Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 28 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 226 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия С. С. против въззивно решение № 260004/25.01.2021 г., постановено по внохд № 326/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата е релевирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Буквално само е посочено, че въззивният съд не е преценил в необходимата пълнота смекчаващите отговорността обстоятелства и процесуалното поведение на подсъдимия и от там е определил явно несправедливо наказание, несъответстващо на всички определящи отговорността обстоятелства. Претендира се да се измени обжалваното решение, като се намали размера на наложеното наказание и да се отхвърли предявения граждански иск. В съдебно заседание подсъдимият С. Н. С. и двамата му защитници адв.Г. А. и адв. С. Н., редовно призовани, не се явяват. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Гражданският ищец – Министърът на финансите, чрез ТД на НАП - Варна, не се явява в съдебно заседание. От пълномощника - главен юрисконсулт Петинка Д. Н., е постъпила молба, в която се настоява да се остави в сила въззивното решение в частта, с която е уважен предявения граждански иск. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 26003/13.07.2020 г., постановена от Окръжен съд - Варна по нохд № 60/2020 г. подсъдимият С. С. е признат за виновен в това, че за периода 14.12.2011 - 30.03.2014 г. в [населено място], в качеството му на управител на „Л.“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – данък добавен стойност и корпоративен данък, като е потвърдил неистина в – 13 бр. от подадените справки декларации по чл.125 от ЗДДС, като е приспаднал неследващ се данъчен кредит и в 3 бр. годишни данъчни декларации по ЗКПО, в особено големи размери, възлизащи общо на 191 711, 91 лв., поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Държавата, чрез Министерство на финансите, ТД на НАП - Варна обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на деянието в размер на 191 711,19 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.03.2014 г. до окончателното заплащане. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски - в размер на 338,10 по сметка на ОД на МВР - Варна и 7 668,48 лв. по сметка на ОС - Варна, в полза на бюджета на съдебната власт. По жалба на подсъдимия С. е образувано внохд № 326/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационният състав не споделя бланкетните съображения относно претендираното наличие на явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка е необходимо да се посочи, че производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. При индивидуализацията на наказанието в достатъчна степен са отчетени както смекчаващите отговорността обстоятелства, така и процесуалното поведение на подсъдимия, които са намерили отражение в приложението на разпоредбите на чл. 55, ал.1 т.1 и т.3 от НК. Следва да се отбележи, че за да упражни правомощието си по чл.354, ал.2, т.1 от НПК касационната инстанция е необходимо да констатира, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. В случая нито една от посочените хипотези не е налице. Наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, включително и отсъствието на противообществени прояви през изминалите няколко години от довършването на престъплението и останалите положителни характеристични данни на подсъдимия, не водят да промяна на извода на предходните инстанции. Наличното по делото самопризнание, макар да е направено едва в хода на съдебното производство и на практика да е без каквото и да било значение за разкриване на престъпното посегатество, е отчетено в достатъчна степен в обсега на релевантните фактически данни за личността на подсъдимия. При отсъствието на други смекчаващи отговорността обстоятелства и отчетената липса на отегчаващи такива, въпреки проявената престъпна упоритост, поради продължителния период на осъществяване на престъплението против данъчната система на страната, определеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, при това отложено за изпълнение в минималния изпитателен срок, не само не е завишено, но очевидно е занижено, но не би могло да бъде корегирано, предвид отсъствието на въззивен и на касационнен протест. В този смисъл и тъй като по делото не се сочат, а и не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от инстанциите по същество, които да пораждат необходимост от допълнително смекчаване положението на подсъдимия, наложеното наказание се явява съответно на извършеното и би допринесло за постигане на посочените в чл.36 от НК цели на наказанието. С жалбата се претендира да се отхвърли предявения граждански иск, но доколкото в подкрепа на искането не се изложени каквито и да било съображения, при отсъствие на правомощие за служебна проверка, и тази претенция също следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационнен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 260004/25.01.2021 г., постановено по внохд № 326/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: