Р Е Ш Е Н И Е № 204 Гр. София, 13 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 645 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Л. Р. П. (чрез адв. А. К.) за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 558/ 2012 г. на Окръжен съд – Шумен, отмяна на решение № 28 от 12.03.2013 г. за оправдаване на осъдения или за връщане да делото за ново разглеждане. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за неправилно прилагане на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не изпълнил задължението си отново да разясни на пострадалите правото им да поискат прекратяване на наказателното производство. Нарушението на закона е обосновано с постановяването на осъдителна присъда по несъставомерно престъпление и с определяне на наказанието при условията на чл. 54 от НК, вместо по чл. 58а от НК. Осъденият и неговият защитник не вземат участие в настоящото производство. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за възобновяване за неоснователно, тъй като не са допуснати претендираните нарушения на закона и на процесуалните правила. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С Присъда № 122 от 05.11.2012 год. по н.о.х.д. № 1371/ 2012 год. Шуменският районен съд признал подсъдимия Л. Р. П. за виновен в това, че на 18.06.2012 год. в гр.Ш., при управление на лек автомобил „Р. М.” с д.к. [рег.номер на МПС] , нарушил правила за движение по пътищата (чл. 50, ал. 1 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на М. В. Л. в размер на 2 290 лева и на [фирма], представлявано от В. Х. Х. в размер на 2 870 лева, общо възлизащи на 5 160 лева, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание пробация, включваща задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК за срок от шест месеца. На основание чл. 343г от НК съдът наложил и допълнително наказание лишаване от право осъденият да управлява МПС за срок от три месеца. В полза на пострадалия граждански ищец М. В. Л. било присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2290 лева, заедно със законната лихва, считано от 18.06.2012 г. С решение № 28 от 12.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 558/ 2012 г. Шуменският окръжен съд изменил първоинстанционния съдебен акт, като отменил присъденото обезщетение, лихви и държавна такса, поради отказ от иска. В останалата част потвърдил присъдата. Процесуално допустимото искане на осъдения Л. Р. П. е направено в законовия срок, но е неоснователно. Наказателната отговорност на осъдения П. е ангажирана за причиняване на значителни имуществени вреди в размер на 5 160 лева – повече от 14 минимални работни заплати. Престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК е осъществено чрез едно изпълнително деяние, а имуществените последици от него настъпили за двамата водачи на катастрофиралите автомобили. За прекратяване на наказателното производство е необходимо изричното съгласие на всеки един от тях. И тъй като свид. Л. е изразил становище за продължаване на делото, наблюдаващият прокурор не е имал правно основание частично да прекрати производство спрямо другия пострадал Х.. Възражението на осъденото лице за допуснато от прокурора процесуално нарушение, изразило се в липсата на постановление за частично прекратяване на наказателното производство след заявеното от пострадалия В. Х. искане в тази насока е неприемливо. Затова и напълно правилно Шуменската районна прокуратура е внесла обвинителен акт за извършеното (едно) престъпление, а общият размер на причинените с него вреди е покривал съставомерния признак. Не е налице посоченото в искането на осъдения П. основание за неговото оправдаване. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и от съдебните състави, разгледали делото. Първоинстанционният съд е изпълнил своите правомощия, като е разяснил на страните техните права в процеса. Още в призовките за първото съдебно заседание двамата пострадали били уведомени за възможността да предявят граждански искове и да се конституират като ищци и частни обвинители. В съдебния протокол от 05.11.2012 г. се съдържа запис на изричните изявления на Л. и Х. – първият настоял наказателното производство да продължи, а вторият не променил позицията си от досъдебното производство деецът да не бъде съден. И тъй като имуществените вреди на пострадалия Л. не били възмездени към този момент, той предявил граждански иск срещу подсъдимото лице и участвал в процеса като граждански ищец. Становищата им са взети преди началото на съкратеното съдебно следствие, като районният съд не е разполагал с правомощие да прекрати наказателното производство. Пострадалият има право да поиска прекратяване на наказателното производство в предвидените от закона случаи и следователно от неговата воля и преценка зависи дали да упражни това право и в кой момент. С упражняването му настъпват точно определени в закона правни последици – задължение за компетентните органи да прекратят наказателното производство. Законът е въвел преклузивен срок за упражняване на правото – до началото на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Обвиняемият (респ. подсъдимият) не разполага с възможност да настоява пострадалия да реализира своето право. Когато пострадалите от едно престъпление са няколко, наказателното производство се прекратява по реда на чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК само след изричното искане на всички пострадали, а не само на някои от тях. Не е допуснато и твърдяното нарушение на закона с приложението на института по чл. 54 от НК при определяне на наказанието. Първоинстанционното съдебно следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, като осъденият е признал фактите, посочени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК предвижда в тези случаи наказанието да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Институтът регламентира по-благоприятен режим за дейците, който обхваща само най-тежките наказания: лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Останалите по-леки от тях наказания, предвидени в санкционната част на съответния престъпен състав, се определят по общия ред по чл. 54 от НК (освен ако не са налице основанията по чл. 55 и 58 от НК). В настоящия случай съдът е преценил като най-подходящо измежду предвидените в чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК две алтернативни санкции по-лекото от тях - пробация. Това наказание не е посочено сред изрично предвидените в чл. 58а от НК, за които този институт се отнася. Ето защо наказанието на осъдения П. законосъобразно е било определено при условията на чл. 54 от НК. Не са налице посочените от осъдения Л. П. основания за оправдаването му или за връщане на делото за ново разглеждане. Искането му за възобновяване като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Р. П. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 558/ 2012 г. на Окръжен съд – Шумен. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.