Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр. София, 27 януари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретар ..…………. ИЛИЯНА ПЕТКОВА ……...……… и с участието на прокурор ………………... МАРИЯ МИХАЙЛОВА …..………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 767/2020 г. по описа на ВКС, НК, трето наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения В. И. В. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 261/2020 г. по описа на Сливенския окръжен съд (СлОС) и отмяна на постановеното по него решение № 45 от 13.08.2020 г., с което е потвърдена присъда № 14 от 16.01.2020 г., постановена по НОХД № 702/2019 г. по описа на РС – гр. Сливен (СлРС). В искането са изложени съображения за наличието на основания за възобновяване на въззивното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, както и по чл. 423, ал. 1 от НПК. Искателят твърди, че бил лишен от възможност да участва във въззивното производство, тъй като не бил редовно призоваван и уведомяван за провеждането му. Местоживеенето му било известно по делото, като липсвали доказателства да се е укривал или възпрепятствал наказателното преследване, въпреки което не получил призовки за насрочените съдебни заседания. В съдебно заседание на ВКС осъденият В. и неговият процесуален представител адв. А. поддържат искането за възобновяване и молят същото да бъде уважено. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, участвал е в досъдебното производство и при първоинстанционното разглеждане на делото. За провеждането на въззивното производство той действително бил нередовно призован, но по причина, че не бил намерен на посочения от него адрес. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 14 от 16.01.2020 г. по НОХД № 702/2019 г. СлРС е признал подсъдимия В. И. В. за виновен в това, че на 9.02.2019 г. в [населено място] управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установена по надлежния ред със заключение по съдебна химико-токсикологична експертиза на ВМА – София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален „строг“ режим и на глоба в размер на 500 лева, а на основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от една година, считано от датата на отнемане на СУМПС. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия В. по НОХД № 181/2018 г. на СлОС наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, като определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по въззивен ред по жалба на подсъдимия В., като била потвърдена с решение № 45 от 13.08.2020 г., постановено по ВНОХД № 261/2020 г. по описа на СлОС. Подаденото искане за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е подадено по пощата на 21.09.2020 г., в указания в чл. 423, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда, който момент в разглеждания случай се включва в шестмесечния срок от влизане на присъдата в сила (на 13.08.2020 г.). Разгледано по същество, искането на осъдения В. за възобновяване на наказателното дело на основание „задочно“ провеждане на въззивното производство е неоснователно. Съгласно материалите по приложените дела, както досъдебно производство № 210/2019 г. по описа на РУ МВР – Сливен, така и първоинстанционното НОХД № 702/2019 г. по описа на СлРС са били проведени с личното участие на осъдения В.. На 8.04.2019 г., в хода на досъдебната фаза, му е било предявено съставеното на 22.03.2019 г. постановление за привличане в качеството на обвиняем (л. 7 от ДП), като на същата дата е бил проведен и негов разпит (л. 8 от ДП). Посочените процесуални действия са били извършени с участието на упълномощения му защитник – адв. М. Д. от АК – /населено място/. С постановлението за привличане по отношение на В. е била взета мярка за неотклонение „подписка“, като изрично са били конкретизирани поетите от него задължения „да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване“, съответно са били разяснени и последиците от неизпълнението им. Материалите от разследването не са били предявени на обвиняемия с оглед изричната му декларация, че не желае да му бъдат предявявани, като на 17.04.2019 г. съобразно заключителното мнение на разследващия за предаване на съд досъдебното производство е било изпратено на районна прокуратура – Сливен. По внесен от РП – Сливен обвинителен акт срещу В. И. В. за престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК е било образувано НОХД № 702/2019 г. по описа на СлРС, приключило на 16.01.2020 г. с осъдителна присъда. Цялостното развитие на първоинстанционното съдебно производство е протекло с личното участие на осъдения В., който двукратно е бил редовно призоваван (л. 9 и л. 44 от НОХД № 702/2019 г. на СлРС) от известния от досъдебното производство адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. В негово присъствие е била обявена постановената на 16.01.2020 г. присъда № 14, като той лично е изслушал и определението на съда по чл. 309, ал. 1 от НПК, с което изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“ е била потвърдена. Въззивното производство пред СлОС е било образувано по подадена от подсъдимия В. жалба, като на 2.03.2020 г. (л. 11 от ВНОХД № 261/2020 г.) той лично е бил уведомен за разпореждане на съда от 21.02.2020 г., с което са били констатирани непълноти в сезиращия документ и на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК е бил предоставен седмодневен срок за отстраняването им. Указанията на съда са били изпълнени, като по делото са постъпили молба (с характер на допълнение към въззивната жалба), изготвена лично от подсъдимия В., и допълнителна въззивна жалба чрез защитника му адв. Д.. В изпълнение на разпореждане на съдия от ОС – Сливен от 2.03.2020 г. за връчване на препис от изготвената от защитника допълнителна жалба на подсъдимия, му е било изпратено съобщение на известния адрес, върнато по делото невръчено. Върху съобщението (л. 22 от въззивното дело) призовкарят отразил забележка, че адресатът бил многократно посещаван – на 17.05., 21.05., 27.05., 31.05., 5.06. и 9.06., но не бил открит. От този момент, въпреки положените от въззивния съд усилия, осъденият В. не е бил намерен на посочения от самия него на досъдебното производство адрес, от който е бил редовно призоваван от първоинстанционния съд и уведомен от съдията от въззивния съд за разпореждането по чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК. Окръжният съд е проявил необходимата процесуална активност за призоваването на молителя, като двукратно е изискал информация по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за постоянния му и настоящ адрес (с искания вх. № 230/11.06.2020 г. и вх. № 66 от 28.07.2020 г.). В предоставените справки се съдържали същите сведения за адреса на подсъдимия – [населено място],[жк], [жилищен адрес], от който били направени още два неуспешни опити за призоваване (на 18.06.2020 г. и на 28.07.2020 г.). Приложените на л. 29 и л. 45 от въззивното дело призовки са били върнати по делото в цялост, невръчени, със забележки от връчителя С. С., че адресатът не е открит на адреса. Съдът е постановил призоваване на подсъдимия и със съдействието на органите на МВР, които също не са могли да призоват лицето. Съгласно изготвената докладна записка от служител на МВР (л. 34 от въззивното дело) относно причините за невръчване на призовката за съдебно заседание на 27.07.2020 г., при посещение на адреса подсъдимият не бил установен, а при проведен телефонен разговор баща му И. В. заявил, че не е могъл да се свърже със сина си и не знае къде се намира. От съдържанието на изискана справка за задграничните пътувания на искателя В. (л. 44) се установило, че в автоматизираните информационни фондове на МВР не били регистрирани пътувания на лицето извън страната след влизането му в Република България през ГКПП К. шосе на 8.08.2017 г. Съобразявайки изложените по-горе данни, в съдебно заседание на 10.08.2020 г. въззивният съд разгледал делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствието на подсъдимия и с участието на служебен защитник адв. Л. Д., назначена с оглед декларацията на адв. Д. в съдебно заседание на 13.07.2020 г., че няма контакт с подзащитния си и не е упълномощен за въззивната инстанция. Описаната хронология на воденото срещу молителя В. наказателно производство обуславя извод за неоснователност на искането му за възобновяване на основание неучастието му във въззивното производство. Разглеждането на делото при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК не поражда безусловно задължение за последващото му възобновяване. В производството по глава тридесет и трета от НПК винаги се изследват и преценяват предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, при наличието на които искането на задочно осъденото лице може да бъде уважено. Наказателното производство се възобновява, когато причината за неприсъственото разглеждане и решаване на делото не се корени в процесуалното поведение на самия искател. Разглежданият случай представлява хипотеза на недобросъвестно поведение на осъдения, което настоящият съдебен състав окачествява като форма на укриване от правосъдието. Съгласно чл. 60, ал. 1 от НПК мярката за неотклонение „подписка“ се състои в поемане на задължение от обвиняемия да не напуска своето местоживеене без разрешение на съответния орган. Обстоятелството, че за периода от 17 май 2020 г. до 6 август 2020 г. искателят многократно – девет пъти – е бил търсен от съответните служители за призоваване, включително и от полицейски орган, и не е бил намерен на известния по делото адрес, показва недвусмислено, че е напуснал местоживеенето си в нарушение на поетите задължения във връзка с взетата спрямо него мярка за неотклонение. Системното отсъствие на лицето от адреса, на който пребивава, е равносилно на напускането му, като съдебните органи не са били информирани къде се намира реално той и не са разполагали с възможност да го призоват. При положение, че осъденият е бил наясно, че спрямо него се води неприключил наказателен процес и е бил надлежно уведомен от първоинстанционния съд по чл. 247б, ал. 1 от НПК за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, няма основание за упрек към въззивния съд, че е ограничил правото му да участва лично в процеса. Поведението на искателя В. обективира незаинтересованост към по-нататъшното развитие на делото, която е проявление на несъмнен отказ от участие във въззивното производство. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който той не може да черпи права, претендирайки възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. По изложените съображения ВКС прие, че искането на осъдения В. В. за възобновяване на ВНОХД № 261/2020 г. по описа на СлОС на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. Извън правомощията на ВКС е да разгледа оплакванията на искателя за допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложените му наказания. Тези възражения се субсумират под основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, в който случай съгласно чл. 424, ал. 1 от НПК компетентността за преценка е възложена на Бургаския апелативен съд. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. В. за възобновяване на ВНОХД № 261/2020 г. по описа на Сливенския окръжен съд на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Искането на осъдения В. И. В. ведно с делото ДА СЕ ИЗПРАТИ по компетентност на Бургаския апелативен съд с оглед преценка на допустимостта и основателността на визираните основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.