4 Р Е Ш Е Н И Е № 163 С., 26.10. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1025/ 2010 година Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Емилия М. М. - от [населено място], обл. В., Фея Б. К. - от [населено място], З. Б. А. и М. Б. Х. - двамата от [населено място], обл. В. срещу Решение № 557 от 18.VІ.2010 г. по гр.д. № 323/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 965 от 5.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 803/2008 г. на СГС в обжалваната от ищците част, с която са отхвърлени исковете им, до предявените размери 60 000 лв. всеки. Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която Гаранционен фонд - [населено място] е осъден да плати на Емилия М. М. 30 000 лв. и на всеки от останалите ищци по 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от датата на исковата молба 19.ІІ.2008 г. Жалбоподателите правят оплакване за неправилност и необоснованост на решението, с което е прието съпричиняване от наследодателя им ½, без затова да са събрани по делото доказателства, като съдът е приел за доказани факти, установени в досъдебно производство, а съгласно чл. 222 ГПК (отм.) само присъдата на наказателния съд има задължителна сила затова извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Искат решението да се отмени в обжалваната част и исковете им изцяло да се уважат. Ответниците по жалбата Гаранционен фонд - [населено място] - ответник по делото и Иконом С. И. - от [населено място], обл. В. - трето лице помагач на страната на ответника, не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на ищците във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С определение, постановено по делото, е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касационно обжалване на решението в частта, с която исковете са отхвърлени, поради решаване в противоречие със задължителната съдебна практика на въпросите: с какви доказателства могат да се установят обстоятелства, имащи значение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и съставляват ли такива доказателства актове на органите на досъдебното производство. С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната от ищците част, с която са отхвърлени исковете им срещу Гаранционен фонд - [населено място] по чл. 88 ал. 1 б. ”б” ЗЗ (отм.), поради прието съпричиняване от наследодателя им 1/2. За да уважи исковете в посочените размери, съдът се е позовал на Протокол от 31.VІІ.2006 г. по НОХД №533/2006 г. на Врачански окръжен съд, по което дело, със споразумение, шофьорът на автобуса Иконом С. И., е признат за виновен затова, че на 5.Х.2005 г. около 20.10 ч. на пътя между [населено място] и [населено място], в нарушение на чл. 26 ал.1 ППрЗДП, без свидетелство за правоуправление за тази категория и в нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Х. М.. За да приеме съпричиняване от страна на загиналия, съдът е взел предвид данните в Обвинително заключение от 21.ІІ.2006 г. по сл.д.№ 471/2005 г. на О. - В. за фактическата обстановка на ПТП-то - движеща се по средата на дясната лента за движение необорудвана за движение нощем каруца с конски впряг, управлявана от Б. Х. М., след която се е движил автобусът, управляван от Иконом С. И., причинил смъртта на пострадалия. Решението в обжалваната част е незаконосъобразно. Установена и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 222 ГПК (отм.), сега чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди. Не съставлява доказателство, установяващо съпричиняване 1/2 от страна на загиналия Обвинително заключение от 21.ІІ.2006 г. по сл.д.№ 471/2005 г. на О. - В. за фактическата обстановка на ПТП-то, при което е загинал наследодателя на ищците. Това е официален документ по см. на чл. 179 ал.1 ГПК, но не е окончателен, а е постановен в отделна фаза на досъдебното производство, същият съставлява мнение на съответния орган за наличието или не на предпоставките за наказателно преследване на определено лице и не е доказателство за механизма на настъпване на ПТП и за поведението на участниците в него и няма задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието (чл. 300 ГПК). Само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието и относно това извършено ли е, неговата противоправност и виновността на дееца. Останалите факти, които имат значение за гражданските последици от деянието, подлежат на доказване от страната, която ги излага, с допустимите затова доказателства. Решението е влязло в сила и е налице основанието, на което следва да се ангажира отговорността на ответника, съгласно чл. 88 ал. 1 т. 1 б. ”б” ЗЗ (отм.), тъй като не е обжалвано от него в частта, с която предявените искове за обезщетения за неимущестнвени вреди, са уважени за 30 000 лв. - искът на съпругата и за по 20 000 лв. исковете за всяко от трите деца на загиналия при ПТП на 5.ХІІ.2005 г. Б. Х. М. по вина на водача Иконом С. И., управлявал автобус ”Ч. ЛС 51” с рег. [рег.номер на МПС] , без правоспособност да управлява автобус. Тъй като ответникът не е доказал твърдението си, че наследодателят на ищците е допринесъл за настъпване на ПТП-то, исковете са основателни и за разликата до предявените размери - 60 000 лв. всеки иск. Решението в обжалваната част следва да се отмени и да се постанови друго, с което исковете за обезщетение за неимуществени вреди да се уважат: за още 30 000 лв. на съпругата на загиналия и по 40 000 лв. за всяко от трите му деца, със законната лихва от датата на исковата молба 19.ІІ.2008 г., както е поискана, както се присъдят на ищците съобразно уважената част на исковете разноски по делото за първоинстанционното производство: на съпругата още 1000 лв. и на всяко от децата още по 1333.33 лв. - адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 557 от 18.VІ.2010 г. по гр.д. № 323/ 2010 г. на СГС, ГО, 8 с. в обжалваната част, както и Решение № 965 от 5.ІІІ.2010 г. по гр.д.№ 803/2008 г. на СГС в частта, с която не са присъдени на ищците изцяло направените по делото разноски и вместо това постановява: ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място] да плати на Емилия М. М. - от [населено място], обл. В. още 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, на Фея Б. К. - от [населено място], на З. Б. А. и на М. Б. Х. - двамата от [населено място], обл. В. - още по 40 000 лв. на всеки обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.ІІ.2008 г., както и разноски за първоинстанционното производство: 1000 лв. на първата ищца и по 1333.33 лв. на всеки от останалите трима ищци ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място] да плати държавна такса 600 лв. в полза на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: