непълнолетен със съгласието на майка си. Затова не може да се приеме, че са налице независещи от него причини за установяване на твърдяното обстоятелство. В случая се касае и за частен свидетелстващ документ, който не се обхваща от хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поради това не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, на която молителят се позовава, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/отм./- сега чл.124, ал.4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. Ето защо частната експертиза не се обхваща от елементите на фактическия състав на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, поради което и на това основание молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода от спора в настоящото производство молителят следва да заплати на ответницата по молбата В. К. деловодни разноски в размер на 500 лева. Водим от горните съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от ответника по исковата молба Ц. В. Я. от [населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК на влязлото в сила въззивно решение №І-123/04.01.2022 г. по гр.д.№1843/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., първи въззивен състав. ОСЪЖДА Ц. В. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], блок , вх., ет., ап., да заплати на В. М. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], деловодни разноски в размерна 500/петстотин/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: