О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София 29.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова
Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 397 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Г. М. А. и Н. Г. Х.-двамата от гр.Пловдив против въззивно определение № 690 от 19.05.2010г.по ч.гр.д.№ 514 по описа за 2010г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 334 от 1.02.2010г., постановено по гр.д. № 2760/2009г.на Пловдивски окръжен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.126 от ГПК.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставените два въпроса- 1.за наличието на произнасяне по същество по искането за намаляване на разноските на взискателя по изп.д.№ 865 на ЧСИ с рег.№ 821 за адвокатско възнаграждение от 10 000лв.за образуване на изпълнително производство поради прекомерност и за 2.допустимостта на подобно искане съобразно нормата на чл.435 от ГПК,сочеща кои действия на съдия-изпълнителя подлежат на обжалване.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
За да постанови обжалваното определение и да приеме за правилно определението на районния съд за прекратяване на производството, въззивния съд е счел,че по същото искане ПОС вече се е произнесъл по д.№2696/09г.и че при идентичност на искането и страните- на основание чл.126 от ГПК производството се явява недопустимо.
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба в зависимост от преценката за допустимостта й,съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения в нея процесуално или материално правен въпрос.
В случая поставените от жалбоподателите два въпроса - са от значение за изхода на делото,тъй като са свързани с предмета на спора и с решаващите мотиви на съда.По тях-няма изрична правна уредба,изискват тълкуване,а и е налице противоречива практика.Произнасянето изисква разкриване на точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуване на закона и е свързано с отстраняване на противоречие в правната уредба. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и на това основание следва да се допусне частната жалба до разглеждане по същество.
Разгледана по същество,същата е и основателна.
По първия въпрос:
Неправилно въззивният съд е потвърдил определението на районния съд за прекратяване на производството,приемайки,че е налице основанието по чл.126 от ГПК. Цитираната норма- забранява да се води втори процес по вече висящ между страните спор или да се води втори процес,когато същият спор вече е бил разрешен по същество. Цели се да не се допусне два противоречиви съдебни акта, постановени по същия спор между същите страни,с които по две дела, образувани въз основа на отделни искания да се даде различно разрешение по идентичен въпрос.
Настоящият случай не е такъв.
Действително ПОС е бил сезиран с искане,направено от Г. М. А. и Н. Г. Х. за намаляване поради прекомерност на разноските от 10 000лв.на взискателя по изп.д.№ 865 на ЧСИ с рег.№ 821, направени във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително производство.По това искане е било образувано ч.гр.д.№ 2696/09г.По него съдът се е произнесъл със свое определение от 19.1.2009г.,с което е потвърдил разпореждането на частния съдия изпълнител,с което е отказано намаляването на размера на адвокатското възнаграждение.Това определение на ПОС обаче е било обжалвано пред ВКС и видно от приложеното към настоящата жалба определение № 60 от 25.01.2010г.по гр.д.27/2010г.е било отменено.В определението си ВКС е приел,че действията на съдия изпълнителя – и по-специално постановлението за определяне на разноските по изпълнението не подлежат на обжалване,тъй като те не са сред изчерпателно посочените в чл.435,463 и чл.503 от ГПК – подлежащи на обжалване изпълнителни действия и откази.
По въпроса за допустимостта на обжалване на акта на съдия изпълнителя за определяне на разноските по изпълнението е налице противоречива практика на ВКС.
По този въпрос - настоящият съдебен състав намира за правилно становището,на което жалбоподателите се позовават,цитирайки определение № 403 от 1.12.2008г.по гр.д.№ 1762/08г.на ВКС.Съгласно него- тъй като въпросът за разноските е уреден в общата част първа на ГПК, той може да бъде поставян във всяко едно производство/ не само в исковото,но и в изпълнителното/,без това да означава,че произнасянето на съдия-изпълнителя по разноските е изпълнително действие и че преценката за допустимостта на обжалването му да се прави на базата на горецитираните разпоредби на чл.435,463 и чл.503 от ГПК. Възприемайки това разрешение и считайки,че в случая преценката на искането за намаляване на разноските следва да се разгледа съобразно нормата на чл.78 от ГПК,като за длъжника е налице възможност да обжалва постановлението на съдия-изпълнителя за разноските, а в случая по това искане липсва произнасяне по същество /с оглед гореприетото от ВКС по ч.гр.д.№ 2696/09г/ - настоящият съдебен състав приема обжалваният въззивен акт за неправилен.Не е налице разглеждане от съд - на същия спор и между същите страни.Гореизложеното налага постановения акт да бъде отменен,а делото върнато за разглеждане и произнасяне по същество по подадената на 30.09.2009г.жалбата на Г. М. А. и Н. Г. Х. против разпореждане на частен съдебен изпълнител с рег.№ 821,с което е оставил без уважение възражението им с вх.№ 2512 от 23.09.2009г.против определените разноски по изп.д.№ 865/09г.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от Г. М. А. и Н. Г. Х.-двамата от гр.П. против въззивно определение № 690 от 19.05.2010г.по ч.гр.д.№ 514 по описа за 2010г. на Пловдивски апелативен съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 690 от 19.05.2010г.по ч.гр.д.№ 514 по описа за 2010г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 334 от 1.02.2010г., постановено по гр.д. № 2760/2009г.на Пловдивски окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за разглеждане по същество на подадената на 30.09.2009г.жалба от Г. М. А. и Н. Г. Х. против разпореждане на частен съдебен изпълнител с рег.№ 821 за оставяне без уважение възражението им с вх.№ 2512 от 23.09.2009г.против определените разноски по изп.д.№ 865/09г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.