О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70 гр. София, 24.01.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1986 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. С. Д. в качеството й на ЕТ „Деси-Светла Дичевска” срещу определение №129 от 11.07.2018 г. по ч.гр.д.№217/2018 г. на ОС Видин. С обжалваното определение е потвърдено определение от 02.07.2018 г. на съдия по вписванията при РС Видин, с което е отказано вписване на анекс за прекратяване, считано от 01.10.2016 г., на договор за аренда с № от дв.вх.рег. 3390, акт №129, том V от 03.06.2015 г. по описа на Служба по вписвания – В., сключен между ЕТ „Деси-Светла Симеонова” като арендатор и Р. А. Б., действаща чрез пълномощника си М. Д. М.. В частната касационна жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с т.6 от ТР №7 по т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката ВКС, обективирана в множество определения, цитирани в жалбата, а така също, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от ЗАЗ, при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата. 2. Направената законодателна промяна на материалния закон води ли до правната възможност в действащи договорни отношения, създадени между конкретни страни – арендодател-арендатор, извън предвидената досега в закона възможност /при заместване по право/, да встъпят трети на тези правоотношения лица, каквито биха се явили неучастващите като страни в договора съсобственици, за да бъде изпълнено изискването за повече от 50 на сто ид.части от съсобственици на имот. Поддържа се и очевидна неправилност на обжалваното определение. С определение №549 от 12.10.2018 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 от ГПК до постановяване на ТР по т.д.№1/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид, че на 16.01.2019 г. е постановено тълкувателно решение по т.д.№1/2018 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че производството следва да бъде възобновено и като прецени данните по делото и наведените доводи прие следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение /подписано с особено мнение от съдията докладчик/ въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписвания е законосъобразен, тъй като представеният от заявителя анекс за прекратяване на предходно вписан договор за аренда на земеделски земи не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /в сила от 07.02.2017 г./, предвид обстоятелството, че анексът следва да има съдържанието, предписано в чл.6, ал.1, б.„а” от Правилника за вписванията, а в случая липсват доказателства, че Р. Б. е единствен собственик /единствен наследник на починалия собственик/ на имота или, че е съсобственик с повече от 50% ид.части от имота и че пълномощникът е упълномощен от собственик или от съсобственици, притежаващи повече от 50% от идеални части от имота. Настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от частния касатор първи въпрос е обусловил изхода на делото /по втория от въпросите в обжалваното определение липсва произнасяне, респективно не е обусловил решаващата воля на съда/, като в случая е осъществено и поддържаното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въпросът е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №1 по т.д.№1/2018 г. на ОСГТК на ВКС и т.6 от Тълкувателно решение №7 т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според дадените в посочените тълкувателни решения разяснения, материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от ЗАЗ /ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието. Проверката, която съдията по вписванията извършва относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл.6, ал.1, б.„а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл.6, ал.1, б.„в“ от Правилника за вписванията/. По своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен, ако това не е изрично предвидено в закон. Установените в сега действащата редакция на чл.3, ал.4 от ЗАЗ изисквания се отнасят до сключването на договора за аренда на земеделския имот и на анекс за изменението му, поради което преценката за наличието им по естеството си представлява проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт, която е извън правомощията на съдията по вписванията, а се извършва от нотариуса в хода на нотариалното производство по удостоверяване на подписите на страните по договора за аренда. В този смисъл при постановяване на обжалваното определение въззивният съд, надхвърляйки допустимата проверка за това дали представеният анекс подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, се е отклонил от цитираната задължителна практика, поради което атакуваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№1986/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. ДОПУСКА касационно обжалване на определение №129 от 11.07.2018 г. по ч.гр.д.№217/2018 г. на ОС Видин. ОТМЕНЯ определение №129 от 11.07.2018 г. по ч.гр.д.№217/2018 г. на ОС Видин и потвърденото с него определение от 02.07.2018 г. на съдия по вписванията при РС Видин, с което е отказано вписване на анекс за прекратяване, считано от 01.10.2016 г., на договор за аренда с № от дв.вх.рег. 3390, акт №129, том V от 03.06.2015 г. по описа на Служба по вписвания – В., сключен между ЕТ „Деси-Светла Симеонова” като арендатор и Р. А. Б., действаща чрез пълномощника си М. Д. М.. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – В. за извършване на вписването. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.