4 Р Е Ш Е Н И Е № 504 София, 24 януари 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ПЛАМЕН ТОМОВ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Красимира Колова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1713 по описа за 2014 година Производството е за възобновяване на внохд.№812/2014 г. на Окръжен съд - гр.Варна и нохд.№1777/2014 г. на Районен съд - гр.Варна ,образувано по искане на осъдения В. А. И.. В съдебно заседание искането ,с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно,тъй като не са налични сочените касационни основания по чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК и са правилни изводите на инстанционните съдилища , че държаното от осъдения високорисково наркотично вещество,макар и малко като количество и стойност, се отличава с разнообразие и асортимент ,което сочи на квалификация по чл.354 а ал.3 т.1 НК. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 15.09.2014 г. постановено по внохд.№812/2014 г. на Окръжен съд - гр.Варна е потвърдена присъда по нохд.№1777/2014 г. на Районен съд - гр.Варна ,с която подсъдимия тогава В. А. И. е признат за виновен в това ,че на 24.01.2014 г. в [населено място] без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества-метамфетамин и марихуана, всичко на стойност 39,79 лв.,поради което и на основание чл.354 а ал.3т.1 НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК , е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца,изтърпяването на което наказание на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години.На основание чл.55 ал.3 НК съдът не е наложил наказанието глоба. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения И. : Защитата на осъдения възразява ,че „превратно са тълкувани доказателствата по делото...направените изводите по фактите са неправилни и неаргументирани.Оценката на доказателствения материал по никакъв начин не налага извода , касаещ квалификацията на деянието.Съдът не е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 НПК-да обсъди всички възражения на защитата...решението е без същински мотиви .Неправилно е приложен закона,защото вярната квалификация на извършеното е по чл.354 а ал.5 НК. Доводите са неоснователни и това е така защото: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК –подсъдимия тогава И. , е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил доказателства за тези обстоятелства да не се събират.Съдът е констатирал ,че това признание се подкрепя от доказателствата по делото ,приобщил е събраните на досъдебното производство такива, и правилно в мотивите се е позовал на тях. В това производство - по Глава двадесет и седма НПК - „допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт”(ТР№1/2009 г. на ОСНК т.8.1).Очертаните в обвинителния акт фактически положения , по никакъв начин не сочат на маловажност на случая ,а напротив – броя на пакетчетата и разнообразния асортимент на високорисковите наркотични вещества държани от осъдения ,по скоро сочат на по тежка квалификация от приетата от обвинението. Без основание е и оплакването за липса на мотиви към въззивното решение.Вярно е ,че мотивите са малко пестеливи ,но това се дължи на факта, че производството пред първоинстанционния съд ,както бе посочено по горе е протекло по реда на Глава двадесет и седма НПК.Вярно е също ,че въззивния съд подробно е посочил основанията , поради които не приема направените във въззивната жалба доводи.Възражението за „маловажност” на извършеното , е правен и пред двете инстанционни съдилища , и след като подробно е обсъдено, правилно е оставено без последици. При правилно и безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно.На инкриминираната дата и място,без съответно разрешително , осъдения И. е държал високорискови наркотични вещества и по този закон и осъден. Наказанието на осъдения е определено при условията на чл.55 ал.1т.1 НК, съобразена е и нормата на чл.58 ал. 4 НК, и е достатъчно и справедливо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона , а искането на осъдения И. за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. И. за възобновяване на нохд.№1777/2014 г. на Районен съд - гр.Варна и внохд.№812/2014 г. на Окръжен съд гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :