Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр.София, 07.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2615 по описа за 2020 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. против решение № 1134 от 05.06.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 4096 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частите, с които е отменено решение № 3619 от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 8920 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с присъда № 146 от 25.05.2017 г. по н.о.х.д. № 9/2017 г. на Софийски градски съд, над размера от 5 000 лв. до 25 000 лв., постановено е друго решение, с което искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 25 000 лв. до 60 000 лв. Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде увеличено до предявения размер. Прокуратурата на Република България оспорва жалбата и моли решението на Софийския апелативен съд в обжалваните части да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 60 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 108 от 12.02.2021 г. по настоящото дело по въпроса относно критериите за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В практиката на ВКС/решения № 27 от 27.2.2020 г. по гр. д. № 2614/2019 г. на III ГО, № 243 от 21.012020 г. по гр. д. № 1111/2019 г. на III ГО, № 220 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 490 от 2019 г. на III ГО и № 127 от 21.05.2019 г. по гр.д. № 1881/2018 г. на IV ГО/ е прието, че критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са отражението върху личния, обществения, социалния и професионалния живот, разгласата и публичността на обвинението, както и другите обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. Личността изразява себе си не само професионално и лично, но и посредством участието си в обществения живот. Това участие има най-разнообразни форми-в граждански сдружения, в политически партии, в научния и културния обмен на обществото и в други социални сфери, които не могат да бъдат изброени изчерпателно. Незаконното обвинение може да се отрази неблагоприятно на всяка една от тези форми на участие в обществените дела. Ето защо при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки конкретен случай и при наведени твърдения в исковата молба трябва да се прецени цялостната обществена и социална дейност на лицето и негативното отражение на незаконното обвинение върху тази дейност. При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното: Прокуратурата на Република България е повдигнала на 15.07.2016 г. срещу Т. Д. Д. обвинение в извършено престъпление по чл.203, ал.1 във връзка с чл.202, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 и чл.220, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от десет до двадесет години, глоба до шест хиляди лева и конфискация на цялото или на част от имуществото. С влязла в сила на 16.04.2018 г. присъда № 146 от 25.05.2017 г. по н.о.х.д. № 9/2017 г. на Софийски градски съд той е бил оправдан, след което е предявил срещу Прокуратурата иск за заплащане на 60 000 лв. обезщетение за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди. В исковата молба Т. Д. е посочил, че в периода от 1998 г. до 2001 г. е бил заместник министър на труда и социалната политика, главен редактор на вестник „Свободен народ“ за времето от 1993 г. до 1997 г., директор и издател на същия вестник през 2012-2013 г., заместник председател и председател на Съюза за стопанска инициатива в периода октомври 2003 г.-януари 2012 г., директор „Индустриални политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България от 2014 г., член на НСТС от 2003 г. до 2005 г., съпредседател на ПП „Свободен народ“ и бивш независим кандидат кмет на София, от 2001 г. до 2003 г. е съветник на председателя на КНСБ, в периода от 2002-до 2005 г. е експерт на Европейската комисия по въпросите на социалния диалог, от 2003 г. до 2005 г. е член на Икономическия и социален съвет на Република България. Подробно е описана професионалната му и научна квалификация: инженер, магистър по политология, доктор по социология, редовен доцент във Висшето училище по сигурност и икономика-Пловдив, преподавател в УНСС, автор на над 35 научни труда по огнеустойчивост на строителните конструкции и устойчивост на цилиндрични стоманени черупки, автор на над 50 труда по социология, политология, индустриални отношения и проблеми на сигурността, част от които са цитирани в исковата молба. Изтъкната е и активността му като главен редактор на електронното издание „Свободен народ онлайн“ и известен влогър със забележимо присъствие в социалните мрежи. Ищецът изрично е поискал обезщетение за неимуществените вреди, причинени от обвинението върху репутацията му, създадена от неговата професионална, научна и обществена дейност. Без да изложи конкретни мотиви, първоинстанционният съд е присъдил на ищеца 25 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от незаконното наказателно производство и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 60 000 лв. Въззивният съд е намалил обезщетението на 5 000 лв., приемайки, че ищецът е претърпял обичайните за такива случаи неимуществени вреди. Не е намерил за необходимо да обсъди подробно изложените в исковата молба твърдения за професионалната, научната и политическата кариера и за изградената в резултат от тази кариера репутация на ищеца. Не е посочил дали приема за доказани описаните в исковата молба обстоятелства относно професионалната и политическата дейност на ищеца, дали и по какъв начин е повлияло върху авторитета на ищеца незаконното наказателно преследване. Задоволил се е само да отбележи, че няма доказателства наказателното преследване да е препятствало развитието на ищеца в професионален план и че наказателното преследване не е било предмет на медийно отразяване от страна на прокуратурата. По този начин въззивният съд твърде ограничено е изтълкувал и приложил един от критериите за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост-неблагоприятното въздействие на обвинението върху обществения живот на ищеца. Съдът е свел този критерий само до въздействието върху професионална кариера в тесен смисъл. От дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва, че въззивният съд не е съобразил в цялост неблагоприятното отражение на незаконното обвинение върху обществената деятелност на ищеца, която не се свежда само до професионалното му поприще. Следователно решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част противоречи на разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, която изисква да се обезщетят всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ето защо настоящата инстанция трябва да извърши своя преценка по съществото на спора относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При преценката следва да се съобразят публично известните факти за политическата и научната дейност на Т. Д.. Ищецът е бил години наред заместник на д-р Петър Дертлиев – председател на БСДП. Освен това е бил главен редактор на вестник „Свободен народ“ за времето от 1993 г. до 1997 г., директор и издател на същия вестник през 2012-2013 г., съпредседател на ПП „Свободен народ“ и бивш независим кандидат кмет на София Той е бил и заместник-министър на труда и социалната политика от 1998 до 2001 г. Завършил е ВИАС през 1984 г., а през 1999 г. е завършил специализиран курс във Висшата административна школа в Копенхаген. През 2003 г. е защитил магистърска степен по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е докторант на свободна подготовка в Института по социология при БАН. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда и социалната политика с ресор индустриални отношения. В периода 1998 – 2001 г. е член на Съвета за европейска интеграция на Република България. През 2003 г. става експерт на Европейската комисия по въпросите на социалния диалог. В края на 2003 г. е избран за заместник председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Член на Националния съвет за тристранно сътрудничество. От 2003 г. до 2005 г., е член на Икономическия и социален съвет на Р. България. Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на около двадесет в областта на политологията и индустриалните отношения. Преподавал е “Трудови конфликти и индустриални отношения” в магистърска програма “Европейска социална политика” в НБУ. Член е на Българската асоциация за политически науки. В течение на тази продължителна професионална и политическа кариера ищецът е изградил добро име в обществото и репутацията на почтен човек, която е била накърнена от обвинение в изключително тежко користно престъпление. Наказателното производство е продължило година и десет месеца, създало е обичайния за такива случаи дискомфорт у ищеца и притеснение да не бъде несправедливо осъден, но освен това е повлияло неблагоприятно върху неговата добра обществена репутация, която е от решаващо значение при осъществяване на политическа дейност. Ето защо за обезщетяване на тези неимуществени вреди следва да се присъди сумата от 10 000 лв. Над тази сума до пълния предявен размер искът е неоснователен, тъй като наказателното производство е завършило в разумен срок и не е наложена тежка мярка за неотклонение. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решението на Софийския градски съд и е постановено друго за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 5 000 лв. до 10 000 лв., трябва да бъде отменено. Вместо това следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 5 000 лв. В останалата обжалвана част решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора Прокуратурата дължи на касатора 698,29 лв. разноски съразмерно на уважената част от исковете. Софийският апелативен съд е присъдил 286,15 лв., поради което на касатора трябва да бъдат присъдени допълнително 412,14 лв. разноски по делото. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1134 от 05.06.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 4096 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частта, с която е отменено решение № 3619 от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 8920 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с присъда № 146 от 25.05.2017 г. по н.о.х.д. № 9/2017 г. на Софийски градски съд, над размера от 5 000 лв. до 10 000 лв., постановено е друго решение, с което искът за тази разлика е отхвърлен, КАТО вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Д. допълнително 5 000/пет хиляди/ лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което ищецът е оправдан с присъда № 146 от 25.05.2017 г. по н.о.х.д. № 9/2017 г. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Д. Д. допълнително 412,14/четиристотин и дванадесет лева и четиринадесет стотинки/ разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: