Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 03.07.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1311/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. М. С. Н. е подала касационна жалба против решение № 486 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 2601/2018 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът Н., чрез пълномощника си – адв. Я. С. е поддържала подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложила разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е загинал нейният съпруг, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната е разгледала обстоятелствата, съобразно които съдът е определил като удовлетворяващо вредата присъденото от първата инстанция обезщетение, като е поддържала, че решаващият състав не е мотивирал извода си с установените по спора факти, не ги е разгледал и не е изложил своите разбирания относно цитираната от него задължителна практика. Подробно е мотивирано в жалбата и становището за основателност на претенцията до претендирания в настоящето производство размер от 150 000лв. Ответникът по касация- ЗД „Б. инс” АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Ал. И. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищцата в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от водача на джип „ Г. Ч.”- Г. К., неимуществени вреди от предизвиканото от него на 04.03.2016г. ПТП, при което е причинена смъртта на нейният съпруг – Н. Н.. При определяне размера на следващото се обезщетение за причинените неимуществени вреди, за да приеме за правилно определено присъденото от първостепенния съд обезщетение, въззивният съд, е мотивирал постановения резултат, като е изброил предпоставките съобразно ППВС № 4/68г. и е добавил също така общо, че съобразява и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Така е обосновано като справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетението от 100000лв. С определение № 105 от 19.02.2020г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „ Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер / чл.52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди”. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от разясненията дадени по приложението на чл.52 ЗЗД с т.11 на ПП ВС №4/68г. По същество, касационната жалба е частично основателна. Налице е противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и сочената от страната т.11 на ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят съставът на САС не е съобразил с установеното по спора, релевантните съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти. Вместо това се е задоволил само да изброи дадените със обсъжданата задължителна практика указания, свързани с предпоставките по приложението на чл.52 ГПК, които сами по себе си и чрез тяхното изброяване не могат да обосноват извода му за определяне на посоченият конкретен размер на вредата. Критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени с цитираната задължителна практика / ППВС 4/68г./ като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, обаче, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си и ги обоснове с установените факти. Изброяването на тези критерии, представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на определяне на обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено съдържание, изведено от конкретните факти, доказани от ищцата. В тази връзка и с оглед прилагане на изброените от него критерии, въззивният съд е следвало да съобрази силната връзка между съпрузи в дълготраен брак, при която смъртта на единия от тях е изключително тежко преживяване, променящо по негативен начин живота на преживелия. Всичките тези установени и според състава, факти водят до извод, различен от направения. С оглед изложеното и липсата на обоснованост на решението на САС, следва извода, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди. Както бе отбелязано, в случая, съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, които не са разгледани в контекста на доказано преживяните от ищцата страдания и последиците от тях. Този извод се налага от това, че съставът е мотивирал решението си не с установеното по спора, а с въвеждане на общи указания и общи изводи, без да обсъди подробно реално понесените вреди и съответно да ги съобрази, както му налагат изброените предпоставки, определени от задължителната практика, обсъдена по-горе. В производството пред инстанциите са били доказани причинените страдания на ищцата.Загубата на съпруг е болезнено и нежелано преживяване, което оставя траен отпечатък върху по-нататъшният живот на ищцата. Връзката между съпрузи живели заедно, без да се разделят 40 години, винаги е дълбока и емоционална. Липсват данни съпрузите да са били в лоши отношения, а тъкмо обратното – доказана е чрез гласни доказателства връзката на близост и обич между тях. Освен това, установени са трайните и необратими депресивни състояние на ищцата, с оглед изслушаната съдебно психиатрична експертиза, чието заключение изрично определя наблюдавана изразена депресивна симптоматика – дистимия, анхедония, инсомния, емоционална неустойчивост, идеи за безсмисленост и изолация от околните довела до тежко нарушено психично функциониране. Или доказани са и с оглед тези данни, претърпяните неимуществени вреди – загуба на морална подкрепа и разбиране, което не може да бъде получено от друг, освен от нейния съпруг. Установено е било по спора от изслушаните гласни доказателства, че ищцата след загубата на съпруга си се е променила, затворила се е, отишла е да живее сама на село. Не е съобразена, макар и спомената от съда още и икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити като същите са с достатъчно високи стойности, обосноваващи възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди.Тези безспорно установени по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, както вече бе обосновано водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора вреди, изразени в стойностния им адекват. Следователно, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение. С оглед изложеното и във връзка с интензитета на тежкото емоционално преживяване, както и последиците от него, променящи съществено живота на ищцата, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 130 000лв. Или решението,обективиращо отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата над 100 000лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.226, ал.1 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 30 000лв. В останалата обжалвана част до 150000лв. / пердявени частичто от 200000лв./ решението на САС следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора, следва да бъде уважено направеното с приложения списък по чл.80 ГПК искане за разноски за касационното производство. Касаторът е поддържала искането си за разноски, с оглед разпоредбата на чл.38,ал.1, т.2 ЗА, като е посочила, че е осъществена безплатна защита по делото от адв. Я. С.. Тези разноски се дължат от противната страна, с оглед изхода на спора и променения с настоящето решение резултат. Ето защо на адв. С., като пълномощник, осъществяващ представителство по отношение на ищцата по спора- сега касатор- по реда на по чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъдят на основание чл.7,ал.2 Наредба № 1 /04г. разноски за касационното производство в размер на 1812 лв., като към тях се прибави и начислено ДДС / с оглед установеност на регистрацията на адв. С. по ЗДДС/ или общо 2114.40лв. Ответникът на основание чл.78,ал.6 ГПК дължи и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 630 лв. По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 486 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 2601/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, е потвърдено решение №754 от 02.02.2018г. по гр.д. № 1115/16г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от М. С. Н. против ЗД „ Б. инс” АД, [населено място] иск по чл.226 КЗ/отм./ за разликата над 100 000лв. до 130 000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Б. инс” АД, [населено място] да заплати на М. С. Н. разликата над 100 000лв. до 130 000лв. или още 30 000лв. - съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на съпругът й Н. Н. при ПТП на 04.03.2016г., ведно със законната лихва върху така присъденото обезщетение от 04.03.2016г.. до окончателното изплащане, както и на адв. Я. В. С. от САК адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 2114.40лв. за касационното производство и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 630лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 486 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 2601/2018 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: