Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * цена за достъп * електроенергия


Р Е Ш Е Н И Е

№.177

Гр.София, 17.05.2017 година


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар Л.ЗЛАТКОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2475/2015 Г. за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] В. срещу Решение № 111/21 април 2015 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 101/2015 г., с което е отменено решение № 1134/2.12.2014 г. на Варненския окръжен съд по т.д.№ 1184/2014 г. и са отхвърлени предявените от касатора искове против [фирма] за сумата 45 583,02 лв. представляваща сбор от платени суми по фактури за периода 11 октомври 2012 г. – 7 януари 2013 г. за достъп до преносната и електроразпределителна мрежа, престирана на отпаднало основание поради отмяна на Решение № Ц-33/14.9.2012 г. на ДКЕВР, на основание чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД, за законната лихва върху нея от подаване на исковата молба – 30.6.2014 г. до окончателното й плащане, както и за сумата 2816,24 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.11.2013 г. до 30 юни 2014 г.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразено е от касатора несъгласие с правния извод на въззивня съд за неприложимост на общите норми на ЗЗД, въз основа на които са предявени обективно съединените искове при уредена от специалния закон – ЗЕ – компенсация при отмяна на временните цени, същият не е адресат на предвидените от законодателя компенсаторни мерки, не е получил компенсаторно плащане и при липса на предвидена в специалния закон правна защита на производителите, за които регулаторният орган не е издал компенсаторно решение, възниква възможността да претендира по исков ред недължимо платеното с оглед правните последици на отмяната на решението на регулаторния орган. По изложените и други подробни съображения, поддържани от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание на 25.10.2016 г. и в писмени бележки, се претендира отмяна на въззивното решение, уважаване на исковете в предвидения размер и присъждане на разноски.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, тъй като искът по чл.55 ал.1 ЗЗД е субсидиарен и специалният ред на защита по чл.22 ал. 1 т. 1 ЗЕ изключва общия исков ред.
Третото лице-помагач на ответната страна КЕВР /с предишно наименование ДКЕВР/ не е подало писмен отговор и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призовано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ ТО, след преценка на данните по делото, доводите на страните и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, Варненският апелативен съд е приел, че касаторът-ищец в качеството на собственик и експлоатиращ вятърна електрическа централа с два ветрогенератора е заплатил „такса достъп“ в полза на ответника по 4 броя фактури общо в размер на 45 583,02 лв. С отмяната на Решение № Ц-33/14.9.2012 г. на ДКЕВР с белези на подзаконов нормативен акт с действие спрямо неограничен брой адресати регулаторният орган е предприел предвидените в чл.32 ал. 4 ЗЕ компенсаторни мерки, насочени към уреждане на отношенията, породени от отмяната на Решение № Ц-33. Комисията е използвала адекватния механизъм за възстановяване на възникналото неоснователно обогатяване, породено от празноти в закона, с Решение № Ц-6/13 март 2014 г. са определени окончателни цени, а с Решение № КМ-1/13 март 2014 г. ДКЕВР е разпоредил компенсаторни мерки – чрез връщане на платените в повече средства, към посочената дата ищецът е активно легитимиран съгласно Решение № КМ-1/13 март 2014 г., компенсацията, уредена от специалния закон, е факт към момента на предявяване на исковете, общите норми на ЗЗД, на които се основават предявените искове, са неприложими в случая и това обуславя тяхната неоснователност.
С определение № 538/ 5 юли 2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за произнасяне по правния въпрос за действието във времето на постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменено Решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.9.2012 г. за определяне временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителни мрежи.
Становището на настоящия съдебен състав по материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, произтича от следното:
След подаване на касационната жалба на 25 май 2015 г. са постановени множество решения от различни състави на Върховния касационен съд, формиращи задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК, както следва: Решение № 212/23..12.2015 г. по т.д.№ 2956/2014 г. на първо ТО, Решение № 157/11.01.2016 г. по т.д.№ 3018/2014 г. на Второ ТО, Решени № 155/11 януари 2016 г. по т.д.№ 2611/2014 г. на Второ ТО, Решение № 7/26.04.2016 г. по т.д-.№ 3196/2014 г. на Второ ТО, Решение № 224/21.02.2017 г. по т.д.№ 2654/2015 г. на първо ТО, Решение № 11/10.02.2017 г. по т.д.№ 103/2016 г. на Първо ТО на ВКС и мн.др., по които е разрешен въпросът относно темпоралното действие на постановеното от Върховния административен съд Решение № 7135/27.05.2013 г. по адм.д.№ 12723/2012 г., потвърдено с Решение № 13667/21.10.2013 г. по адм.д.10056/2013 г., с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е Решение № Ц-33/14.9.2012 г. на ДКЕВР, и отразяването му на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор. Съдържащият се в тях отговор е:
Влязлото в сила съдебно решение на ВАС за отмяна по реда на АПК на индивидуален административен акт, какъвто характер има решение № Ц-33/14.9.2012 г. на ДКЕВР за определяне временни цени за достъп, е с обратно действие, ретроагиращо към момента на издаване на акта, с отмяната на акта на регулаторния орган отпада с обратна сила, считано от датата на издаването му основанието за заплащане на определената с него цена за достъп.
Според служебно известното на състава Решение № 58/16.8.2016 г. по т.д.№ 332/2015 г. на ВКС,ТК, Първо ТО, отмяната на Решение № Ц-33 поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него заплатени от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп като платени на отпаднало основани по смисъла на чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД.
Предвид дадения отговор обжалваното въззивно решение, в което е прието, че решението на ДКЕВР има особен характер, притежава белезите на подзаконов нормативен акт и правните последици от отмяната му се уреждат служебно от компетентния орган по специалния ЗЕ, поради което общите норми на ЗЗД са неприложими, е неправилно. Същото е постановено в отклонение от междувременно формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на ВКС.
Доколкото не е необоходимо повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия след отмяна на въззивното решение спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция.
По основателността на жалбата
По делото е установено от фактическа страна, че в качеството на производител на електрическа енергия от възобновяем източник и притежател на вятърна електрическа централа, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про мрежи“, ищцовото дружество-касатор е заплатило на ответника цена за достъп по фактури с номера [ЕГН] от 11.10.2012 г., [ЕГН]/6.11.2012 г., [ЕГН]/1.12.2012 г. и [ЕГН]/7.01.2013 г. в размер на 45 583,02 лв., фактурираната сума е определена в съответствие с временните цени за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното АД /правоприемник на [фирма] на производители на ел.енергия от възобновяеми източници, определени с Решение № Ц-33/14.9.2012 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила решение на ВАС. С отмяната на решението на регулаторния орган по административен ред отпадат с обратна сила последиците от него, поради което ответното дружество дължи връщане на получените суми по процесните фактури, заплатени като цена на „достъп“ до електроразпределителната мрежа. Обратното действие на отмяната на Решение № Ц-33, което се явява административен елемент от смесен фактически състав, лишава от основание извършеното от ищеца плащане на фактурираната цена и тя подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.
Неоснователен е доводът на ответното дружество за наличието на специален ред по ЗЕ, който изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД и предявяването на претенцията по реда на чл.55 ЗЗД, който е субсидиарен по своята същност. Отсъствието на определяема единствено по административен ред цена за услугата, настъпило с отмяната на административния акт, който я е регулирал, е равнозначно на отсъствие на основание за начисляването й в посочения размер като задължение на производителите на енергия от възобновяаеми източници. Независимо от възмездния характер на достъпа до съответната мрежа след отмяната на административния акт по съдебен ред, определените временни цени следва да се приемат за несъществуващи без валидно определен размер. Такъв не би могъл да бъде определен по реда за определяне на компенсаторни мерки по чл.32 ал.4 ЗЕ при заявена от регулаторния орган невъзможност същият да вземе решение за подходящи компенсаторни мерки за компенсиране на „липсващата цена“.
Липсва и възможност за определяне на временни цени за достъп с последващи актове на Комисията за минало време.
Независимо от горното евентуално прилагане на последващи компенсаторни мерки, съответстващи на възмездния характер на правоотношението, не е част от облигационния спор между страните и е без значение за разрешаването му, поради което поддържаните от ответника по касация доводи в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
Фактичсекият състав на иска по чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД не включва елемента „субсидиарност“ за разлика от този по чл.59 ЗЗД.
По изложените съображения след отмяна на въззивното решение искът с правно основание чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД следва да бъде уважен в предявения размер, като ответното дружество бъде осъдено да заплати получената на отпаднало основание сума 45 583,02 лв., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното й плащане. Основателна се явява и претенцията за обезвреда в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД, чийто размер е доказан чрез заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. За периода на забавата от 21.11.2013 г. до датата на предявяването на иска – 30.6.2014 г. - законната лихва върху главницата възлиза на 2 816,24 лв. съгласно заключението на в.л. М. П..
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 111/21 април 2015 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д.№ 101/2015 г. на ТО, 3 състав, и вместо него


П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] В. сумата 45 583,02 лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа по фактури за периода 11 октомври 2012 г. до 7 януари 2013 г., платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея от 30 юни 2014 г. до окончателното й плащане,обезщетение за забава в размер на 2816,24 лв. за периода от 21.11.2013 г.до 30 юни 2014 г., на основание чл.86 ЗЗД във вр. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, както и 8300 лв. съдебни и деловодни разноски за трите инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач КЕВР. Същото е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: