Ключови фрази
връчване на съдебни книжа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

609

 

София. 09.11.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 ноември  две хиляди и  девета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров

           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева

                                     Емил Марков

                                                       

при секретар

и с участието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

ч. т. дело № 607 /2009 год.

 

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. АД-София против определение № 136/31.03.2009 г. по в.ч.т.д. № 149/2009 г. на Варненски АС, с което се потвърждава разпореждане № 623/11.02.2009 г. по т.д. № 778/2008 г. на Варненски ОС, с което е върната въззивната жалба на основание чл.262,ал.2,т.1 ГПК.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното определение е прието, че неспазването на предвидената в чл.39,ал.1 ГПК поредност не може да дерогира факта на предходно редовно уведомяване по чл.50,ал.3 ГПК, поради което въззивната жалба е просрочена.

В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че след като съобщаването не е извършено на посочения съдебен адрес /в пълномощното за упълномощаване на адвоката-на лист 45/, то въпросът за прилагането на чл.39,ал.1 ГПК е решен в противоречие с приложената практика на ВКС.

Твърдяното противоречие е налице и затова частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане по същество.

Съгласно Опр. № 376/17.11.2008 г. по ч.т.д. № 407/2008 г. на ВКС-ІІ т.о. на въззивника е следвало да се съобщи за решението на посочения от него съдебен адрес-адвокат и след като това не е направено, съобщаването на търговското дружество за обжалваното решение е извършено в нарушение на чл.42,ал.1 ГПК-отм.

Законодателната идея за същността на съдебния адрес, като лице и място за връчване на съобщенията, различни от адреса на управление на търговеца, е намерила израз в чл.39 ГПК, т.е. акцентът е върху лицето, което получава съобщенията, а в търговската си кореспонденция търговецът би могъл, освен задължителния адрес на управление, да посочи и адрес за съобщения-чл.13,ал.1 ТЗ. В този смисъл виж определение № 265/29.10.2008 г. по ч.т.д. № 251/2008 г. на І т.о.

При наличието на съдебен адрес връчването на съобщението за изготвено решение следва да се извърши на същия, за да се приеме за редовно, а не на адреса на управлението на търговското дружество-жалбоподател – Опр. № 368/15.11.2001 г. по гр.д. № 269/2001 г. на ВКС-ГК, 5 чл. състав.

Следователно, в случая съобщението за изготвеното първоинстанционно решение не е било редовно връчено и затова въззивната жалба не е просрочена.

По изложените съображения, определението е неправилно, поради което частната касационна жалба е основателна и трябва да бъде уважена.

Следва да се има предвид, че тъй като първоинстанционното решение е било обжалвано и от двете страни, вече има постановено въззивно решение по въззивна жалба на другата страна, която е подала и касационна жалба. Касационната жалба на другата страна е във ВКС и изчаква приключването на това производство.

Водим от горното, ВКС-І т.о.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Отменя определение № 136/31.03.2009 г. по в.ч.т.д. № 149/2009 г. на Варненски АС и потвърденото с него разпореждане № 623/11.02.2009 г. по т.д. № 778/2008 г. на Варненски ОС.

Връща делото на Варненски ОС за следващи процесуални действия по подадената въззивна жалба от Б. АД-София.

Определението да се докладва на състава на ВКС-ТК по касационната жалба на другата страна за съобразяване на наличието на висящо въззивно производство.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: