4 гр. д. № 810/2010 г. на ВКС, ГК, І г.о. Р Е Ш Е Н И Е N 346 София, 30.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 810/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С. Г. Д., Т. Г. А., С. П. В. и Ц. П. Ц., чрез пълномощника им адв. А. К. от САК, са подали касационна жалба срещу решение от 05.02.2010 г. по гр. д. № 901/2007 г. на Софийски градски. Касационните доводи са за нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяването му и за необоснованост на правните изводи. С определение № 383 от 26.04.2011 г. по гр. д. № 810/2010 г. състав на ВКС е допуснал да се извърши касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него процесуален въпрос за обсъждане на всички доказателства, определяне доказателствената им стойност и относимост към спорното правоотношение. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК и намери следното: Касаторите са предявили срещу [фирма], [населено място] ревандикационен иск за 73.35% ид. ч. от дворно място с площ от 4428 кв. м., съставляващо част от имот пл. № 4972 от кв. 3 по плана на [населено място], м. „Продължение на трамвай № 4” при граници по буквите А-Е-Ж-Г-Д-Е от скицата към заключението на в. л., представляваща неразделна част от решение по адм. д. № 3624/1999 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-ти „Г” състав, с което е отменено отчуждаването за този имот, а по действащия план от 2001 г. - 2300 кв. м. са защриховани в оранжев цвят и означени с букви АБЗИА по скицата на в. л. Т. и попадат в УПИ І- за производство и администрация; 350 кв. м. са повдигнати в зелен цвят и означени с букви ВГДКЛМВ и съставляват част от УПИ ІV-„За търговия и администрация” и 220 кв. м. са повдигнати в син цвят и означени с букви ДЖЕЛКД и съставляващи част от УПИ ІІІ-„За производство и администрация”, като и трите парцела са в кв. 16, м. „СЗП С. юг”, по плана на [населено място]. Легитимацията си на собственици на спорния имот извеждат от заповед № РД-43-196/20.07.1999 г. на кметът на Столична община, издадена в производство по чл. 4 ЗВСНОИ, с която е отменена заповед № 188 от 11.02.1952 г. на МКСБ, за отчуждаването на имот пл. № 4972 в кв. 1 по стар план, а по действащ в кв. 3, м. „Продължение на трамвай № 4” до размер на 36.67 % ид. ч. Заповедта е изменена с решение от 31.07.2001 г. по адм. д. № 3624/99 г. на СГС, с която отчуждаването е отменено до размер на 73.35 % от имот пл. № 4972, който е имал площ от 4850 кв. м. Мотивите за това, са че имотът не е засегнат от мероприятието, за което е бил отчужден, а искане за отмяна на отчуждаването е направено само от част от наследниците на лица, от които е бил отчужден С. А. Ж. и Н. И. Ж., което е основание за частична отменяна на отчуждаване до размера на техните наследствени права. Легитимацията на собственици на наследодателите им касаторите установяват с нот. акт от 1937 г. за закупуване на нива в м. „Чешмата”, с площ от 3 дка от наследодателя Н. Ж.; с нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка в полза на С. А. Ж. за собственост на нива от 6 дка в същата местност, придобита на основание делба и давностно владение, съдебна спогодба за делба на наследствени имоти от наследодателя А. И. постигната по гр. д. № 173 от 1925 г. на Софийски окръжен съд, по която в дял на С. А. е поставена нива от 6 дка в м. Чешмата, а в дял на С. А. – нива с площ от 3 дка в същата местност. С приета техническа експертиза е установено, че заснетият в кадастралния план имот с пл. № 4972 е идентичен с нивата, предмет на описаната по-горе делба, което експертът е установил след съпоставяне на границите и съседите на имота с тези на заснетите съседни имоти в същия план. За да отхвърли иска, съдът е приел, че ищците не са доказали спорния имот да е бил собствен на наследодателите им и да е отчужден от тях за мероприятието „Продължение на трамвай № 4”, за което е предназначен имот пл. № 4972, целия с площ от 13190 кв. м. с одобрения със заповед № 188 от 11.02.1952 г. план на София. Намерил е, че единственото доказателство за установяване на тези факти е представен акт за държавна собственост № 4711 от 1962 г., на гърба на който е направено отбелязване, че имот пл. № 4972 е отчужден, но от записаното не може да се установи …”конкретно от кои лица е бил отчужден”, въпреки че в екземпляра от акта, представен във въззивното производство (стр. 87 по гр. д. № 901/07 г.) в раздел 8 е отбелязан номера на преписката, по която е извършено отчуждаването № 85/52 г., а на гърба са изброени лицата, от които са отчуждени имоти и между тях са посочени имената на С. А. И. – майка на касаторите и на сестра й С. Ч.. Съдът не е изложил мотиви защо игнорира част от доказателствата като протокола за оценка от 24.02.1959 г., извършена от комисия по чл. 67 от ППЗПИНМ; решението от 23.06.1959 г. по гр. д. № 5948/59 г. на СОС за изменението й; допълнителната техническа експертиза изпълнена от в. л. П., който конкретизира местонахождението на имотите придобити от наследодателите на ищците, за които са се снабдили с конст. нот. актове през 1937 г. и които са били отчуждени със заповед № 188 от 11.11.1952 г., а именно в пространствения обхват на заснетия в кадастралния план от 1956 г. имот № 4972, целия с площ от 13190 кв. м. (стр. 72 и 73 по гр. д. № 901/07 г. на СГС). В нарушение на съдопроизводствените правила е приел за недоказано точното местонахождение на отчуждените имоти, поради това че експертизата не е изготвила комбинирана скица. Съгласно чл. 157б ГПК отм. съдът е длъжен да формулира предмета и задачата на допуснатата от него експертиза. Ако е считал, че за изясняване на спора е било необходимо да се състави комбинирана скица с нанасяне на имота в състоянието му преди отчуждаването и при влизане в сила на заповедта за отмяна на отчуждаването, е следвало да постави това като задача на вещото лице, а не въз основа на този процесуален пропуск да формира извод за недоказаност на иска. Не са изложени мотиви и за това на какво основание намира оборена официалната удостоверителна сила на акта за държавна собственост, с която той се ползва до доказване на друго относно удостоверените в него факти. Съдът не е обсъдил и релевирания от ищците довод, че ответникът не се легитимира като собственик на имота. Д. е мотивиран с това, че липсват доказателства спорния имот да е бил собственост на приватизираното еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „Сценична механизация и апаратура” извършена с договор за продажба на 80 % от дружествените му дялове от 14.07.1998 г. и с договор за продажба от 26.08.1999 г. на 1000 акции, съответстващи на останалите 20 % от капитала му. Този факт е относим към елемента от фактическия състав на ревандикационния иск – на какво основание ответникът владее имота. В резултат на допуснатите процесуални нарушения съдът е постановил решение по делото преди то да е било напълно изяснено от фактическа страна. Тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия – изслушване на допълнителна техническа експертиза и изготвяне на скица с отразяване на отчуждените имоти и събиране на доказателства относно това дали спорния имот е бил включен в баланса на преобразуваното в търговско дружество държавно предприятие и съответно в капитала на приватизираното Е., след отмяна на решението делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА срещу решение от 05.02.2010 г. по гр. д. № 901/2007 г. на Софийски градски. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: