Р Е Ш Е Н И Е   № 344   София, 12 юли 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...осемнадесети юни......  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА...........…и в присъствието на прокурора.....КРАСИМИРА КОЛОВА.........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 272 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по протест на полк. Красимир Колев, прокурор във Военно- апелативната прокуратура срещу решение № П- 20/ 09.04.2010 г. по внохд № 16/ 2010 г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № П- 181/19.11.2009 г. по нохд № П-181/2009 г. на Софийския военен съд. Релевира се касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК и се иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, като излага съображения за неправилно приложение на материалния закон. Подсъдимият Е. М. и неговите защитници, адвокатите Д. и Х. считат, че протестът е декларативен, без конкретика и следва да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите по чл.347 от НПК установи следното:   С потвърдената от Военно-апелативния съд присъда на Софийския военен съд, подсъдимият генерал-майор Е. П. М. е признат за невинен и оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл. 387 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 от НК, по чл. 254а ал.1 вр. чл.26 от НК, по чл. 372 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 от НК, както и за две престъпления по чл.387 ал.1 от НК.   Изготвилият протеста прокурор е релевирал цифрово и словно касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, сочейки, че въззивният съд неправилно е потвърдил оправдателната присъда на първата инстанция. Доводите в подкрепа на оплакването не се отнасят до неговото съдържание, а имат отношение към дейността на съда по анализ и оценка на доказателствата. Твърди се, че Военно-апелативният съд не е анализирал правилно и в съвкупност писмените доказателства по делото- финансови документи по бюджета на Военна академия за периода 2004-2006 г. и решения на Академичния съвет. Това е довело до неправилни фактически изводи- че средствата, с които се е разпореждал подсъдимият за авансово заплащане на СМР по подписаните договори са собствени средства на ВА, а не такива с произход от бюджета на Министерство на отбраната. Оплакването е неоснователно. Идентични по съдържание доводи, изложени във въззивния протест, са разгледани подробно в решението и мотивирано са отхвърлени като несъстоятелни. Възражението е и до голяма степен неясно, тъй като поначало в обвинителния акт е посочено, че вредите от престъпленията се изразяват в лишаване на Военна академия от собствените й средства за определен период от време. Вероятно, говорейки за собствени средства, прокуратурата има предвид средствата от държавния бюджет, които заедно със собствените приходи формират бюджета на академията. Военно-апелативният съд е обсъдил всички доказателства, касаещи инкриминираните сделки и е извел извод, че плащането по всяка от тях е ставало след наличие на акт 19 за свършени и подлежащи за заплащане СМР, искане за поемане на финансово задължение и приемателно-предавателни протоколи- всички подписани от съответните оторизирани за издаването им лица. Анализирал е приложените по делото протоколи от заседанията на Академичния съвет и след добросъвестно интерпретиране на тяхното съдържание, съпоставено и с показанията на свидетелите е обосновал подробно извода си, че всички плащания по договорите са осъществени чрез банкови преводи от банковата сметка, генерирана от собствени приходи на учебното заведение и след взето решение от съвета. Върховният касационен съд не намира нарушения в дейността на въззивния съд по проверка и оценка на доказателствата, които да са довели до неправилни фактически изводи. Те са резултат от обективно, пълно и всестранно изследване на доказателствената съвкупност, както изискват разпоредбите на процесуалния закон. Атакуваното решение е изготвено по начин, отговарящ на предписанията по чл.339 ал.2 от НПК, като съдът е посочил защо не възприема за основателни възраженията за необоснованост на присъдата, изложени във въззивния протест. Липсват основания за отмяна на атакуваното решение. Военно-апелативният съд е изложил подробни правни съображения за решението си за несъставомерност на деянията по повдигнатите обвинения. Обсъдил е поотделно всяко от нарушенията на нормативните актове, инкриминирани на подсъдимия и е посочил защо приема, че М. не е осъществил обективните и субективни признаци на престъпленията по чл.387 ал.2, по чл.254а и по чл.372 ал.3 от НК.становените по делото факти сочат, че липсва престъпление по чл.254а от НК, защото няма разпореждане с бюджетни средства или на такива с целево предназначение, но не по предназначението им. Средствата са от собствени приходи на Академията, разходвани целево, съобразно решенията на колективния орган. На същото основание, а и защото плащанията не са авансови, а за свършена работа не е налице и престъплението по чл. 372 ал.3 от НК. Плащането по перфектни договори- за доставени стоки и извършени строително-монтажни работи не е довело до настъпване на каквито и да било вредни последици за Военна академия и това обстоятелство, безспорно установено от съда, сочи несъставомерност и по чл.387 от НК. Както вече бе казано, протестът страда от дефицит на съображения по правото, поради което настоящата съдебна инстанция няма какво повече да добави към изложеното от въззивния съд. Доводите, касаещи оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.387 ал.1 от НК /пункт ІІ от обв. акт/ са декларативни и почиват на предположения. Фактическата обстановка е изяснена от първата инстанция, възприета е изцяло от Военно-апелативния съд и не се различава от изложената в обвинителния акт. Безспорно е, че отношенията между В академия и физическото лице С. З. се базират на сключено на 30.07.2007 г. Споразумение за сътрудничество, от което не са възниквали наемни отношения, не са учредени ограничени вещни права, нито се създават условия за развиване на стопанска дейност върху имота-публична държавна собственост, поради което подсъдимият не е допуснал инкриминираните нарушения на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането му. Поетото от св. З задължение за поддържане на парка на Военна академия е изпълнено от него, оградата на академията е ремонтирана безвъзмездно и вредни последици не са настъпили. Изцяло в сферата на предположенията са доводите в протеста, че чрез споразумението се прикривал договор за наем на 2 кв.м. от имота, върху който е била поставена будката за съхранение на инвентара на З. Доказателства за това не са налице по делото, такива не се сочат и от прокурора. Затова настоящият касационен състав споделя изцяло правните съображения на въззивния съд за обективна и субективна несъставомерност на деянието.   Изцяло немотивирано е оплакването, касаещо оправдаването на подс. М. по пункт ІІІ от обв. акт. Съдът е посочил защо не дава вяра на показанията на св. Б, който не е имал достатъчна научна компетентност да оценява работата на бриг. ген. Вълков, бил е в лоши отношения с подсъдимия и твърденията му са опровергани от показанията на значителен брой други свидетели. По важен е факта, че заповед № 391/25.04.2005 г., на която се позовава прокурорът е издадена от подс. М. след заповед № 744/13.12.2004 г. на Министъра на отбраната, с която последният дава разрешение генерал В. да изпълнява задълженията си в ИПИО до назначаване на кандидат, избран с конкурс. Това обстоятелство, както и обстоятелството, че подсъдимият е изпълнил задължението си да уведоми по надлежния ред министъра за навършване на пределна възраст за пенсиониране на ген. Вълков се игнорират от прокурора. Игнорира се и факта, че вреди за Военна академия не са настъпили, тъй като свидетелят е изпълнявал тази дейност безвъзмездно, паралелно с работата си като заместник началник на Военна академия. При тези съображения и като намери решението за правилно и законосъобразно, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № П-20/ 09.04.2010 г. на Военно-апелативния съд, постановено по внохд № 16/2010 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: