Р Е Ш Е Н И Е № 137 София, 21 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 271 по описа за 2012 година. С присъда по нохд № 345/10 г. Софийският окръжен съд осъдил подсъдимите В. В. Н. и К. Й. Д., както следва: І. Подс. Н. –1) на основание чл.195, ал.1, т.т.5 и 10, във връзка с чл.194, ал.1, чл.58а и чл.55 НК на десет месеца лишаване от свобода; 2) на основание чл.199, ал.2, т.3, във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2, чл.58а и чл.2, ал.2 НК на осемнадесет години лишаване от свобода; 3) на основание чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.58а и чл.55, ал.1, т.1 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода; 4) на основание чл.339, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.58а, чл.55 и чл.2 НК на пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест месеца с периодичност три пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца; 5) на основание чл.116, ал.2, във връзка с ал.1, т.6, чл.115, чл.58а и чл.2, ал.2 НК на тридесет години лишаване от свобода; 6) на основание чл.23 НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание тридесет години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване – чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 ЗИНЗС; 7) на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, определено на подс.Н. с влязла в сила присъда по нохд № 7395-02 8 2009г. на СРС; 8) на основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” – от 13.07.2009 г. до влизане на присъдата в сила; 9) на основание чл.45, във връзка с чл.52 ЗЗД подс.Н. е осъден да заплати на Е. Л. М. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължима ведно със законната лихва, считано от 12.08.2009 г. до окончателното й изплащане, като граждансикят иск в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. ІІ. Подс.Д. – 1) на основание чл.195, ал.1, т.т.5 и 10, във връзка с чл.194, ал.1, чл.58а и чл.55 НК на шест месеца лишаване от свобода; 2) на основание чл.199, ал.2, т.3, във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2, чл.58а, чл.2, ал.2 НК на петнадесет години лишаване от свобода; 3) на основание чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.58а и чл.55 НК на две години лишаване от свобода; 4) на основание чл.339, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.58а и чл.55 НК на пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност три пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; 5) на основание чл.23 НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване – чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 ЗИНЗС; 6) на основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което подс.Д. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” – от 13.07.2009 г. до влизане на присъдата в сила. ІІІ. Съдът се произнесъл по веществените доказателства – част от тях са отнети в полза на държавата, друга – върнати на подсъдимите Н. и Д., на К. И., А. М. и И. И., а по отношение на трета част – разпоредил унищожаването им по надлежния ред. ІV. Съдът се произнесъл и по разноските по делото, като възложил същите върху двамата подсъдими. С решение № 417 от 01.12.2011 г., постановено по внохд № 531/11 г., образувано по жалби на подсъдимите Н. и Д., Апелативния съд – гр. София потвърдил посочената присъда на СОС. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от двамата подсъдими. По реда на чл.351, ал.3 НПК е прието допълнение към жалбата на подс. Н.. Подс.Н. претендира наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му – адвокат И. Н., поддържат жалбата. Подс.Д. възразява, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и прави идентични искания – за връщане на делото или намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му – адвокат С. А., поддържат жалбата. Частният обвинител и граждански ищец Е. М., редовно призована, не се явява. Повереникът й – адвокат С. Ч., изразява становище за неоснователност на подадените жалби. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Въззивният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила – по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.т.1 и 2 НПК, което предопределя отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Мотивите на въззивното решение не позволяват на настоящата инстанция да провери правилното приложение на закона и справедливостта на наложените на жалбоподателите наказания. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 на НПК, в частност – по чл.371, т.2 НПК, в който случай съответно на чл.373, ал.3 НПК в мотивите на присъдата съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят. Това съвсем не означава, че съдът е освободен от задължението да направи оценка на признатите факти и вземе решение по въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 - 3 НПК – извършено ли е деянието, съставлява ли престъпление, каква е неговата правна квалификация и подлежи ли подсъдимият на наказание и какво наказание да се определи. САС е утвърдил дейността на СГС и е приел, че не са налице условията на чл.335, ал.2 НПК, поради което е и бил длъжен да отстрани очевидната им непълнота, засягаща решението на съда по посочените по-горе въпроси. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения, по същия кръг от въпроси, които по своето съдържание са декларативни и указват на формално извършена проверка относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанията. 1. Известно е, че за да е съставомерно деянието по чл.198, ал.1 НК освен умишлено, то трябва да е извършено и с намерение деецът да присвои противозаконно чуждата движима вещ, както и това, че когато липсва такова присвоително намерение, а отнемането на вещта чрез принуда е извършено с друго намерение, например за нейното ползване или с цел самозащита, няма да е налице грабеж. Известно е също, че противозаконното присвояване предполага възможност у дееца за фактическо или юридическо разпореждане с вещта, като със своя вещ. САС е приел, че инкриминираното моторно превозно средство (МПС) е отнето от двамата подсъдими с намерение за противозаконно присвояване, като от съображенията му не става ясно на какво се основава този извод – с кои обективни действия жалбоподателите са манифестирали намерение за присвояване на МПС, респ. за разпореждане с него като със своя вещ. 2.Безспорно е, че няколко отделни престъпления могат да бъдат извършени с едно или няколко деяния; че от едно престъпление могат да настъпят вредоносни последици за повече от едно лица, както и, че е налице едно престъпление, а не множество, когато деянието само привидно осъществява няколко престъпни състава. САС е приел, че на инкриминираната дата и място подсъдимите са осъществили два грабежа – по чл.198, ал.1 и по чл.199, ал.2 НК, като е пропуснал да изложи съображения въз основа на кои от признатите от подсъдимите факти, е достигнал до този извод. 3. Съгласно чл.54 НК съдът определя наказание, в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК (свързано с конкретния случай – чл.21, ал.1 НК – за съучастниците се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие) и взема предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Горните констатации за непълнота на мотивите, доколкото формалните съображения не изпълват процесуалните изисквания за съдържанието им, се отнасят и към онази им част, която е посветена на наказанията за всеки един от подсъдимите, за всяко едно от престъпленията. В обобщен вид, за всяко едно от престъпленията, предявени срещу двамата жалбоподатели САС е приел следното: спрямо подс.Н. – липсват смекчаващи отговорността му обстоятелства, а са налице само отегчаващи такива, а спрямо подс.Д. – чистото съдебно минало и оказаното съдействие на разследващите органи смекчават отговорността му, и това за всяко едно от инкриминираните престъпления. Изложеното очертава фактическа липса на индивидуализация на наказанията. 4.Направеното пред въззивния съд възражение на плоскостта на чл.2, ал.2 НК, свързано с чл.58а НК, не е получило отговор, тъй като, видно от мотивите на решението, не е направен анализ на съотношението в тежестта на двата наказателни закона – чл.58а в редакциите от Дв.бр.27/2009 г. и Дв.бр.26/2010 г., а е декларирано, че тъкмо в първата редакция законът се явява по-благоприятен за двамата подсъдими. С оглед характера на констатираното касационно основание, останалите доводи на жалбоподателите се оставят без коментар, но те следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 417 от 01.12.2011 г., постановено по внохд № 531/11 г. на Апелативния съд – гр. София и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: