Ключови фрази
Иск за обезщетение на неползващия съсобственик * обезщетение за ползване * съсобственост


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 240

ГР. С., 21.06.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 7 юни през 2011 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.

при участието на секретаря Ан. Б.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1390/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационната жалба на П. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград /ОС/ по гр.д. № 129/10 г., на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Прието е, че по материалноправния въпрос: за какъв период след писменото поискване се дължи обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, въззивното решение противоречи на приетото в практика на ВКС по чл.290 от ГПК за неограниченото действие във времето на писменото поискване - решение по гр.д. №573/09 г. на трето г.о. на ВКС.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на изводите на въззивния съд по приложението на погасителната давност за претендираното вземане за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, за уважаване на иска.
Ответницата по жалба Е. Г. не изразява становище.
ВКС на РБ, като разглeда жалба, намира следното: С въззивното решение е отхвърлен като изцяло погасен по давност предявеният от касатора срещу ответницата иск по чл.31, ал.2 от ЗС – за сумата от 8040 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен, поради използването на съсобствения им с ответницата при равни квоти апартамент, лично само от нея за периода 3.08.04 г. – 3.08.09 г. Прието е, че ищецът е поискал писмено от ответницата да му заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС с нот. покана от 28.09.2000 г. В процеса ответницата е възразила за кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД пред първоинстанционния съд, а пред въззивният – за общата по чл.110 от ЗЗД. ОС е приел, че е приложима общата давност, която е изтекла пет години след писменото поискване на обезщетението – на 28.09.05 г., поради което претенцията е погасена по давност и подлежи на отхвърляне за исковия период 3.08.04 – 3.08.09 г..
В послужилото за допускане на обжалването решение на ВКС по гр.д. №573/09 г. на трето гр. отделение, както и в други, постановени по реда на чл.290 от ГПК - Р по гр.д. №363/09 г. и по гр.д. №544/10 г. на ВКС, четвърто г.о., е прието, че писменото поискване по чл.31, ал.2 от ГПК е едностранно волеизявление на лишения от ползване съсобственик отправено до ползващия вещта съсобственик, с което се иска заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Веднъж отправено писменото поискване действа занапред без ограничение във времето, докато трае ползването или до прекратяване на съсобствеността. С писменото поискване неползващият вещта съсобственик изявява желанието си да се ползва от нея; след поискването изключителното й ползване от другия съсобственик става неправомерно. Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС е предвидено като компенсация срещу неправомерното изключително ползване на съсобствената вещ от единия съсобственик. Вземането за обезщетение не е за периодично плащане – чл.111, б.”в” от ЗЗД и се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД – Р №2254/72 г. на ВС, първо г.о.
ВКС на РБ, в този състав споделя отговора на въпроса за действието на писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС, даден в цитираните решения на ВКС по чл.290 от ГПК и постановява решението си по делото въз основа на тази практика – чл.291,т.1 от ГПК.
Законосъобразно въззивният съд е приел, че следва да разгледа възражението за давност, направено от ответницата по иска за кратката тригодишна давност/ три години назад от исковата молба/ пред първоинстанционния съд и изменено за общата петгодишна / но от писменото поискване на ищеца/ пред въззивния съд. Давността не се прилага служебно – чл.120 от ЗЗД, но възражение за нея страната може да прави до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество – ТР №1/01 г., т.6, каквато въззивната е при действието и на ГПК от 2007 г. За сравнение и при двуинстанционното производство по ГПК, отм., възражение за погасителна давност е могло да се прави и пред втората инстанция с контролно отменителен тогава характер – Р №280/92 г. по гр.д. №116/92 г., първо г.о. на ВС.
Вземането за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, при неограниченото действие във времето на писменото поискване, възниква за всеки следващ поискването ден на неправомерно лично ползване на имота в смисъла, посочен по –горе. Затова за процесния период от пет години преди завеждане на иска, вземането за обезщетение не е погасено по давност и отхвърлянето на иска на това основание е незаконосъобразно.
От данните по делото по съществото на спора се налагат следните изводи: процесният апартамент с площ от 148 кв.м. в [населено място] е съсобствен на страните / бивши съпрузи/ при равни квоти. С решение от 13.06.00 г. по гр.д. №287/00 г. на Разградски районен съд ползването на апартамента като семейно жилище след развода е предоставено на ответницата, с която са живели двете деца на страните, едно от които - непълнолетно тогава. Ответницата е въведена в апартамента с протокол за въвод от 8.08.2000 г. Св. А. установява, че оттогава тя ползва имота лично. Св. Д., пълнолетен син на страните, сочи, че родителите му имали желание да преустроят голямото жилище, с обособяване на част за ползване от ищеца, със самостоятелен вход откъм гаража. Към момента обаче преустройство с преграждане и обособяване в самостоятелна на част от жилището не е извършено – в.л. К., и то се ползва само от ответницата. Според в.л. за процесния период размерът на обезщетението за използваемата /ремонтирана и обзаведена/ и ползвана от ответницата част от жилището е 8 040 лв. ; останалата част от апартамента е неизползваема. Или на ищеца при участието му в съсобствеността следва да се определи обезщетение в размер на 4 020 лв.
Ответницата е направила с писмения отговор на исковата молба освен възражението за давност и възражения за прихващане със сумата на извършените подобрения след въвода / ремонт и обзавеждане на апартамента/ и с обезщетението за ползите, от които е лишена за една година преди завеждане на иска, поради използването лично само от ищеца на съсобствения на страните гараж на същия адрес, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
Извършването на подобренията се установява от въводния протокол, в който е описано състоянието на жилището към въвода и от показанията на св. Д.. Вещото лице е остойностило подобренията на 3693 лв. – или за частта на ищеца 1846,50 лв. Не се установява гаражът да е използван изключително от него за периода на възражението – св. А., предупредителен протокол от 11.11.09 г. към ответницата да не паркира автомобила си пред гаража, с което пречи на достъпа на ищеца до обекта, признание в обясненията й от 11.11.09 г. по повод жалбата на ищеца до прокурора, че ищецът не ползва гаража „от 2-3 години най- малко”. Или на осн. чл.31, ал.2 от ЗС и след прихващане със сумата на установените подобрения, на ищеца следва да се присъдят 2 173,50 лв., обезщетение за използването на съсобствения им с ответницата апартамент лично само от нея за периода 3.08.04 г. – 3.08.09 г.
Поради изложеното въззивното решение, с което искът е отхвърлен до размер на 2 173, 50 лв. е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което тази сума се присъди на ищеца на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва. В останалата част решението на ОС е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр.д. №129/10 г. от 20.05.10 г. в частта, с която искът на П. П. срещу Е. Г. по чл.31, ал.2 от ЗС е отхвърлен до размер на 2 173,50 лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Е. Х. Г. да заплати на П. Д. П. на осн. чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 2 173, 50 лв. – обезщетение за ползването лично само от ответницата на съсобствения на страните апартамент в [населено място] с адм. адрес: [улица], №5, ет.1, ап.1, ЕКАТТЕ 61710, за периода 3.08.04 – 3.09.09 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 3.08.09 г.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: